meteor (Antoan) 7 януари 2017 г., 16:09

Интервю с esenna (Нина) 

129 1 2

Здравей Нина! Приятно ми е да те интервюирам! Първо, защото и двамата сме потребители в сайта, второ - защото сме нямали контакти дори и в коментарните полета. "Напълно непознати" - както се пее в една песен на "Пърпъл" :) Разкажи ни нещо за себе си. Накратко - това, което ти би искала да знаем за теб.  

 

  За мен? Това, което бих искала да се знае или това, което Е?
Цигуларка съм откакто се помня:) От пет годишна свиря. Баща ми беше музикант и така тръгна. Имах много периоди, в които се забравяхме с цигулката ми - не я пипвах дни наред - или игри като по-малка, или други интереси, и всеки път това мое "отклонение" (не това на Блага Димитрова:), завършваше със сериозен разговор с баща ми - ако не ми е по сърце да свиря на цигулка, да се откажа. Тогава не знам защо скачах и казвах, че си я искам.

 

В седми клас родителите ми много искаха да кандидатствам английска гимназия и музикална едновременно, но аз не се дадох - казах, че или ще ставам цигуларка или нищо. Оказа се, че цигулката е любовта на живота ми и въпреки, че й "изневерявам", тя присъства като константа в него. Имах един период в Музикалното училище, в който ме увлече пианото (учехме задължително пиано) - прекарвах по 4-5 часа с него и вече в десети клас достигнах ниво на пианистка:) Баща ми тогава отново се намеси и предложи да се прехвърля друга специалност, но аз пак не позволих…


 Много рецитирах. От малка. Посещавах и две години „Художествено слово”, а в Музикалното училище имах изключително умна и нестандартна учителка по литература, която правеше най-интересните рецитали. Дори се заговори да съм кандидатствала във ВИТИЗ. Но не го направих.

 

Когато започнах първата година от следването си, прочетох една обява – „Набират се членове на театрална трупа, за прослушване – по 1 произведение – стихотворение, басня и проза – по избор”. Реших да се явя. Отидох - имаше толкова много кандидати. Влязох – един мъж (режисьор) беше бъдещия водещ, казах си цялото стихотворение, после малко от баснята и няколко строфи от прозата ; баснята беше на Банчо Банов, проза – „Приказка за стълбата” на Смирненски, но стихотворението – не помня… Режисьорът ме попита дали съм кандидатствала във ВИТИЗ – отговорих отрицателно, после ми каза, че съм приета. И всичко свърши до там. Моментално изгубих интерес, може би  разбрах, че не мога да „изневеря” на цигулката, странности.

 

Горе - долу това за мен. Имам спечелени два национални конкурса, започнах работа в Русе след дипломирането си след много тежък конкурс за концертмайстор, който също спечелих и работих там 23 години. Това бяха най-добрите ми години както в професионалист така и в личен план. Ученическата ми платонична любов изведнъж пламна с неподозирана сила и животът ми се превърна в огнен кръг - цигулка, съпруг, деца, концерти, и т.н. Бях щастлива.

 

Но на 40 г. се разболях и като легнах не станах цели две години. Това беше края на първия ми живот - след оздравяването ми започна втория ми живот, който беше изпълнен с много трудности, разочарования, сълзи и всичко онова, което моите приятелки отдавна бяха преминали, а аз - галеница на съдбата - дори и не подозирах че съществува. Оцелях, разбира се. Но с много рани, които се затварят, отварят и т.н. Земята започна да се върти под друг ъгъл и все повече трудности и неприятности преобладаваха в живота ми.
Така е и сега, но мисля, че така е за повечето зрели хора...


  Колко странно! Поставяш в сайта проза и стихове - а... си на "ти" с "царицата" на инструментите! Започвам да си мисля, че филма който гледах преди доста години, но ще помня до края на живота си - "Лабиринт" (с  Дейвид Бауи) - е пророчески :) Там лайтмотива беше "Нещата не са такива, каквито изглеждат!".
Благодаря ти за прямотата на отговора! За малко да забравя, че си "откровена до болка" - но... Бог ми изпраща верния път винаги, когато проявя някаква слабост от този или от друг вид. И така - и така споменах Бог - какво ще кажеш за Вярата? Не точно за религиозната Вяра - а онази, вътрешната, която ни свързва с Висшите сили. Имаш ли свое обяснение за видимия и невидимия свят, как се е появил - и дали той е дело на Бога? Вярваш ли в Бог? Въобще, в какво вярва Нина?

