antonio60

Име Антонио Георгиев

Избрани произведения

  • Защо не пораснах...

    Есета » Лични, Други   192  Защо не пораснах…
    “Така и не порасна...” с тези думи ме подхвана жена ми, свидетел на снежната война със снежни топки между мене и хлапетата от махалата... Обичах тези мигове (съзнателно се връщах в детството си) - да възкреся спомените си. Когато побелявахме от сняг и лудеехме до мръкнало по улицит ...
  • Спомени

    Проза » Разкази   1143  21  Спомени
    Ануш и Гацо, двама пенсионери, си хортуваха тихо и спокойно. На пейката пред жилищния блок. На времето Гацо бил голям сваляч и обичал да си покръшква. Темата им днеска беше заслужават ли жените нужното внимание. Гацо я подхвана за кой ли път. Е, повтаряше се, но пък нито той, нито Ануш помне ...
  • Сънят

    Проза » Разкази   576  13  Сънят
    Сънувах Мария. Беше ми цветно и хубаво. Хубаво, защото и тя беше хубава.
    Не само физически, разбира се! Имаше неземна усмивка. Каква усмивка само?!
    Разтапяше ледовете и на двата Ледени океана. За мъжките сърца няма да говоря. Когато я погледнех, коленете ми омекваха. Бучка се свиваше в стомаха ...
  • Панаир на Ветровете

    Проза » Разкази   896  19  Панаир на ветровете.
    Ван Гога усети тежката ръка върху рамото си и… се… събуди.
    - Хайде, стига си спал! - рече му Нако Пирата. Хайде да черпиш, панаир си имаме!
    Двамата мъже стояха в Хоремага на бай Гошо. На стара олющена и омазнена маса. Това място през есента беше клубът и офисът взети заедно. Как ...
  • Горчив шоколад с ванилов пълнеж (за конкурса)

    Проза » Разкази   359  - Не си забравил, че след ресторанта ще ходим на дискотека? – каза Мими и издуха дима от запалената си цигара. Марио я погледна и видя питащото пламъче в очите ѝ, което го притесни. Събра смелост и каза:
    - Не ми се ходи, заради Наско. Извинявай, но... И я погледна отново с ония синьо-зелени очи, от ...

Още произведения »

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.