written-springs (Adelina Doycheva) 3 декември 2018 г., 11:55 ч.

Както разглежда само една поетеса... 

103 3 6

Седяхме един срещу друг, а тя все така упорито се опитваше да ме убеди, че човек си е самодостатъчен и че всички други са просто облага. Устните й не потрепваха в емоция. Очите й премигваха спокойно. Ръцете й не се опитваха да засилят думите. Мълчах и я гледах. Слушах я съвсем внимателно. Имах чувството, че убеждава себе си в "правота", която смята, че приемайки я, ще донесе не само спокойствие и душевен мир на нея, но и на останалите. Кимах на всяко изречение, звучащо като извод. Съгласявах се с мимики, опитвах се да не й кажа колко, всъщност, е самотна.


 

А аз, читатели, отново ще се представя.
Казвам се г-н Никой и просто и ясно – влюбен съм в тази поетеса. И я обичам.



Попитаха ме къде е тя. Коя е?! Усмихнах се. Разбира се, че е тук. И че не присъства. Тя слуша и наблюдава. Всяка моя дума я ранява дълбоко. Не съм топъл и добър човек. Мисли си, че пиша за други и че всички жени ми принадлежат. На няколко пъти предупреди приятелките си да се пазят от мен. Че съм опасен с думите си. И че думите ми разсипват бракове. Един „приятел“ ме нападна, че съм му откраднал съпругата. Че се подлъгала по милото ми отношение. Друг пък... и още, и още...


Изпитвам нужда отново да се представя.
Лежа в килия. Присъдата ми – доживотна, напомня ми за несъществуващите тела в леглото ми.



Излезе ми „Име“. Удариха печат в свободен стих с него. Рейтингът – противоречив. Въпросната поетеса – вече по-спокойна. Награда за мен – запомнила ме е! Втори престиж – писа ми!

„Ужасен си. Нали снощи го изговорихме? Казах ти, че не искам да пишеш за мен. Не се опитвай да ме обичаш.“

После един от Главните, парещ се от години по нея, ме пита: „Какво направи, че те забеляза?!“.
Налях си почти до горе. Помислих си – „Приемат любовта ми, след като веднъж са ме намразили“.


 

© Adelina Doycheva Всички права запазени

Първа част - https://otkrovenia.com/bg/proza/kakto-ranyava-samo-edna-poetesa

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова) Наистина колко много противоречия на куп. И гледни точки. Всеки вижда едно и също нещо по различен начин. Прочетох с удоволствие.
  • written-springs (Adelina Doycheva) Благодаря Ви за вниманието!
    Желая спокойни и приятни часове!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Много силен текст, който носи в обятията си няколко съдби на кръстопът!
    Поздравления,Аделина!
  • линасветлана (Лина - Светлана) Както и да разглежда(т) едната поетеса, тя все ще носи социалната маска на своето (само)етикиране. Всеки получава от "стоката" онова, което нему е потребно. Отново страшно много ми хареса, но не искам да афиширам подробностите, които ме очароваха. Поздравления, Ади!******
  • генек (Георги Коновски) Приятно...
  • LiaNik (Илияна К.) Провокативно!
    И в твоя стил! Аз съм си го кръстила "душевен абстракционизъм", макар да не съществува, все пак така си го усещам. Благодаря! Хубав и слънчев ден ти желая!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.