meteor (Antoan) 16 октомври 2016 г., 0:48 ч.  

Клошарят 

392 7 24
5 мин за четене

© Antoan Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Веси! Много ми е приятно, че четеш мои неща.
    Бъди жива и здрава!
  • veesii70 (Веселка Стойнева) Още една история, поднесена оригинално и с чувство, която може да има продължение.Поздравления!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Мария! Зарадвах се на коментара ти - едно, че вече почти забравих, че съм писал поезия и проза - сега, понякога препрочитам нещо написано от мен - и ми изглежда като някаква еуфория от отминал живот тоест успявам да се погледна "отстрани" - което не е ми е било възможно месеци след публикация на нещо.
    И второто, което ме радва е - че се коментира един разказ - който си е действителна, реална случка с мен. Много рядко, почти нямам постове с реални събития - камо ли за собствения си живот. Когато се записах в сайта през 2007 /това беше отдавна, сегашната дата на регистрация е записване наново / - съзнателно публикувах само художествени измислици. Така ми харесваше. И ако публикувам пак - ще продължа с измислени от мен истории. Но този разказ ме изгаряше отвътре със своята символика дълго време - и когато го публикувах - ми олекна
  • Mimoza20 (Мария Николова) Браво!!! Момент от живота на изпаднал в неволя човек...разказан с вярното чувство на творец.Той е образован навярно... но няма книги...Браво!!!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Калия - прегръдка, приятелко
  • tankatanka79 (Таня Тодорова) Аз ти благодаря! Имаш перо и наистина ми носи удоволствие да чета творбите ти!
  • meteor (Antoan) Зарадва ме, Таня! Благодаря ти, че ме посети и коментира.
    Здраве, лично щастие и творчески успехи ти пожелавам
  • tankatanka79 (Таня Тодорова) Хареса ми! Грабва читателя от самото начало. Настръхнах, което е показателно за въздействието, което ми оказа. Поздравявам ви и благодаря за приятното чувство!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти много за подкрепата, Исабелла! Зарадва ме и ме вдъхнови
    Желая здраве, щастие - и творчески успехи!
  • Elmaza (Исабелла) Tрогателно и силно! От тези произведения, които оставят следи завинаги...
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Сеси! Желая здраве и вдъхновения
  • странница (Сеси) Разказваш увлекателно! Хареса ми!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Катя! Поздрави, приятелко !
  • meteor (Antoan) Благодаря ти за позитивния коментар, Веселка! Зарадва ме
    Поздрави!
  • veesii70 (Веселка Стойнева) Много си добър и в прозата! Хареса ми! Поздравления!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Елица! Толкова съм щастлив, че не ме забравяш! Изобщо не ме интересува, кой какво ще каже за следващите думи, които ще употребя относно качествата ти - но те излизат от сърцето ми - и са точно отражение на чувствата ми: За мен си култова поетеса, невероятна, фантастична, работоспособна и резултатна, върховна (на гребена на вълната) през толкова много голям период на настойчивост през изминалите години, и натрупан опит... А това, че ме приемаш в своя кръг от приятели ме прави еуфоричен! Поклон, пред твоя талант!
  • voda (Елица Ангелова) "Така ще го запомня. Великия клошар, четящ написаното слово сред миризмата на битовите отпадъци. Извисил ръст - който и сега определям като исполински. Клошаря с величествения човешки дух - попиващ словото..."
    Навярно и други са го видели, Антоан. Но само ти си усетил духа на този клошар и си го обезсмъртил в чудесня си разказ. Разказваш с искрен възторг и завладяваш сърцата...
    Мога само да те поздравя за това постижение.
    Нека са светли и вдъхновени дните ти!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти за подкрепата, Кети! Поздрави!
  • Katriona (Кети Рашева) Има нужда от такива разкази! Има нужда от духовност, от случки като описаната, които да ни върнат вярата в човешкото!
  • rumbic (Руми) Ех, Антоан, толкова позитивна личност си ти! Благодаря ти за поканата, една разходка край морето ще е прекрасно преживяване за мен! Очаквам с нетърпение следващото твое произведение!
  • meteor (Antoan) Страхотен коментар, Руми!
    И е много приятно, че се отнася за мен! Варна наистина е един невероятен, магичен - бих казал град. Морето и атмосферата в която се потапяш, те правят поет и писател, а и почти сигурно - музикант
    Вдъхновенията витаят във въздуха - и ако "ако сензорите" ни са във форма - творчеството само узрява в съзнанието ни! Остава само да го запишем.
    Поздрави - и ако имаш път към морето - да не пропуснеш да ми се обадиш, ей! За да се разходим заедно по вълнолома.
    Сигурен съм, че веднага ще създадем някой и друг общ стих.
    Поздрави, приятелко!
  • rumbic (Руми) Абсолютно съм съгласна с Младен, разказваш много сладкодумно и увлекателно! Винаги чета твоите разкази и приказки с една лекота, а това си е изкуство - да успееш така да пресъздадеш събитията, че твоите читатели да не почувстват и грам досада или отегчение! Относно "Клошарят", завладя ме! На пръв поглед е една съвсем обикновена история, но написана от теб се превръща в истинско произведение! Благодаря ти и за приятната разходка из красива Варна, която много, много ми липсва! Поздрав, Антоан!
  • meteor (Antoan) Благодаря ти, Младен! Винаги се вълнувам, когато получавам коментари от теб! Умееш да общуваш с хората, с особена - специфична деликатност. Бъди здрав - и нека Музата да е с теб!
  • vega666 (Младен Мисана) Много сладкодумно разказваш, Антоан. Захласнах се. Да, има нещо сакрално и много поучително в тази невероятна история. Циганинът-клошар извисява книгата над контейнера и близо половин час я чете и изучава! Припомни ми една история от моята военна служба. Бях стар войник и си бях пуснал транзистора. Изпълняваха Токата и фуга в ре минор от Бах. Едно младо войниче - диво и необразовано селянче, чу музиката и ме попита: Абе, какво е това? Отговорих му - музика от Бах. То нищо не разбра, но каза: Много е хубава. Сигурно беше слушало само чалгоподобна музика, но буквално се втрещи от величието на тази. Затова твърдя, че Естетиката има обективна първооснова. А Духът е еднакво велик, както у Краля на клошарите, така и у Краля на интелектуалците! Благодаря ти за написаното, Антоан! Лекуваш от пошлостта на битието.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.