 

На „ти” с цигулката не съм. Ласкаеш ме! Мисля, че е Божествен инструмент и никой не е на „ти” с нея, просто съм се научила да свиря и продължавам да се уча - всеки ден се открива нещо малко, дребно на пръв поглед и си казвам: ”Как не съм се сетила до сега, толкова години свиря”

 

Стихове пиша малко – не е моята сила, понякога се получава, тегли ме към разказа като форма, може би защото една от любимите ми книги е сборникът с разкази на Селинджър „Устата ми хубава, очите ми зелени”, знам ли…


В какво вярвам? Да, вярвам във Висшите сили. Нищо случайно не съществува на Земята. Нито една ситуация, в която попадаме всеки ден не е случайна, всичко това са знаци, които ние не можем да разчитаме.

 

Ще ти разкажа кратка историйка от живота си, като подкрепа на това, за което говорим. Преди години трябваше да се преместя със сина си в София и тъй  отидохме в Музикалното училище в София. Аз бях много притеснена, имах сериозни проблеми от всякакво естество. Когато попитах на входа за директорката ми отговориха, че тя е в отпуск. Излязохме със сина ми и се въртим и се чудим какво да правим. Беше края на август и не разполагах с много време. Гледах, че измазват сградата от вън и тъкмо тръгвахме, когато една тъмнозелена кола влезе в двора и от нея излезе директорката? Веднага й се обадих – тя ни покани в кабинета си, каза, че е в отпуск, но идвала да види ремонта на училището?! Синът ми точно за 3 минути стана ученик в нейното училище, аз попитах дали няма свободно место за преподавател по цигулка или камерна музика, някоя колежка по майчинство и т.н. Тя се обади по телефона, говори със свой служител, обърна се и ми каза да заповядам на работа на 15. 09 като преподавател по камерна музика! Така проблемът ми беше решен точно за седем минути! По-показателно от това, че съм на правилния път какво друго би могло да бъде?


И много други такива ситуации имам. Вярвам, наистина вярвам, че има Божествена сила, която ни „наглежда” и неслучайно ни е създала. Много са случаите, когато се тормозя над нещо неразрешимо и внезапно в главата ми се появява ясна категорична мисъл, която е разрешение на дадения проблем. Само не разбрах – защо все пак съдбата преполови живота ми на две.  Първата  - щастлива, изпълнена с много успехи, любов и радост, а втората - все борба…

 

 Да си представим (като във фантастичен филм) , че аз притежавам Машината на Времето. И те поканя да си избереш Време - в миналото или в бъдещето - където би искала да отидеш, и да посетиш дадено събитие, концерт, личност, война, картини на живо от функционирането на Вселената - или нещо твое, което да е любимо, но което не е в настоящето. Къде би желала да отидем и в кой отрязък на Времето и Пространството?

 

Е, този въпрос ми е труден признавам, аз съм една много любопитна натура и винаги съм искала да бъда едновременно на много места – да бъда лекар – хирург, затворник, актриса, строител-инженер, алпинист, водолаз и т.н. Та твоята Машина на Времето дали може да ме отведе на няколко места едновременно? Само на 3 места, моля те! :)


* Искам оня момент от миналото, в който казах  на съпруга си: ”Честито, ще ставаш баща”! Никога повече през целият ни 32 годишен съвместен живот не го видях  да грее така както в него миг.


* Моментът, в който изсвирих последния акорд на концерта Менделсон с Русенска филхармония, смъкнах цигулката и в залата настъпи най-особената и дълга тишина, която бях чувала. Тогава си казах: ”Е, явно съм се провалила” и мигът, в който тръгнах да се прибирам, залата изригна в аплаузи. Никога повече не можах да изсвиря този концерт по този начин – да, много пъти го свирих с голям успех, но никога както тогава. Той целият ми ден  беше странен, като че ли някой ме водеше и ми казваше какво да правя, но този момент е незабравим, защото е един от малкото в живота ми -  пълно единение с вибрациите на цялата Вселена. Страхотно преживяване!


