Подкатегории:
1 429 резултата
Защо са ми очи, когато сляпа съм без Теб?!
За да те позная, Обич моя...
Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?
За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...
Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?! ...
За да те позная, Обич моя...
Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?
За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...
Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?! ...
1194
3
Тъжно е...
че изгубих себе си!
Да те виня ли за това? Не!
Единственият виновник съм само и единствено аз.
Аз, тази, която ти позволи да се случи всичко до тук... ...
че изгубих себе си!
Да те виня ли за това? Не!
Единственият виновник съм само и единствено аз.
Аз, тази, която ти позволи да се случи всичко до тук... ...
3075
2
Любовта е най-прекрасното човешко чувство. Подобно на вълшебница от приказките, тя променя обичания човек, снемайки от него всички негативи и недостатъци. Всички ние поне по веднъж в живота си сме се влюбвали. И тогава, когато припламнат първите искрици на любовта, в съзнанието ни се появява един ид ...
5307
1
2
Пет неща, които свързвам с Коледа - 2.Украсата и елхата
Какво е Коледа без коледно настроение? А какво е коледното настроение без коледна украса, без коледна елха? Украса по улиците, украса в магазините, украса у дома.
Не може да се отрече, че София е празнично осветена. Скоро ще грейнат и десетките ...
Какво е Коледа без коледно настроение? А какво е коледното настроение без коледна украса, без коледна елха? Украса по улиците, украса в магазините, украса у дома.
Не може да се отрече, че София е празнично осветена. Скоро ще грейнат и десетките ...
5096
9
Пиша за това, когато никой не те разбира, когато се чудиш какво да направиш и кога ще свърши... всичкото това! Е, има си периоди в живота на всеки, когато всичко върви с главата надолу, с краката нагоре, наопаки или както и да го нарека, думите не могат да опишат, какво чувствам... Може да си предст ...
1751
1
На една любов
Ти си различен... Не знам какво те отличава от другите мъже, но ти не си като тях. Твоята любов ме влудява. Твоята нежност ме изгаря. Прегръдката ти ме кара треперя. Но човек трепери от студ или от страх, нали? А твоите целувки са така горещи... Значи, остава страхът. Да, може би. Стра ...
Ти си различен... Не знам какво те отличава от другите мъже, но ти не си като тях. Твоята любов ме влудява. Твоята нежност ме изгаря. Прегръдката ти ме кара треперя. Но човек трепери от студ или от страх, нали? А твоите целувки са така горещи... Значи, остава страхът. Да, може би. Стра ...
2589
1
Живот. Как може да го обясним? И не само него, а всичко, което се случва в него. Всяка сълза, споделен миг щастие, нежна усмивка, топло докосване, болката от любовта, предателството или доказаната вярност. Това са малка част от емоциите в нашия живот. Днес си щастлив с твоята половинка, но утре разб ...
1862
2
Отпивам от чашата, чашата с горчива любов. Раздавам усмивки на другите, но сълзите запазвам за себе си. Вглеждам се дълбоко в очите ти, но не намирам пламъка, пламъка на любовта. Какво толкова ти стори животът, че изгуби себе си, погреба пламъка и го остави да угасне в пепелта.
Щастлив ли си, когото ...
Щастлив ли си, когото ...
2359
2
*Забрави го! Той не заслужава!
Зная, миличка, зная, че така!
*Защо тогава продължаваш да се тормизиш и унижаваш пред него?
Не зная, миличка, не зная... Не мога да продължа напред без да зная как е... Къде е... С кого...
*Но защо те интересува?! Той те направи хиляди пъти на глупачка, без да го интер ...
Зная, миличка, зная, че така!
*Защо тогава продължаваш да се тормизиш и унижаваш пред него?
Не зная, миличка, не зная... Не мога да продължа напред без да зная как е... Къде е... С кого...
*Но защо те интересува?! Той те направи хиляди пъти на глупачка, без да го интер ...
1435
5
Пет неща, които свързвам с Коледа - 1. Детството
Пет неща, които свързвам с Коледа? А защо само пет? Мога да изброя петдесет и пет. Или не - сто и пет! И всяко от тях ще е неповторимо и единствено свързано с този празник.
Ще започна от детството. От спомена за бабината стая с бумтящата до червено пе ...
Пет неща, които свързвам с Коледа? А защо само пет? Мога да изброя петдесет и пет. Или не - сто и пет! И всяко от тях ще е неповторимо и единствено свързано с този празник.
Ще започна от детството. От спомена за бабината стая с бумтящата до червено пе ...
1759
3
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще прокарам път през планината с двете си ръце, за да съм с Теб...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще направя мост над реката с двете си ръце, за да мога винаги да идвам...
