26.05.2019 г., 0:18 ч.  

 Две+две не е равно на четири. Част 6 

  Проза » Разкази
181 6 18
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

» следваща част...

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иржи. Много интересен коментар.
  • "Куче,което не знае да лае...вкарва вълка в кошарата.."Съвсем не очаквах подобно развитие!!Отивам на последния епизод,може пък да се оправи,а?
  • Благодаря ти, Наде, че прочете и за коментара.
  • Болезнено и правдиво.
  • Благодаря, Ангелче.
    Днес ще пусна финалната част. Историята завършва.
  • Според мен развитието е съвсем нормално! Така историята става заплетена и по- интересна! Което значи, че ще ни радваш с още части И...аз си ги чакам
  • Благодаря за поздрава от пишещата историята.
  • Поздрав за всички, които четат тази история:
    https://www.youtube.com/watch?v=EP-jH3p36rw
  • Благодаря за коментара, Георги.
  • Става още по-интересно.
  • Благодаря, Силвия. Искаше ми се да се съсредоточа в двамата и разговора им. Реално това е и цялата част. Радвам се, че чакаш новата част.
  • Изненада ме развитието в тази част, Марианче. Непредвидими са човешките взаимоотношения, особено в толкова деликатна ситуация. Харесва ми, че си поставяш такива цели. Според мен, ако веднъж са се разминали, докато са били заедно, то не е било случайно.
    Силен диалог, задъхан и накрая болезнен. Липсваше ми зрителния момент, описания на мястото, диалога на жестовете и мимиките им, която в предната част беше изградена великолепно. Може и да греша, всъщност. Не съм спец. Прочетох задъхано, ще очаквам с нетърпение следващата част. Поздрави.
  • Така е, Младене. Благодаря за коментара.
    Когато човек е затънал в собствената си тъмнина ... е трудно да изплува.
  • Тези и двамата не знаят какво искат. Сякаш са петел и кокошка с отрязани глави. Но пък това прави тази част още по-интересна, най-вече заради психологизма й. Поздравление Мариана!
  • Благодаря за коментара, Ади.
    Хората понякога нараняват, без да искат.
  • Оле, много се изложи тоя Васко...
    Дано се поправи, без да остане спомен от думите му!
  • Благодаря, Василка. Понякога хората просто нямат шанс.
  • Трудно решение и за двамата! Чувствата ги има, препятствията-също. Очаквам с нетърпение развитието!
Предложения
: ??:??