 * Това е бъдещето – когато ще се завърна „на бял кон” там където ще видя възмездие за всички, които несправедливо ме обидиха и нараниха (не звучи много християнски, но нали „откровена до…болка”)

 

 Кога започна да пишеш поезия и проза и как стана това? Имаше ли "отключващ момент"?

 

  Пак уточнявам – аз пиша проза, няколко стихотворения се родиха като някакво паралелно творчество преди две години по време на едно турне в Америка – имахме дълги преходи, тогава започнаха да се редят строфи. И разбира се после записвах и работех върху тях.

 

А първият си разказ написах през 2012 г. От година ме „човъркаха” твърде много истории на мои познати – някои по-близки, други просто познати, колеги, приятели. Така започна, като разбира се първите изречения написах в плевенската болница където лежах няколко дена за проблеми със сърцето. Беше се уморило и то, но когато се почувствах по-добре станах и започнах да пиша първия си разказ по история на една позната, която тя ми  разказа  докато пътувахме по линията София – Русе. Първите разкази много си ги обичах и преживявах всеки път когато ги четях. След две години и половина започнаха да не ми харесват Четях много разкази по различни сайтове и много малко от тях ми харесваха. Така започна може би истинската работа - тъй като свиренето е самотна работа – мълчиш и свириш часове наред – до 10-12 часа на ден съм стигала, потъваш в себе си и дори после не ти се говори. Така и писането е също самотна работа, реших, че  както успехи в музиката се постигат с много труд, това трябва да се отнася и за писането. Но все още пишех истории, като ги използвах като отправна точка за разказ. Първият, който написах породен само от една дума - „блатото” - е разказът ми „Спомен за ухание на люляк”. Бях на почивка с дъщеря си и внучето една прекрасна пролет в Априлци, хазайката ни  разказа как са построили къщата си на място, което се наричало „Блатото”. След месец разказът беше готов. Той като че ли е претърпял твърде малко поправки. Обичам го!

 

На кои композитори се гради репертоара, който изпълняваш с колегите си? В какъв формат предлагате вашето изкуството и къде може да ви чуе човек? Правите ли турнета в чужбина?


 Определен репертоар няма – по принцип се спазват годишнини на композитори. Въпросът за репертоарната политика на един музикален държавен институт в момента е изключително труден – заради делегирания бюджет. Всеки се стреми да има максимален брой печеливши проекти - затова дори и националната филхармония свирят много често естрадно-развлекателни програми, опери в концертно изпълнение, сборни програми  -  арии от мюзикъли, песни от български филми и пр. Разбира се, това води до профанация и израждане на интонационната среда, но трябва да се оцелява. Разбира се, правят се и „сериозни” концерти, но за да са печеливши, на афиша трябва да присъстват известни имена на диригенти и  солисти, които са много скъпи творци, а малко са институтите, които имат толкова пари за дейност. С една дума - мисля, че делегирания бюджет е голямото зло за българската музикална култура. Ние не сме търговки дружества, в каквито иска да ни превърне МК.


За турнетата в чужбина – аз ходя с частни оркестри, за сега основно в Америка – винаги сме приемани много добре, с препълнени зали, там свирим опери. Има и други турнета, но българския музикант е наведен до там, че парите от едно задгранично турне отиват за попълване на дупките от семейния бюджет. Знам, че това всичко е много тъжно, но нали съм „откровена до болка”…

 

Ако сега поискам да ми изсвириш нещо с цигулката - какво ще избереш?


 Хм – много неща  
 Части от соловите сюити и сонати на Бах – Прелюд, Шакона, Адажио…
Чайковски – Валс – скерцо
Таис – Размишление
Шуберт – Соната арпеджоне ( транскрипция за цигулка)
Бетовен – Първа част на до  минор квартет
Бетовен – Септет …обичам камерната музика, мисля, че е съвършенството в изпълнителската практика, няма по-изчистена форма от нея.
Да изброявам ли още? :)

 

Даааа... Тези автори ми харесват! Ще слушам с удоволствие - ако се срещнем някога в този живот :)

Продължаваме! Ако прераждането е възможно... Представи си, че Създателят  е пред теб, пред душата ти и те пита: А сега - накъде?? Би ли искала да се върнеш на Земята с ново тяло? Би ли желала отново да минеш през живота чрез формата душа + тяло? Какъв ще е твоят отговор?