Ако знам, че ще ме чакаш!? Ще полетя с крила от двете си ръце, за да стигна мигновено...
Ако знам, че ще ...
1423
8
(или как човекът се превърна в материален курсор)
Кога цивилизацията започна да деградира толкова, колкото никой, никога не е очаквал?
Кога хората се превърнаха в роби на материалните си успехи, вместо да бъде точно обратното?
Кога светът стана претъпкана театрална сцена, на която всеки се опитва да ...
Кога цивилизацията започна да деградира толкова, колкото никой, никога не е очаквал?
Кога хората се превърнаха в роби на материалните си успехи, вместо да бъде точно обратното?
Кога светът стана претъпкана театрална сцена, на която всеки се опитва да ...
2526
5
Вглъбявайки се в себе си отново се затварям в стаята си, обагрена с различните цветове на емоциите ми, стая - изпълнена с вече изтощена енергия. Колкото повече мисля, толкова повече се отдалечавам от всички и всичко. Искам да оставам сама, а това ме побърква. Губи се желанието, вярата и всичко е фал ...
2597
3
3
Скъпа, прелестна, милейди, ти дойде и тази вечер!
Разбърка мислите ми и развълнува душата ми.
Така мимолетно-очарователна си!
Присъствието ти е радост, с която даряваш моето самотно сърце.
Обичам цветните нюанси на твоята тишина. ...
Разбърка мислите ми и развълнува душата ми.
Така мимолетно-очарователна си!
Присъствието ти е радост, с която даряваш моето самотно сърце.
Обичам цветните нюанси на твоята тишина. ...
1696
1
Времето минава, идват дни за мен за размисъл, времето е кратко - ще успея ли да кажа всичко на себе си, не знам. Знам само,че крачката, която смятам да направя, не е грешка, даже и да се разочаровам, а начин да възприемам и уча. Радвам се за всичко, което съдбата ми подарява, грешката ми е да позвол ...
2006
5
„Сара: Ти си животно!
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
3675
8
/...и пак вали твоят дъжд.../
Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по ...
Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по ...
2550
1
13
Почти пиян, почти седнал, почти виждащ, почти жив... Но напълно уморен... Ето в такива моменти се пише - когато писането, самo по себе си, причинява мъчителни спазми вляво и вдясно. Тъжни висулки от почти дългата ми коса се стичат по челото ми. В ушите ми кънти сигнал "свободно", в гърлото ми зрее д ...
1632
3
Раздяла...
Каква дума... Звучи почти като смъртта. Защо човек се разделя със своите приятели? Защо след хубавите мигове на срещите винаги идва тя – раздялата? Защо се разделяме с тези, с които сме прекарали най-хубавите мигове от своя живот и само чрез кратки писма се „чуваме” с тях ? Раздяла... Тя ...
Каква дума... Звучи почти като смъртта. Защо човек се разделя със своите приятели? Защо след хубавите мигове на срещите винаги идва тя – раздялата? Защо се разделяме с тези, с които сме прекарали най-хубавите мигове от своя живот и само чрез кратки писма се „чуваме” с тях ? Раздяла... Тя ...
3237
2
Все още...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко: ...
Все още се крепя...
Затъвайки в пустината на
безнадежните си мечти да бъда отнова обичан истински.
Мислех, че ще е лесно, НО съм се залъгвал за всичко: ...
1849
5
Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват. Животът ти коренно се променя като ви ...
9993
2
На път към Ада земята и небето разтвориха обятията си. Единствения път, който можеше да поеме днес, бе затворен. Никога повече нямаше да мине през тази пътека, никога повече нямаше да види черните коси, които донасяха толкова сълзи в спомените й. От днес никога нямаше да мисли какво би било, ако... ...
1244
Студено ми е! Направо замръзвах!
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...
1913
3
Магазините за подаръци са вече обсипани с коледни дрънкулки - красоти всякакви!... Свекър ми миналата седмица предложи да ни купи и на нас елхичка за Коледа, таман да се оползотворят коледните играчки!... Други години все се караме с него кой да украси елхата, а тази година, ехаааа... ще си имам соб ...
1693
4
Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
1928
1
Представи си
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
1674
6
В една стая със самотата
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
5479
1
" На Валерия с Обич"... от Сириус
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
1558
2
Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
9960
9
За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...
1257
2
" Благодаря ти за всичко, Скъпа Валерия..."
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...
2078
4
Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...
3708
1
3
Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
18283
14
Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
1319
3
Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
1135
6
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
4629
3
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...
1293
4
Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
1071
4
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
1651
1
Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
2366
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
