1320 резултата
  • Жени

    pinkrose (Златина Петкова) pinkrose
    Есета » Лични
    Има жени, които изначално са създадени да бъдат такива. Не биха могли дори да поискат да са нещо друго. Можеш да им откраднеш всичките обувки на висок ток, гримовете барабар с най-ярко червеното от всичките им червила и дори претенциозната табакера, върху която винаги почукват цигарата, преди да я з ...   582 
  • Koлко важно е да бъдеш "себе си"

    set (Сед) set
    Есета » Лични
    Няма индивид, който не иска да бъде щастлив. По какъв начин и с какви средства- това е личен избор, който всеки от нас избира сам. В отношението и намеренията към заобикалящия ни свят, се определяме, като хора и личности. Точно днешния свят и начина, по който мислим и живеем, обуславя нашето присъст ...   619 
  • На моето всичко

    Dead-Silence (Мария Йорданова) Dead-Silence
    Есета » Лични
    Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
    В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...
      1093 
  • За прошката

    iren5 (Ирен) iren5
    Есета » Лични
    Някъде бях чела, че да простиш означавало никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно в това, но някак според моите виждания и разбирания към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не говори за ...   902 
  • Разтърсваща история за страст, екстаз и лудост

    Danunka (Дани) Danunka
    Есета » Любовни, Лични
    Нощ е… Една от онези нощи, в които не можеш да заспиш…
    Луната току-що беше изгряла и озари всичко със светлината си. Пръсна сенки по дърветата, а вятърът тихо шумолеше покрай тях. Тя - Луната гледаше всичко от небето и придаваше перфектен стряскащ завършек на нощта…
    Внезапно усетих студен полъх и об ...
      869 
  • Monday morning по български

    Lenni (Elena Rafailova) Lenni
    Есета » Лични
    Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта. От автобуса с разнебитената седалка и метрото, което замина под подсмърчащия ми нос, до кафето в офиса с аромат от шеста цедка и утайка с художествена стойност. Даже като се замисля още на зазоряване се събудих крива и като видях обичай ...   400 
  • Частици живот

    Lenni (Elena Rafailova) Lenni
    Есета » Лични
    Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг. Може да е всичко - аромат на парфюм, цветя или някаква храна, жест, поглед, песен, място, конкретен момент и какво ли още не. Ето, да кажем аз. Ч ...   474 
  • Мисли

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
    Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
      471 
  • Съживена

    Лена (Василена Борисова) Лена
    Есета » Лични
    Срещал ли си птица с прекършени криле? Чудел ли си се какво се случва с нея, след като вече не може да лети? А какво ли й се е случило? Дали ще оцелее? Какво ще прави сега? Дали ще изчезне като много други ранени птици или ще се бори, въобразявайки си, че някой ден отново ще може да полети? Е, отгов ...   567 
  • ул.Гогол 21

    Lenni (Elena Rafailova) Lenni
    Есета » Лични
    Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...   551 
  • Предпразнично

    Lenni (Elena Rafailova) Lenni
    Есета » Лични
    Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...   417 
  • Missed

    Mylena (M.Ил.) Mylena
    Есета » Лични
    Missed
    Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
      471 
  • Хомосексуалността като белегът, който...

    avantgardeboy (Младен) avantgardeboy
    Есета » Социални, Философски, Граждански, Лични
    Хомосексуалността като белегът, който зарасна по един неочаквано красив начин…
    Хомосексуалността в България се свързва с : елитни комунистически певци, които двусмислено или многосмислено са явни пред обществото или хвърлят пепел в очите на хората като наивно заявяват, че живеят със своя шофьор, мен ...
      759 
  • Писмо до мама

    aleksandra79 (Анелия Александрова) aleksandra79
    Есета » Лични
    Здравей, мамо, как си?
    Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
    И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
      1067  21 
  • Приятелството - най-голямото богатство

    Glaveev29 (Петър Главеев) Glaveev29
    Есета » Лични
    Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...   1048 
  • За жените и мухите и обърканите понятия

    give-me-reason (Нежна Революция) give-me-reason
    Есета » Социални, Любовни, Философски, Лични
    Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...   723 
  • Есенни размисли

    Danunka (Дани) Danunka
    Есета » Лични
    Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...   1614 
  • Жажда за страст и приключения

    Danunka (Дани) Danunka
    Есета » Лични
    Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
    Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...
      771 
  • Кафено късметче

    iavladin (Ия) iavladin
    Есета » Лични
    Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...   598 
  • Канибал

    katerinaaa (Катерина Русева) katerinaaa
    Есета » Лични
    Лежа в леглото и единственото, което виждам е смачканото на топка отровно жълто одеяло, лежащо противно на пода. Безобразно прашните щори се крепяха едвам-едвам на прозорците, твърде огромни за и без това малката стая. Не ми трябваше да гледам през прозореца, защото бях убеден какво е отвъд него.
    7: ...
      552 
  • Възможно ли е?!