 

О, да! И то много, много! Искам разбира се – колкото и много трудности да съм имала от всякакъв характер, обичам живота. Искам отново да мина през него. Ако запазя само микроскопична частица от сегашната си памет, то бих имала още един интересен и богат на емоции живот. Както казва дъщеря ми – „Мамо, само на теб могат да ти се случат толкова много неща за един ден. На хората това им се случва за няколко години”

 

Вече сме на последния въпрос, Нина! Какво би искала да кажеш още на читателите - което не съм те питал? И още - имаш ли някакво послание към тях?

 

Послание е силно казано, Тони. Опитвам се, чрез разказите си да отправям послания – за любовта, за предателството, за тъгата…

 

Никога не можах да разбера как се случва мъж и жена да се обичат силно, да създадат дете и след години изведнъж да разберат, че имали несходство на характерите? Колкото и наивно да звучи, това не е възможно – кога са били истинските ТЕ – когато са се срещнали или след 15-20 години когато се разделят, как с едни и същи ръце, очи, устни са споделяли любовта си , и изведнъж започват да си раздават сърцата на други – ей това не го разбрах.

 

Човек се променя – да, но все пак остава човек, не се превръща в маймуна, нали?  Така че как ще изчезне най-съкровеното му, неговото истинско АЗ – семейството, ето това ме вълнува и до сега и нямам отговор на този си въпрос.

 

Много претърпях в живота си  (май бях и малко наказана за любопитството си), но както се казва в един филм – „…и непростимото не простих…”. Знам,че звучи малко фаталистично, но с прошката не съм на „ти”. С надеждата отдавна си казахме „сбогом” – доста години изгубих с нея…

 

Сега имам една толкова простичка мечта – да стана много богата. Не се смей! Да имам да кажем… два милиона лева. Единият милион веднага давам на двете си деца, другият остава за мен – след като си купя една голяма къща в центъра на София, ще започна да организирам вечери на творци от различни области – музиканти, художници, писатели и ще каня хора от истинския културен елит на България за публика… ето за това искам толкова материално нещо като парите, за да мога да съм активна част от културното развитие на едно общество, в съвсем изчистен вид, без изисквания, министри, условности, правила и т.н… дали ще се случи??? :)…

 

Надявам се, че няма да ме забравиш - ако това с милионите наистина ти се случи :)

Желая ти здраве и щастие!

© Antoan Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • meteor (Antoan) Благодаря, приятелко Катя - и от името на Нина и от мое име! Желая ти здрава и щастлива 2017, а и да няма проблеми по пътя на живота
    А пък Нина я каня да отговаря и тя на коментарите, или да пише такива защото сме на практика дует на този пост! И каквото сме направили е вдъхновено-взаимно и от двамата!
    Гьоте ми е любим автор, може би най-любимия - защото освен писател и поет е и изключителен философ. А Фауст - не мога да посоча по-добра творба от тази. Въпреки, че я учихме в училище и е много, много позната - всъщност тя е дълбока бездна за подсъзнанието на човека и задава, а и отговаря на фундаментални въпроси от битието на отделната личност, а и на функционирането на социума. Грандиозна творба. Колоритна и сякаш неземна по своята сила. И никога не омръзва да се чете. Ще спомена нещо любопитно за Гьоте - познатите му са го считали за Бог, защото е имал особен, неподвижен и вглъбен поглед. А това се е считало за Божествен знак... Пълно превъзходство над себеподобните си...
  • Izumrudkata (Катя) Антоан, благодаря ти за искреното интервю с Нина!
    Знаеш ли, докоснахте ме,изминалата година бе
    една от най - трудните ми години в емоционален план.
    Ще завърша коментара си с откъс на Гьоте из Фауст
    "На мъдростта последните предели
    постигнах днес:Живот и свобода
    добива само този, който смело
    ги завоюва всеки ден в борба!"
    Бъдете благословени!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.