23.03.2020 г., 0:14 ч.  

Английски дневници 

  Проза » Разкази
113 0 7
14 мин за четене

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Понеже времената на класиците са безвъзвратно отминали (имам предвид клишето за писателят, който се затваря в една стая и пише ли, пише...), пиша, когато намеря време, и ми дойде интересна идея. В началото пишех по интуиция, сега много внимавам за думите. Думите казват много, и трябва да се внимава с употребата и липсата им. Така мисля. Но пак пиша по интуиция. 😊👍
  • Добре дошъл в света на прозата. Пътят е много приятен, вълнуващ, прозата ти помага да преоткриеш света и себе си. Моите странични наблюдения са, че доста хора са прописали след поезията и проза. И при мен беше така. Малко успяват да се справят и с двете като brinne например. Аз спрях да пиша поезия, защото прозата ми дава повече свобода на въображението. Е, изборът си е твой. Пожелавам ти успех! Казано честно изобщо не ти личи, че си само на две годинки.
  • Аз съм ги чела и преди да ги събереш. Реално изглеждат като да имат връзка, поне като звучене и стилистика. Може би и защото изглеждат като едни малки парченца от действителността. В темите има и щипка провокация.
  • Здравей, Николай!
    Благодаря ти, тези тук, да ги наречем скици с думи, са може би подготовка за нещо по-обемно, като текст и развитие. Засега не знам. Реших, че заедно ще изглеждат по-добре. Ако си обърнал внимание, тук героите са само мъже, и в разказчетата (мисля, че ги наричат flash, понеже са много кратки) няма голяма навалица от герои. Сигурно си има и причина, а може и да е просто случайно.
    Прописах преди около две години. Преди това си пишех едни стихове, но не и проза. Не знам какво ме провокира да го направя, не съм и мислил за това. Всъщност, аз винаги съм си фантазирал някакви истории. И винаги съм искал да пиша. Сигурно сега ми е дошло времето за това, а дали са се получили добри историите, аз не знам. Клифърд Саймък казва, че писателят не може сам да оцени това, което е писал, понеже е прекалено близо до него. Това го прочетох вчера в предговора към “Градът” и се съгласих мигновено с него. 😊👍
  • Здравей Петър! Наистина ме впечатли и въпреки че отново публикуваш заедно няколко истории, този път не съм изненадан. Интересно ми е друго - от кога пишеш? Сюжетите ти са оригинални и неповторими, начинът на писане (някои му викат стил) също. На мен ми се случи нещо, за да ми се отвори "чакрата" за писане и взех да бълвам разни неща, за които дори не подозирах, че имам данни. Преди това единствено четях, и то много.
  • Благодаря, Катя!
    Разказът става добър, ако пишеш за това, което познаваш най-добре. Тогава всяка дума си има своето точно място. Много са го казали преди мен, да не ги изброявам сега... Освен това, аз съм сравнително нов в разказите. Да видим какво ще се случи по-нататък. Горя от любопитство! 😊

    “Съседът” го сънувах една нощ, не знам защо. На сутринта го написах на един дъх.

    А, да не забравя: всеки разказ го пиша, като, че никога не съм писал досега. Все едно, че ми се случва за първи път. Искам да ми е интересно и забавно, все пак разказът разказва истории... А историите трябва да са интересни.
  • Здравей, Пешо! Снощи го четох и ме накара да се замисля, че навсякъде хората си приличаме и всеки живее със своята съдба и със своите избори, които е направил. Интересни образи, но всъщност са такива благодарение на начина по който си ги описал. Само Съседът го прочетох на диагонал. Трудно чета такива неща.
Предложения
: ??:??