7.05.2020 г., 10:30 ч.

След полунощ - издание 07. 05. 2020 

  Аудио Публицистика
122 3 4
00:00
60:44

© Roj Blake Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гори и не изгаряй, харесвам този огън - от него не боли. Пламтящ и много топъл в душата да стои И мен ме хвана римата Прегръщщам те.
  • Сърчице! Радвам се на думите ти. Сега ще има много нови песни от мен (ако съм жив и здрав - разбира се) защото няма да ги работя докато станат максимално добри - това е адско бреме! Един ден ти звучи бавно - на другия ден - бързо - след седмица започва нехаресването, а след половин година ти се иска да изтриеш песента. Сега ще ги пускам "сурови" - но ще има много, много нови песни! И няма да бъда в плен на "игото" непременно да стане - по-така... като за износ. Не - край с това. По-добре сурова песен, отколкото отлагана до безкрайност. Понякога акъла ми идва късно - но затова пък - осъзнато и желязно с увереност, че избрания път е правилния!! Прегръдка, вдъхновителко! Цялата ми "Нова Ера" - дължа на теб. Бях отегчен - ти даде искрата - сега вече горя със собствения си огън - нооо не забравям кой ме извади от бутилката! Искретоооо И най-важното съм щастлив с това, което правя в сайта. Забравям, че има и понятие "личен живот" - което е брутално яко
  • Новата песен, новата песен много ми харесва! А темата, ти казах - беше ми много интересна.
  • Благодаря ти за в любими, Искре! Този формат, който си измислих - ми дава наслада! Ама точно си е за мен. Не изпипвам музиката или другите вербални структури. Това ми сваля напрежението! Свиря с китарата абсолютно на живо и си пея от раз - без дубли и каквото излезе - страхотноооо - няма задължения за прецизност - забавлявам си се сам. Дори и като сбъркам нещо - ми е още по-забавно. Чувствам се човек - а не робот, който да се стреми непременно към усъвършенстване, че да ме харесват. Нееее. Не искам да ме харесват! Искам да съм си аз! Намерих се! Кеф ми е да греша и всичко да е автентично. Дори и ехо-ефекта го употребих само в едно издание! Без ефекти, с дефекти, с човешките грешки - но държейки здраво емоцията и чувството! Усетя ли, че чувството и емоцията ми "бягат" и се насилвам - веднага ще спра това занимание. Засега обаче съм щастлив. Искам да съм без гланц и лак. Натурален. Просто един реал във виртуалното. Писнало ми е от желания за усъвършенстване. В грешките е щастието
Предложения
: ??:??