hubavkaaa (Хубавена) 10 юни 2009 г., 17:34

Децата със специални образователни потребности - интегрирано обучение 

12252 0 5

Децата със специални образователни потребности са деца с физически увреждания; със сензорни увреждания (зрителни, слухови ) ; деца с речеви смущения и нарушения; деца с интелектуална недостатъчност. Специално в България такива деца са били “в тежест”  на обществото – били са изолирани в специални домове, които са се намирали в края на града – така поне се е справил комунизма. Говоря в минало време, но тъжната истина е, че в някои( особено по-малките) , градове такива специални домове и училища все още съществуват. Ще се запитате : “Ами къде другаде да отидат ? Кой най-добре би се погрижил за тях? “  - отговорът е лесен на пръв поглед – трябва да се интегрират. Какво представлява това интегриране, по-точно това интегрирано обучение?  Интегрираното обучение  е осъществяване на обучение на деца със СОП( специални образователни потребности) в масовото училище в най-малко ограничаваща ги среда, под ръководството на специалист – специален педагог или ресурсен учител. В Европа и САЩ в специалните училища остават много малко деца – тези с най – големи увреждания, а самите специални училища са превърнати в диагностични центрове. Ето малко факти -  интеграцията на децата с увреждания в Англия е 90%, във Франция също. В САЩ е цели 97% - само там съществува закон 94 142, който е наложен от конгреса през 1975 година, обновен през 1990 година от Клинтън и частично от Буш. Този закон струва два милиарда годишно на американския конгрес (може би и затова само там съществува). Този закон забранява всякакъв вид дискриминация на хората с увреждания, урежда им интегрирано обучение(навярно защото се отпуска повече бюджет, ако в масовото училище се приемат деца със специални образователни потребности), както осигурява и  възможно най-малко ограничаваща среда за тези деца. Всяка майка има право да обжалва решението на училищното настоятелство да не приеме детето ù в масовото училище, след прегледа на специален педагог. Ако този педагог не се съгласи с нея, тя има право да обжалва още два пъти (след прегледите на други двама специалисти). Ако те не приемат детето и в масовото училище, тя има правото да подаде жалба във Върховния съд и ако съдът  приеме нейната жалба за достоверна  се осигурява не само интегрирано обучение на детето ù, но то е и напълно безплатно. Вероятно  това е единствената страна, която възпитава толерантност - в истинския смисъл на думата, може би благодарение на Кенеди - той е вложил повече пари от предшествениците си в интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности. Традициите са добре спазвани и след него - специалните училища са много добре оборудвани и са превърнати в диагностични центрове. Да споменем Швеция - там, ако си късоглед или далекоглед, държавата ти осигурява безплатни очила (естествено това навярно е следствие от високите данъци, които плаща шведът). Като цяло в Скандинавските страни е силно развито интегрираното обучение. В Норвегия например има център за ранно въздействие, който прави възможна интеграцията на децата със СОП от най-ранна възраст.

В Източна Европа, поради тоталитарния режим,  бъдещето на тези деца не е розово. Като започнем от самата терминология - в Русия, Македония и Сърбия е наложен стария медицински термин - „дефектология”, който на първо място поставя увреждането (медицинският показател). Това не е ли все едно към някой по-закръглен да се обръщат с „дебел” – сякаш това му е името и всичко, което може да се каже за него?! В България  терминът е социален - „специална педагогика”, което на първо място поставя обучението на тези деца. В България също има интеграция на децата със специални образователни потребности - 12%, но пак е нещо в сравнение с по-горе споменатите страни от Източна Европа - там не може и да се говори за такова нещо. Проблемът в България е, че липсват финансови средства за техническа поддръжка и техническо обновление. Също липсата на специалисти, поради безработицата. Но пък  съществуват много родителски асоциации, както се поддържат и много международни контакти и  се набавят средства от различни европейски асоциации. Поне е изготвен план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности( 2003 г. ) .  Съществува  закон за интеграция на хората с увреждания, който е влязъл в сила от  5 нуари, 2005 г. ( по-добре късно, отколкото никога) . За сравнение -  през 1990г. ЮНЕСКО издига концепцията “ Училище за всички” , а на световната конференция в гр. Саламанка, Испания през 1992 г. се подписва документ от всички участници, в който се приема, че интегрираното обучение преминава във включващо. Включващото обучение е продължение на интегрираното, или по-точно след като вече е интегрирано едно дете в масовото училище цялата отговорност за него попада в ръцете на масовия учител, а масовото училище е задължено да обучава всякакви деца.

Трябва да се спомене, че в различните страни има различни модели на интегрирано и включващо обучение.  В САЩ съществуват 15 модела за интегрирано обучение.  Например модел “ Тотална интеграция” , според който детето “прохожда” в масовото училище, тоест не посещава специално училище – учи с помощта на ресурсен учител( специален педагог, който подпомага интеграцията на детето;  снабдява го с  различни помощни материали) ; модел “Интеграция на определена училищна степен” , според който детето учи в  първи клас в специалното училище, а във втори, трети или четвърти се интегрира в масовото; “Обърнато интегриране”  - той представлява размяна на малки групи деца между специалното и масовото училище от един и същи клас, по едни и същи предмети( “Riverse” от англ. ) . Във  Франция осъществяват “ Модел на отворения клас”  - първият час детето присъства  в отворения клас, където учи само по специални предмети , след  първия час всяко от децата отива в масовия клас. В България съществуват само 2-3 модела на интегрирано обучение.

Имам един апел - стига сме яли вече от старите пасти „Балкан”! Стига с това тесногръдо, смешно и овче отношение към по-различните от нас! Само Европа ли трябва да ни показва вярната посока (не беше ли англичанин репортерът, направил документален репортаж за дома в Могилино, та добре, че и родните медии захапаха)?!  Хора, погледнете със сърцето си, за да имате възможност да Видите истинската красота на света, и на хората! Бъдете Хора!

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате!
  • hubavkaaa (Хубавена) Имала съм досег с деца със специални образователни потребности, да. И това, което съм разбрала е, че всеки случай е различен - всяко дете е различно - нарушенията могат да са комбинирани и да са изразени в различна степен. Човекът, за когото вие говорите вероятно е с тежка степен на умствена изостаналост и/или с множество увреждания. Подходът към него трябва да е индивидуален. Нищо повече не мога да ви кажа. Ако желаете може да ми пишете и на лични.
  • iulita (Юлита Петрова) Искам само да задам няколко въпроса. Вие някога работила ли сте с дете с тежка интелектуална недостатъчност, или дълбока? Имали ли сте някога нещо общо с такива деца? Виждали ли сте дете, което е на 25 години, а е заключено в тялото на 2 годишно бебе?
  • hubavkaaa (Хубавена) Поправено, Александър! Радвам се, че има хора като теб и като теб, Веси! Благодаря!
  • rarebird (Роанда ) Подкрепям апела ти, Хубавка! Работя с две дечица, които попадат в снизходителната категория "различни". С всеки изминал ден те ме учат на любов, търпение и разбирателство. Ето защо, аз ги наричам "специални".
  • Tomoe (Александър Станков) Хайде само да не говорим за Япония, защото съм живял там и съм работил с такива хора, и мога с категоричност да твърдя, че написаното е абсолютно невярно!

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.