genesis77 (Георги Христов)
35 158
24.03.2020 г., 14:32 ч.

Кафе соло 

  Проза » Разкази
1235 2 11
1 мин за четене

 

                                                         Кафе соло

 

  Когато започнах да работя в Испания, бях изненадан от многобройния асортимент и наименования на кафетата. Чудех се как ще ги запомня. Кафе кон лече, кортадо, карахильо, манчадо, американо, бонбон, ларго, белмонте и прочие. Но най-много ме впечатли името на най-обикновеното кафе. Наричаха го кафе соло. Преведено буквално - самичко кафе. Сиреч еспресо.

  Моят шеф Пако предлагаше наистина най-вкусното кафе на земята. И разбира се, при нас идваха много хора да пият по едно кафе и да си поприказват. Между всички тия клиенти се открояваха двама много симпатични дядковци. Те винаги идваха заедно по едно и също време и пиеха едно и също. Кафе соло и кафе кортадо. Едно просто кафе и едно с мляко в малка стъклена чашка. Аз винаги им правех кафетата още като се зададат по пътя. Те влизаха, поздравяваха смело и започваха да се майтапят на бара на чашка ароматно кафе... Много хубави хора.

   Един ден единият човечец се мерна по тротоара и аз приготвих кафетата на бара. Обаче нещо много се забавиха. После същият взе да си говори нещо с шефа ми отвън. Накрая шефа ми влезе с него. Бяха някак по-други. Аз се поучудих малко. Те гледаха по-празно от вчера.

- Заповядайте кафенцата. Ама къде е другият? Ще изстинат бе...

- Е, Хорхе... Той вече няма да си пие кафето с него. Вече ще идва сам... - каза шефът ми с въздишка.

Старецът потъна в тишина.

Едното кафе остана самичко.

© Георги Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??