brinne (Мариана Бусарова) 29 март 2018 г., 19:58

Какво направи? 

609 12 24

Какво направи?

 

Тъмнината беше негов приятел. Прокрадваше се в сенките и наблюдаваше. Задържаше всички чувства в себе си. Просто се движеше и регистрираше. Беше се свил в ъгъла на градината и надничаше през една пролука на живия плет. Чудеше се тя какво прави навън по това време. Мракът на късната вечер изглеждаше плътен, сякаш можеше да се реже с нож. Нож. Харесваше остриета. Но за нея беше приготвил нещо друго. Забрани си да мисли за това, защото усети как ураганът в него закипя. Тя отметна косата си назад и един лунен лъч се разходи по матовата кожа на лицето ѝ. Ситните спирали на смолистите ѝ къдрици се разляха по стройния ѝ гръб. Обожаваше тази красота. И я ненавиждаше. Тя беше негова. И му избяга. Какво направи, Марън?

Устните му зашепнаха тези думи, тихо, като мантра.

******

Пет години по-рано.

- Какво каза? – Джейсън я изгледа все едно беше полудяла.

- Искам да отида в колеж, Джей. – отвърна тя с равен глас.

- Колеж? Ти си луда! И от къде ще намериш пари за колеж? – извъртя очи с насмешка той. – Майка ти едва успява да ви храни, откакто татко ти пострада на строежа.

- Мама ме подкрепя. Даже се радва за мен. – Марън се усмихна кратко. – Ще работя и ще кандидатствам за стипендия. Знаеш, че ще завърша гимназия с отличен.

- И все пак си от гетото, Марън! Мислиш ли, че ония богати копелета ще те допуснат в своя свят? – той изпуфтя. – Майка ти е чистачка, а баща ти инвалид. Какво ще правиш в големия град? Какво ще учиш? И какво ще работиш?

- Престани, Джей! Няма да остана тук!

Марън се доближи до прозореца. Загледа навън към мръсната улица. Джейсън отиде до нея, стисна ръцете ѝ към тялото и грубо притисна устни към врата ѝ.

- Ти си моя, нали знаеш? – изръмжа той в ухото ѝ и прокара настървено зъби по ушната мида.

Марън се задърпа от хватката му. Опита се да извика, но Джей притисна грубо длан върху устните ѝ.

- Постоянно се дърпаш! Своенравна си, но аз ще те оправя, малката! Ще те науча да се подчиняваш! Знаеш, че съм по-силен то теб!

Марън успя да освободи за малко устатата си и захапа ръката на Джейсън. Възползва се от отпускането му и изрита коляното му с крак. Той изруга и я пусна. Тя хукна към вратата на стаята, но в последния момент Джейсън я хвана. Натисна я с цяло тяло към стената.

- Истинска вещица си! – в очите му имаше гняв.

Хвана в шепа косата ѝ и я дръпна назад. Очите на Марън се напълниха със сълзи и тя изхлипа.

- Боли ме!

- Нека да те боли! Така трябва. На вас жените болката ви действа възпитателно! Ще се научиш да ме слушаш и няма да се ежиш! Чу ли? – замълча за миг и я огледа. – А сега, най-после, ще те изчукам! – в гласа му имаше заплаха. – Писна ми да ми се туткаш и все да отлагаш!

Марън се задърпа яростно, но не постигна почти нищо, освен, че разяри Джейсън още повече. Беше едър и силен. Разкъса с едно движение блузката ѝ и дръпна бясно колана на дънките ѝ. Блъсна я на дивана и я притисна под тялото си. Усещаше ерекцията му, притисната в корема ѝ. Напрегна се и го избута на земята, но той скочи почти веднага, разтърквайки бедрото си. Очите му бяха присвити, устните стиснати.

- Не се дърпай, момиченце! – процеди той през зъби. – Така или иначе ще ти го начукам. Може даже да ти стане хубаво, ако се отпуснеш, а не се стискаш! Голяма си тъпачка, да знаеш! Какво чакаш? Някой принц на бял кон?! Няма принцове! Даже коне вече не останаха! – захили се той.

Марън придърпа краищата на разкъсаната си блуза. Ръцете ѝ трепереха. Голяма глупачка беше, че пусна Джейсън, докато беше сама вкъщи! Знаеше, че не може да му се противопостави. Родителите ѝ бяха в общинската болница на преглед. Вероятността да се върнат преди обяд беше нищожна. А до тогава имаше поне час!

