Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му кухо боли. Кънти. Гръмко. Беззвучно. Ехти. Ридае. С раздиращ се глас. С вой. С шепот. С тишина... Иска и търси. Оглежда се около себе си. Задъхано опитва да поеме всеки следващ дъх като последен. Вдишва. Отпива. Вкусва. Издиша. Край. И усеща. Отново. Пустота.
© Княгиня Нощ Всички права запазени