1 429 резултата
Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата- желязна, двукрила-едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило. То съскаше, хрущеше, а ние се заливахме от смях, когато ...
  1100 
Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми. Не се качвам на първия пристигнал влак на метрото, ...
  861 
Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищ ...
  812 
Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...
  2502  21 
Всеки човек има нужда от рамо, на което да се опре в труден момент, от добра и насърчителна дума, от разбиране, нежност и любов. И истинските приятели са хората, които удовлетворяват тези наши нужди. Приятелят е като дъгата. Озарява живота ти, докато минаваш през бурята. Приятелят те кара да се чувс ...
  4707 
Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...
  1376 
Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...
  4649 
Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...
  1886 
Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...
  891 
Лежа в леглото и единственото, което виждам е смачканото на топка отровно жълто одеяло, лежащо противно на пода. Безобразно прашните щори се крепяха едвам-едвам на прозорците, твърде огромни за и без това малката стая. Не ми трябваше да гледам през прозореца, защото бях убеден какво е отвъд него.
7: ...
  1123 
Не съм си самодостатъчна, въпреки че доста често ми се иска да съм. Татко винаги казваше, че съм правена за момче. И може би наистина се оказа прав. Мир на душата му. Имам тежък характер. Убедена съм, че в предишен живот съм била мъж. Рицар. Прероден Дон Кихот. :)
Но в този живот трябва да науча няк ...
  1691 
Купих си бутилка вино. Исках да се напия... или поне да се опияня. Да притъпя сетивата си. Не успях да отворя бутилката. Трябваше да набутам корковата тапа вътре в шишето. После докато си наливах разлях вино върху леглото, а когато реших да сменя чаршафа разлях и пълната чаша. Сега имам половин бути ...
  1514 
Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
Стената ми беш ...
  1698 
Качвам се и блъскам вратата на колата. Ето, устремена съм - пътя е пред мен. Паля цигара и мисля. Гледам съсредоточено. Уличното осветление ме гледа в контраст с непрогледния мрак. И хем изглежда празнично, хем безумно самотно...
Колко ли чужди подобни на моите мисли приветства, споделя, изпраща.. А ...
  1154 
Някак си успявам да задържа усмивката си. Небето е някак си разплакано след толкова много слънце. Галерията от спомените с теб е някак си реална, сякаш никога не си умирал. Някак си успявам да дишам. Дните някак си са убийствени. Устните ми някак си са забравили целувките, тялото, кожата ти; какво е ...
  1385 
Вали. Все едно като за последно. Не спира, мамка му! Една капчица ме уцели точно под окото… Каква ирония! Сякаш милиарди сълзи се изсипват от небето.
Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
Някъде там в сърцето се зар ...
  1112 
Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...
  2164 
Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...
  1168 
Често казвам на някого, уж на шега, че ако можеше да надникне в сънищата, би ме изпратил в психиатрия. И може би наистина би. Но ако можех да контролирам подсъзнанието си и образите, които ми изпраща, щях ли да си избера това, което получавам от него? Дори на този въпрос не мога да си отговоря. Но о ...
  1229 
Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тез ...
  1227 
34
След 3 месеца навършвам седемнадесет години, а вече се страхувам от това, какво правех преди, не мога да пиша, не мога да рисувам, така както преди правех. Сега всичката тая моя нагласа се изчерпа осъзнавайки всяка една критична грешчица, всяко едно нещо да е перфектно, постигането на точните зна ...
  1004 
Знам, че не трябва, но тук думата „Обичам” и производните и ще бъдат написани с главна буква.
Има ли нещо по-ценно от това да имаш на среща си човек, който е готов да те последва навсякъде и във всичко, независимо какво.
Има ли по-хубаво чувство от това да чуеш в ухото си: „hold on to me and , never ...
  1227 
Аз съм страхотен човек!
Колко хора на света, всеки ден се събуждат с тази мисъл? Мисля, че процентът е същия като на тези, които никога не яли.
За съжаление, не знам дали заради светът, в който живеем, или заради самите нас, но увереността и чувството за значимост, са почти на изчерпване. Предполага ...
  1075 
Страхувам се... Страхувам се от тъмното. Но това не е страхът да не се загубя - напротив, там някъде мога да намеря себе си - каква по-подходяща за самосъзерцание обстановка? Но тази възможност ме плаши. В малкия свят уравновесените представи рухват, с тях се смъква и маската...
Маската, с която ина ...
  1078 
Що само ти го можеш ли?
Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли ...
  1154 
Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предп ...
  1463 
Диагноза Разбито сърце
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...
  1583 
Серийни убийци
Събуждам се сутрин и първото нещо, което ми идва наум, е как да го убия. Не се шегувам. Спирам алармата, отварям очите и вече плана започва да тече в главата ми - първа част, почивка, още мъчения, накрая ще го изтормозя до последно, ще му тегля една псувня и всичко ще приключи.
И така ...
  1829 
Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...
  1079 
Да... Ирен е права донякъде.
Може би никога не трябва да казваш никога. Съдбата ще ти покаже, че съществува... В повечето случаи е така да...
Мисля, че в този е малко по- различно. Просто в живота на всеки идва момент в който трябва да си направи равносметката какво си постигнал, за кого си го прави ...
  1169 
Тъй като ми зададоха въпрос и се чувствам длъжен да му отговоря... ето моя отговор.
И така: "А защо обичаме?"
Мога да кажа за себе си.
Обичам защото: защото ми доставя удоволствие да виждам усмивката на любимата жена; обичам точно тази жена, защото тя е човека, който когато бях на прага на смъртта и ...
  811 
Гледна точка
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удав ...
  1941 
Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338491
Когато усетя пръските на морето - скачам в него... Усещам аромата му. То гали кожата ми, обгръща ме... неее... прегръща ме... Прегръща и още много други, но знам, че това между нас е специално и единствено.
Когато усетя аромата на ц ...
  1180 
Когато усетиш пръските на морето, ти се приисква да скочиш в него.
Когато усетиш аромата на цветето, ти се приисква да го откъснеш.
Когато усетиш допира на книгата, ти се приисква да я отвориш и да я прочетеш.
Защо когато усещаш, че обичаш някого точно колкото и той теб, да не искаш да бъдеш с него ...
  879 
Искам да ти пожелая приятна вечер, уикенд и всичко най-хубаво...
Не съм сигурен, но това сигурно е последното ми писмо до теб...
Поне докато ти не ме потърсиш...
Защото няма смисъл да те тормозя... а и не искам да го правя...
Не искам да се чувстваш обременена от присъствието ми... ...
  952 
ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Пътят към ада е павиран с навици
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от ...
  1067 
някаква истина звъни на звънеца.
нищо ми няма, расте ми мъдреца.
леко е страшна. страшно е силна.
някак неканена. някак си стилна.
никаква истина. всичко си знаех ...
  994 
Есен е. Вали.
Дърветата събличат
премените си, а листата
образуват път.
Път. който чака да бъде ...
  966 
Този път наистина не знам, в него ли бях влюбена или в представата. Той е от мъжете, които никоя жена не желае в живота си, защото внасят в него само огорчение и разочарование.
И той наистина го направи. Почерни дните ми и разби представите ми, накара ме и страховете, и мечтите да забравя. Мина през ...
  1141 
Ето я! Пред мен. Боли, нали? Да я виждаш, да слушаш как е минал денят ти, кое и е донесло радост и кое я е разочаровало. Да ти обяснява как обича да пие кафето си, как реди дрехите, кога предпочита да чисти. Какви книги чете и как избира какво да облече. Да виждам живота в очите и, прелестната усмив ...
  1516 
Предложения
: ??:??