1335 резултата
Погребенията са едни събития, на които е трудно поносимо да се присъства без анестезия. Но сякаш по-поносимо е, когато тази загуба е конкретизирана и утвърдена като безвъзвратна. Ден, два, четиридесет, година и човекът вече е просто гроб, на който се оказва една социално-приета почит - символ, с кой ...
  625 
Повечето хора никога не срещат някого, когото истински и пълноценно да обичат. Не знам дали е понеже не полагат усилия да го намерят, защото не са имали късмета или защото в забързания ни и пълен с изисквания към другите свят са го подминали, без дори да разберат и да видят в него това, което би ги ...
  687 
От доста години имам регистрация в този сайт (проверих, от цели 8!). Влизам, чета, анализирам, харесвам, не харесвам, радвам се, ядосвам се, изумявам се. Само че не пиша. Затова и не оценявам, защото ми се струва нередно да се изказвам за чуждите творения, положително или отрицателно, без да съм дал ...
  823 
ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...
  559 
Баща ми ме научи да бъда мъжко момиче. Борещо се. Със зъби и нокти. Говорейки правилно, чупейки пози от време на време, придружаващи ги с хитра усмивка. Получаващо това, което иска и което й се отдава, което заслужава. Не галантна принцеса, чакаща принца на бял кон, сресвайки медено русите си коси. ...
  952 
В живота се научих на едно - не се привързвай към нищо и никого. Толкова боли, когато го изгубиш. А всичко рано или късно изчезва, всеки си отива, всичко е преходно. Но аз глупачката дори собствените си съвети не следвам. И после плача и се чудя, и съжалявам, и ... боли... Дори не зная как се случва ...
  746 
Винаги е по-лесно да пиша. Да, нямам най-богатия речник на света, нито пък и 100% усъвършенствани граматически правила, но когато е време и аз да си кажа мнението, хаотичните думи се подреждат в прави редички на белия ред. С всеки изминал ден все повече и повече изпитвах желанието да споделя своите ...
  842 
Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинско ...
  750 
На Гергьовден
На Гергьовден ми се струва деня прекалено особен в сравнение с останалите. Все пак е празник! Деня на храбростта, на честта, на военните безумия… Да, всички човешки палячовци излизат от обикновените си пуритански обвивки и заявяват смело своята смелост… Излизат на приятна пролетна разх ...
  1002 
Не мога да повярвам какви безумни разговори водя. Идва ми да си посегна, за да спра, защото са просто нелепи.
Не вярвам, т.е. факт е, че не съм единствената, която не празнува празници, не спазва традиции и казва “воистина воскресе” единствено, за да не се обяснява защо не би го казала иначе на хора ...
  532 
Лекичко потропване по чашата с виното. Едно. Две. Три.
Пукане на пръсти, вдишване и издишване. Трудно е, дробовете ми пищят за въздух, но запазвам самообладание. Прозореца е отворен, студено е и съм настръхнала, но не обръщам внимание. Нека ми е студено. Иначе ще изгоря.
И преносно също.
Метафората ...
  583 
Намачканите листове стояха печално разхвърляни в различните части на стаята ми.
Изгледах толкова филми и прочетох толкова книги, но никой от тях не ми даде капчица за размисъл. Не ми даде повод да се разбунтувам, да изгоря, да почувствам, да властвам.
Може би така сме устроени.
Рушим, градим, създав ...
  613 
Коя е тя?! Аз или пък онази ей там, която е моето второ аз или пък е тази другата, лошата,може би е тази - най-далечната.
В мен живеят хиляди жени и нито една не живее в хармония с другата. Те се карат в мен, бият се за надмощие, на моменти една превзема надмощието в мен, грубо потъпкваща гласовете ...
  659 
Когато морето отпраща вълните на плажа, спомни за мен. Когато бризът те кара да искаш да полетиш, волно като птица, спомни за всичко онова, което те кара да се чувстваш жив и което кара кръвта да за забумти във вените ти. Когато слънцето те гали с лъчите си, припомни си миговете, онези специални, до ...
  614 
Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...
  529 
Чувствам се толкова сама! Сякаш никои не ме разбира. Не защото съм толкова сложна, а защото не им пука. Най-много мразя моментите, в които искаш да те прегърнат, или поне само да те потърсят, но не случва… Седиш и чакаш магическото позвъняване, магическото съобщение, онова, което ще оправи всичко, о ...
  761 
Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я з ...
  643 
Няма индивид, който не иска да бъде щастлив. По какъв начин и с какви средства- това е личен избор, който всеки от нас избира сам. В отношението и намеренията към заобикалящия ни свят, се определяме, като хора и личности. Точно днешния свят и начина, по който мислим и живеем, обуславя нашето присъст ...
  701 
Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...
  1315 
Някъде бях чела, че да простиш означавало никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно в това, но някак според моите виждания и разбирания към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не говори за ...
  1020 
Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…
Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…
Внезапно усетих студен полъх и об ...
  974 
Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...
  442 
Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...
  517 
Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
  522 
Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...
  600 
Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...
  605 
Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...
  454 
Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
  518 
Хомосексуалността като белегът, който зарасна по един неочаквано красив начин…
Хомосексуалността в България се свързва с : елитни комунистически певци, които двусмислено или многосмислено са явни пред обществото или хвърлят пепел в очите на хората като наивно заявяват, че живеят със своя шофьор, мен ...
  869 
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
  1198  21 
Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...
  1612 
Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...
  785 
Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...
  2068 
Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...
  848 
Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...
  645 
Лежа в леглото и единственото, което виждам е смачканото на топка отровно жълто одеяло, лежащо противно на пода. Безобразно прашните щори се крепяха едвам-едвам на прозорците, твърде огромни за и без това малката стая. Не ми трябваше да гледам през прозореца, защото бях убеден какво е отвъд него.
7: ...
  622 
Не съм си самодостатъчна, въпреки че доста често ми се иска да съм. Татко винаги казваше, че съм правена за момче. И може би наистина се оказа прав. Мир на душата му. Имам тежък характер. Убедена съм, че в предишен живот съм била мъж. Рицар. Прероден Дон Кихот. :)
Но в този живот трябва да науча няк ...
  754 
Купих си бутилка вино. Исках да се напия... или поне да се опияня. Да притъпя сетивата си. Не успях да отворя бутилката. Трябваше да набутам корковата тапа вътре в шишето. После докато си наливах разлях вино върху леглото, а когато реших да сменя чаршафа разлях и пълната чаша. Сега имам половин бути ...
  764 
Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
Стената ми беш ...
  631 
Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...
  766 
Предложения
: ??:??