ХепиХейл

Избрани произведения

  • Безименният художник

    Проза   175  13  Прибрах се вкъщи с две приятелки, за да ги почерпя за рождения си ден. Бяха минали едва няколко дни от погребението и отново влязох в ритъма на ежедневието си. Ако трябва да съм честна, изобщо не ми се излизаше и общуваше, с който и да е било, но знаех, че трябва. Това щеше да иска чичо Нечо от мен. ...
  • Падналият Ангел

    Проза » Разкази   448  “Хвани ми ръката и полети… Хайде полети! Къде са ти крилата? Крилата, с които толкова се гордееше? Хайде! Лети и достигни небесата!”
    Мисля, че това му каза в този момент. Този пагубен момент на Падналият ангел.
    Той не беше роден на Земята. Поне така се говореше. Хората го наричаха Падналият ангел. Т ...
  • Какво се обърка?

    Проза » Разкази   282  Какво се обърка? Откога мъжете вършат женската работа и обратното? Казармата я няма и заедно с нея – и мъжете. Няма кой да набие малко акъл в главите на депресираните момченца по НДК. Не, че аз съм карал казарма, но просто някои хора не могат да съберат две и две. Целия фейсбук е пълен с хора, които ...
  • Пентагонът на живота - 04

    Проза » Повести и романи   110  IV
    1878г.
    Карл току-що пристигна у къщата, която до преди няколко години беше на майка му. Прах беше полепнала по мебелите. Имаше няколко мръсни съдове на масата, които чакаха да бъдат измити. Една улична котка стоеше пред входа проверявайки дали ще бъде поканена да влезе. Карл ѝ направи път, но тя ...
  • Една тъжна история

    Проза » Разкази   249  Зимата отново дойде. Вятърът вееше леките снежинки и ги запращаше към премръзналите лица на хората. Мъжът подпалваше огъня в порутена къщичка. До него седеше една възрастна жена. Може би на около шестдесет-седемдесет години. Той хвана още един клон и го настани в огъня. Огънят се уголеми и огря стая ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.