Марън се стегна, като видя, че Джейсън тръгна отново към нея. Очите му бяха станали червени, като на бик. Почти виждаше въздухът, излитащ от разширените му ноздри. Тя захапа устни, а после промълви с тих глас:

- Стига, Джей! Нали сме приятели! Хайде, отивай си! На никого няма да кажа… Джей!

Пръстите му обвиха лакътя ѝ и го стиснаха. Дръпна я за крака с другата ръка и я просна по гръб на дивана. Дръпна бикините ѝ и ги хвърли на страни разкъсани. Разтвори бедрата ѝ с коляно. Пръстите му започнаха да я опипват грубо. Марън стисна очи и извика.

- Недей да крякаш, все едно те колят! Не вдигай шум изобщо! Иначе ще ти извия врата, малката!

Джейсъм се отдръпна, за да разкопчае панталона си и Марън се изправи светкавично. Изрита го в глезена и се опита да го заобиколи, но той се пресегна и я хвана.

- Не разбираш от дума, тъпачка такава! Ще си платиш за всичко!

- Не те искам! – изсъска Марън. – Никога не съм те харесвала! Ти се влачиш подир мен, като някой охлюв!

Знаеше, че ще побеснее, но молбите така или иначе не бяха помогнали. Той я изгледа студено и замахна с юмрук. Ръката му попадна в скулата ѝ, а ударът почти я зашемети. Усети как Джейсън я влачи и после я издърпва на леглото. Настани се между бедрата ѝ и после остра болка разкъса вътрешностите ѝ.

- Даже не си девствена, мръснице! – изкрещя Джейсън и я разтърси за раменете. – С кой се чукаш, а? През цялото време си ме лъгала, че си честна и почтена, а ти си уличница!

Яростните му тласъци удряха главата ѝ в рамката на стария диван. Пелената на безсъзнанието я понесе. Марън се отпусна безчувствена.

******

Видя я, че се обръща и влиза в къщата. Можеше да я последва и да приключи с всичко. И защо не? Мъжът ѝ излезе преди час, а тя беше сама. Можеше да си поиграе с нея и да я довърши. Да ѝ отмъсти за унижението. Той я искаше толкова много, а тя … тя се беше срещала тайно със същия тоя бял тъпанар. И после изчезна.

След като я изнасили, Джейсън си помисли, че е мъртва. Но Марън излезе корава мръсница. Не го предаде на полицията, но и кой ли щеше да ѝ повярва? Никой не се интересуваше от гетото. Но и никога не стана наистина негова. Това го изяждаше. Побъркваше го.

Преди месец, съвсем случайно я видя в един вестник. Станала известен дизайнер на мебели. Гледаше цветната снимка и не можеше да повярва, че вижда Марън. Малката уличница, която изчука, но не успя да пречупи.

Тръгна към къщата, прикривайки се в сянката на живия плет. Отпусна се на земята и изпълзя до шахтата на зимника. Отмести счупения капак и се вмъкна в отворилата се дупка. Спусна се на пода на помещението и включи фенерчето си. Тръгна бързо към вратата насреща. Знаеше, че тя излиза на стълбите, водещи към горната част на къщата. Предишния път не беше заключена. Натисна дръжката предпазливо и изключи фенерчето. Изчака, за да свикнат очите му с тъмнината, и тръгна бавно нагоре по стъпалата. Отпусна юздите на яростта си и за миг се задъха от силата ѝ. Искаше да я накара да страда. Не само тялото ѝ. Да я накара да се влачи, да скимти.

Пристъпи в коридора и доближи вратата към етажа. Ослуша се напрегнато с притаен дъх. Беше тихо. Открехна вратата. Погледна в помещението. В дъното светеше нощна лампа. Виждаше ръба на полата ѝ, който се подаваше от креслото. На масата пред нея имаше чаша с високо столче. Пристъпи, вперил поглед в целта.

Изведнъж го прониза силна болка в слабините. Изкрещя и се свлече на пода. Притисна треперещи ръце към скута си. Нещо тежко се стовари в слепоочието му.

******

Джейсън отвори очи с усилие. Слабините му пулсираха. Изпитваше неистово желание да ги опипа и да провери какво е положението там. Но не можеше да помръдне. Ръцете и краката му бяха овързани и стегнати с дебело въже. Опита се да погледне на страни, но остра болка стегна главата му. Изстена.

- Боли ли? – гласът дойде някъде отзад. – Сигурна съм, че те боли.

- Марън? – изграчи той.

- Аз съм.

