written-springs (Adelina Doycheva) 4 декември 2018 г., 21:35 ч.

Както осъжда само една поетеса... 

131 1 6

Да, моята история продължава.
Сещате се, вече споменах. Влюбен съм в една поетеса.
А тази поетеса не иска да чуе за любовта.



Осъзнавам колко отчайващо звуча. И не мога да направя нищо. Наистина. Подхождам с доза ирония. И сам не вярвам колко истина има в нея. Съжалявам. Чувствам се наранен. Чувствам се слаб. Не ми е трудно да го призная. И не, не се срамувам от откровения. Прекалено съм откровен, за да приемам истината в еднозначност. 
Не мога да разбера дали тя е срещу света. Дали събитията от живота й не са я направили съществото, което отрича, че няма нужда от любов. Любов. Представете си. Всеки се нуждае от нея. От нейната сила и от нейното специфично спокойствие. Стига. Кой човек ще я отрича? Кой?! Кой, наистина искащ да живее, човек ще я отмине без капка емоция...
Не мога да приема, че тя заспива всяка нощ сама. И че не споделя вечерята си. Не мога да разбера изградените й правила. Онези, свързани с ежедневието и хода му. Не я осъждам. Осъжда ме тя. На любов. И то каква?! Тъжно ми е. И за първи път се чувствам като индивид, ненужен на никого. Защото тя е Всичко. И познай как не приема думите ми, познай как с лекота ги отхвърля...
А какво си мислех?! Аз, г-н Никой, който попадна в клопката на това да търси там, където няма да получи. Да мисли там, където няма нужда от притеснения и излишни "добронамерености". Аз съм просто непознат. Един от всички. Общо лице, което не е "повече", за да бъде достойно за запомняне.
И какво повече да Ви кажа...
Обича ми се. Обича ми се тази жена. И ще я обичам... дори да нямам позволението. Но някак дълбоко ми се иска любовта ми да бъде разбрана и поне приета. Ако трябва и само като факт.



Колко жалко изглеждам, когато всяка вечер се моля за късчето внимание...
 

 

© Adelina Doycheva Всички права запазени

Първа част - https://otkrovenia.com/bg/proza/kakto-ranyava-samo-edna-poetesa
Втора част - https://otkrovenia.com/bg/proza/kakto-razglejda-samo-edna-poetesa

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.