    gasenica (Гъсеница) gasenica
    Есета » Лични
    Не съм си самодостатъчна, въпреки че доста често ми се иска да съм. Татко винаги казваше, че съм правена за момче. И може би наистина се оказа прав. Мир на душата му. Имам тежък характер. Убедена съм, че в предишен живот съм била мъж. Рицар. Прероден Дон Кихот. :)
    Но в този живот трябва да науча няк ...
      695 
  • "Бутилка вино"

    nal (Нал) nal
    Есета » Лични
    Купих си бутилка вино. Исках да се напия... или поне да се опияня. Да притъпя сетивата си. Не успях да отворя бутилката. Трябваше да набутам корковата тапа вътре в шишето. После докато си наливах разлях вино върху леглото, а когато реших да сменя чаршафа разлях и пълната чаша. Сега имам половин бути ...   702 
  • Стената

    Harmless (Елица Чобанова) Harmless
    Есета » Лични
    Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
    Стената ми беш ...
      557 
  • Размисли по тъмно

    Alexiana (Александрина Балабанова) Alexiana
    Есета » Лични
    Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
    Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...
      712 
  • Някак си

    gasenica (Гъсеница) gasenica
    Есета » Лични
    Някак си успявам да задържа усмивката си. Небето е някак си разплакано след толкова много слънце. Галерията от спомените с теб е някак си реална, сякаш никога не си умирал. Някак си успявам да дишам. Дните някак си са убийствени. Устните ми някак си са забравили целувките, тялото, кожата ти; какво е ...   663 
  • Минорно

    PoetOfTheFall (Николай) PoetOfTheFall
    Есета » Лични
    Вали. Все едно като за последно. Не спира, мамка му! Една капчица ме уцели точно под окото… Каква ирония! Сякаш милиарди сълзи се изсипват от небето.
    Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
    А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
    Някъде там в сърцето се зар ...
      643 
  • Цветовете на живота

    vanitto0 (Ванеса Григорова) vanitto0
    Есета » Лични
    Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...   1219 
  • Да пътуваш и да пораснеш

    gasenica (Гъсеница) gasenica
    Есета » Лични
    Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
    В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...
      689 
  • Безсъние в съня

    TvurdaSimfoniq (Симеон) TvurdaSimfoniq
    Есета » Лични
    Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но о ...   782 
  • Какво се случи със света ни?

    InfinityWolf (Георги Стайков) InfinityWolf
    Есета » Лични
    Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...   813 
  • Почти на седемнадесет

    sinner13 (Виктория Кикьова) sinner13
    Есета » Лични
    34
    След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните зна ...
      498 
  • С главна буква

    sunchine (Слънце Антимов) sunchine
    Есета » Лични
    Знам, че не трябва, но тук думата „Обичам” и производните и ще бъдат написани с главна буква.
    Има ли нещо по-ценно от това да имаш на среща си човек, който е готов да те последва навсякъде и във всичко, независимо какво.
    Има ли по-хубаво чувство от това да чуеш в ухото си: „hold on to me and , never ...
      704 
  • Вяра!

    evageorgieva96 (Ева Георгиева) evageorgieva96
    Есета » Лични
    Аз съм страхотен човек!
    Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
    За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполага ...
      620 
  • Маската

    Danunka (Дани) Danunka
    Есета » Лични
    Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
    Маската, с която ина ...
      627 
  • Защо ти?

    sunchine (Слънце Антимов) sunchine
    Есета » Лични
    Що само ти го можеш ли?
    Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
    Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли ...
      656 
  • За емоциите

    Danunka (Дани) Danunka
    Есета » Лични
    Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предп ...   902 
  • Диагноза Разбито сърце

    manipuliram (Манипулирам) manipuliram
    Есета » Лични
    Диагноза Разбито сърце
    Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...
      956 
  • Серийни убийци

    eomer (Калоян Колев) eomer
    Есета » Лични
    Серийни убийци
    Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
    И така ...
      571 
  • Смисъла на желанията

    sunchine (Слънце Антимов) sunchine
    Есета » Лични
    Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
    Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...
      659 
  • За чувствата и желанията 3

    sunchine (Слънце Антимов) sunchine
    Есета » Лични
    Да... Ирен е права донякъде.
    Може би никога не трябва да казваш никога. Съдбата ще ти покаже, че съществува... В повечето случаи е така да...
    Мисля, че в този е малко по- различно. Просто в живота на всеки идва момент в който трябва да си направи равносметката какво си постигнал, за кого си го прави ...
      720 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.