- Защо си ме вързала? – грубият му глас премина във фалцет от напрежение.

- Така. Не ти ли е удобно? – засмя се тя.

Тоя смях изобщо не беше радостен. Беше студен и сух, все едно някой бе настъпил съчка. Джейсън усети страх.

- Мислеше си, че ще ме хванеш неподготвена, нали? – гласът ѝ беше съвсем спокоен и равен. – Не очакваше, че те чакам! Винаги си се мислил за най-умен от всички! Невероятният Джейсън!

Той мълчеше, но се опита да се размърда. Болка преряза тялото му.

- Какво ми направи? – изстена той.

- Праснах те с ръжена от камината. Нажежен. – каза тя. – Надявам се да ти остане белег за цял живот. И да те боли. Поне толкова, колкото мен ме болеше.

- Вещица! – изкрещя Джейсън. – Осакатила си ме!

- Каквото – такова! – изсъска тя. – Защо дойде? Дявол те взел! Какво търсиш тук?

- Тебе търся! Станала си важна клечка, но съм сигурен, че ме помниш!

- Не те помнех. – пошепна тя. – Изтрих те. – стана, приближи се и се наведе над него. – Но ти какво направи? Напомни ми!

Посегна към лицето му, но бързо отдръпна ръката си, като опарена.

- Напомни ми за омразата, за ужаса, за гнева! Защо? Защо ме следеше? Мислеше си, че не те виждам. Но аз знаех! Усещах. Тогава … остави отпечатък от себе си, глупако! Такова нещо е за цял живот! – замълча, за да си поеме дъх. После продължи овладяно. - Обикаляше около къщата ми, а аз те гледах зад завесите … Мислиш ли, че не видях откъртения капак на зимника? Винаги си ме вземал за глупачка! Веднъж сгреших! Втори път – не! Ти … ти! Ти уби вярата в мен! Три години, мръснико, три години бях като болна! Умирах бавно … Но оцелях! И вместо да ме оставиш да живея … ти дойде пак. Защо? Какво направи? Върна в мен мъстта!

Тя отстъпи.

- Мога да те убия! Още одеве можех! Трябваше просто да стоваря ръжена в главата ти и щеше да си мъртъв!

Той изохка.

- Жестока си! – гласът му се пречупи.

- Аз ли? Може би. Но ти ме научи. Научи ме да мразя! Теб! Да копнея да ти причиня същото, каквото ти ми стори! – Марън се дръпна от обсега на погледа му. – Не искам да съм такава …

- Кучка! – напъна се разбеснял да разхлаби въжетата и болката в слабините го преряза. Завѝ като ранен вълк.

Марън взе телефона си от масичката.

- Какво правиш? – простена Джейсън.

- Обаждам се на едни момчета … - каза Марън. – Те ще се оправят с теб. – гласът ѝ звучеше студено.

- Ще ги накараш да ме убият ли?

- Не мисля. Ще останеш жив. Поне известно време. Искам да страдаш. Сам си виновен, че събуди мъстта в мен. След като отдавна я бях погребала. – набра желания номер и отсреща вдигнаха почти веднага. – Вашият човек е при мен! – каза тя и затвори.

Нощта сякаш бе станала още по-тъмна. Като тъмнината в душата ѝ.

 

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Жажда за мъст »

1 място

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря ви много Веси, Лиа, Ани!
  • LiaNik (И.К.) Браво , всъщност, аз въобще не съм се съмнявала в това,че твоят разказ заслужава да бъде високо оценен.Пишеш с такава нежност и дълбочина ,че няма накъде ...Чакаме следващата тема.
  • Vessymark (Весела Маркова) Поздравления!
    😊 Напълно завоювана победа!
  • brinne (Мариана Бусарова) Веси, много хубав коментар си ми оставила. Благодаря ти за вниманието.
  • Vessymark (Весела Маркова) Един разказ за изродените чувства и слабости, прикрити зад грубост, жестокост и унижение.
    Жена, която бива наричана мръсница и уличница, просто защото отблъсква насилника си и отказва да носи клеймото на потекло и социално положение.
    Жаждата за притежание, за доказване на собствената безпомощност чрез физическо надмощие и психически тормоз.
    И накрая, осъдителна ли е саморазправата?
    Толкова много преплетени взаимовръзки!
    Марианка, пренесе ме в един свят на сенки, през който преминах на един дъх, а остави в мен такова трайно усещане и невероятна образност, действително като от филмови персонажи, почувствах героите ти!
    Накара ме да се замисля, колко такива случки остават в мрака, удавени от съображения, срам и страх, колко такива насилници се разминават безнаказано и какво изобщо в съвременното общество значи избора на жената?!
    Много ми хареса динамиката и развитието, техниката и описанието.
    Докоснала си тема, все още смятана за "табу" в голяма част от съвременното общество.
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря много, Иване, за хубавия анализ. Поласкана съм от вниманието.
  • brinne (Мариана Бусарова) Елена, благодаря ти за положителния коментар. Много приятно ми стана, че си тук.
  • Elder (Елена Драгиева) Едно гласче и от мен. Много талантливо написано и с край разтапящ душата на върл почитател на стария завет като мен Обаче сега съчувствам на Feel, верно си е травмиращо това да се чете от мъжката аудитория, нажежен ръжен...
  • brinne (Мариана Бусарова) Яна, Силвия - благодаря ви много за хубавите думи.
  • Plevel (Силвия Илиева) Силно и убедително. Поздрави, Марианче! 🌺
  • AnaMarina (Яна) Когато си мъртъв отвътре, вече нищо няма значение, освен "убиецът" ти да си заслужи полагащото му се внимание.
    Прекрасно пресъздадено, Марианка! Поздравявам те!
  • brinne (Мариана Бусарова) Вики, много ти благодаря за хубавия коментар.
  • Самодива (Вики) Майсторска работа! Имаш и моя глас.
  • brinne (Мариана Бусарова) Feel, съжалявам за негативните асоциации и емоции. Другият път ще слагам една червена точка. Благодаря за хубавото мнение.

    Безжичен, животът е жесток. Благодаря, че коментира.

    Галя, благодаря и на теб за положителното мнение.

    Даян, радваш ме и "четкаш" самочувствието ми. Шегичка. Темата е много сериозна.

    Ани, благодаря ти, че прочете. Мисля си, че и на героинята не и харесва това развитие на нещата. Тя не е от хората, които търсят отмъщението. Веднъж бяга. От грозните спомени и от насилника. Но той е толкова силно обсебен, че пак се натриса. И какво се очаква от нея? Според мен просто си е научила добре урока.
  • Dayan_101 (Даян Янакиева) Безкрайно впечатлена съм и четох с огромен интерес през цялото време! Това е дори нещо повече от майсторство. А темите, които преплита в себе си твоето произведение го правят още по-завършено и силно. Браво!
  • ГаляБорисова (Галя Борисова) Историята е разказана майсторски, видях я като филм. Давам глас и на добър час в конкурса!
  • Bezzhichen (Безжичен) Добре си описала един от най-силните човешки рефлекси - да се отмъсти брутално на бруталния насилник. И това е правилно. Без да цитирам известния източник - "Зъб за зъб, око за око, насилие за насилие". И то тъпкано! С две думи - щом си ми причинил нещо - ти си враг до смъртта на един от двамата. И ще те преследвам безпощадно дотогава. Това е логиката на разказа. И тя е правилна. Иначе безумните насилия ще продължават. И измислени педерастки конвенции няма да ги спрат. Насилниците разбират само от насилие, по-брутално от тяхното. Точно, както ми се струва, си го описала в този разказ. Без лигавия толстоизъм. Защото има ген на насилника и на престъпността и той трябва да се изкоренява безпощадно. От упълномощените в демократичното общество. А ако те са професионално импотентни и политически зависими или платени - тогава какво? Ето такива мисли и асоциации ми навя твоят разказ. Успех!
  • FeelFeel (Feel Feel) Да си призная често ..не играеш никак честно ! Защо не сложи едно предупреждение да не се чете в полунощ от мъже. Почувствах болката в пълната и сила и на двата героя. Обачее това с ръжена още ми трепка! Евала момиче признах те! Но те моля ако искаш да те чета предупреждавай! Благодаря!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря много за коментарите.
    Лиа, ласкателно мнение. Изчервих се.
    Аделина, правиш ми комплимент. Не е добре да съм предсказуема.
    Люси, така е. Радвам се, че ти е било интересно.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Разказ с напрежение. И така му се пада. Капка жал те изпитвам за такива. Интересно ми беше!
  • written-springs (Adelina Doycheva) Изненада ме... много. Успех и нагоре!
  • LiaNik (И.К.) Няма да ти казвам,колко си добра!Зашемети ме!Но истината е такава,че човек наистина трудно преодолява желанието си да нарани, онези, които първо са убили надеждата в душата и мечтите в сърцето.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.