ХепиХейл (Йонатан Ангелов) 6 декември 2018 г., 17:00 ч.

Кръв и Сълзи - 04 

25 2 0

IV

 

        На площада в центъра на града беше изградена пет метрова платформа. На нея се провеждаха екзекуциите. Императора искаше да може всички да виждат какво се случва с хората, които му се противопоставят. В момента Майкъл беше вързан на върха на платформата. Императора стоеше до него заобиколен от петима надзирателя, които го пазеха. По принцип той не присъстваше на екзекуциите. Но този път искаше да го направи лично. Беше се доверил на Майкъл. Дори беше на път да го повиши в надзирател, а той му обърна гръб. Въпреки това за първи път искаше да пощади нечий живот, но законите са си закони. Не може да позволи някой да ги наруши. Можеше да настане бунт. За това тук и сега трябваше да приключи това.

        - Внимание! Императора ще говори. - гръмогласно се провикна един от надзирателите от платформата.

        Хората се насъбраха. Никой от тях не искаше да присъства на екзекуцията, но нямаха избор. Всеки, който се намира на площада по време на церемонията трябва да гледа. Това са правилата. Ако някой ги нарушаваше веднага бива екзекутиран.

        - Този неблагодарен пленник, който виждате… - започна да говори императора взимайки сабята от единия надзирател. - Наруши закона и сега ще бъде наказан. Въпреки, че получаваше милостиня от моя милост той се опита да отнеме животът ми… Четиринадесет, имаш ли последни думи?

        - Закъсня. - усмихна се Майкъл.

        На площада хората се отдръпнаха оформяйки тунел по средата. Накрая на тунела Зак ходеше бавно към платформата. Всички пленници започнаха да го обсъждат шептейки. Императора го гледаше с учуден, а надзирателите веднага го заобиколиха да го предпазват.

        - Да не си посмял да умреш пред очите ми Майкъл! - Зак си протегна дясната ръка към надзирателите на платформата. Не държеше нищо. Само си изпъна показалеца към тях. - Бам!

        В този момент главата на единия надзирател беше пръсната. Сякаш Зак го беше застрелял. Всички изпаднаха в паника. Пленниците си опитваха да избягат. Всеки се опитваше да си спаси живота. Надзирателите се опитваха да укротят бунтуващите се хора.

        - Бам!

        Още един от надзирателите на платформата се струполи мъртъв. Императора падна назад в страх. Закри си главата с ръцете си и започна да вика от ужас.

        - Не е възможно! Той е магьосник. Всички ще умрем!

        - Успокойте се императоре. Това е трик. Иска да ни уплаши. - надзирателя посочи едната сграда и продължи. - Вижте. На върха на покрива има снайперист. Сигурно му отнема време докато презареди. Да се махаме преди да ви нарани.

        - Прав си. Ти! - императора се обърна към единия надзирател. - Ти довърши екзекуцията.

        Императора тръгна заедно с другите двама по стълбите. През това време Зак тичаше към платформата. Един надзирател му се изпречи на пътя, но още преди да го достигне беше гръмнат от снайпериста.

        - Благодаря ти Ерик! - рече Зак макар и да знаеше, че той не може да го чуе.

        Зак стигна до платформата и тръгна по стълбите. Те бяха от вътрешната страна на платформата. Тук Ерик нямаше обсег. Трябваше сам да се защитава. Той извади пистолета си и гръмна няколко пъти единия от надзирателите до императора. Другият веднага застана пред императора и извади сабията си. Зак натисна спусъка, но патроните му бяха свършили. Беше сигурен, че го беше заредил. Най-вероятно беше взел грешния пистолет. Сега трябваше да мисли бързо. Той хвърли оръжието си и извади нож. Надзирателя замахна към него. Зак го очакваше и веднага се отдръпна настрани забивайки ножа в рамото му. Не възнамеряваше да се бие с него. Трябваше да спаси приятеля си. За това ги подмина и продължи напред.

        Майкъл беше успял да изрита извън платформата сабята на надзирателя, който се опитваше да го убие. Сега противника му разполагаше с нож. Майкъл се опитваше да избягва атаките му. Беше му трудно с вързани ръце. Надзирателя вече го беше наръгал веднъж в крака и ръката.

        - Ей боклук! Не е справедливо противникът ти да е с вързани ръце! - извика Зак удряйки надзирателя в гръб.

        Докато се съвземаше Зак отвърза ръцете на Майкъл. Обаче надзирателя не се отказваше. Той беше взел ножа си отново. Зак застана пред него очаквайки атаката му, но преди да успее да атакува беше гръмнат в главата от Ерик.

        - Този е четвъртия. Гадост. - изпъшка Зак.

        - Знаех си! - надзирателя, който беше намушкал се беше качил. Той беше извадил ножа от рамота си и го държеше в ръка. - Имате определен брой патрони, нали? Не се учудвам. Патроните за снайпър оръжията са много скъпи. И този ви беше последен.

        - Много си уверен. - Зак си вдигна ръката и изпъна показалеца си към него. - Сигурен ли си, че искаш да рискуваш?

        - Нека видим на какво си способен. - изръмжа надзирателя. - Ще ти върна услугата!

        Надзирателя се затича към него. Зак си свали ръката и се опита да избегне атаката му. Той залитна и падна на пода. Надзирателя се възползва и заби ножа в лявото му око. Зак започна да крещи от болка. Майкъл се затича и се хвърли на надзирателя. Двамата се бореха ожесточено докато Майкъл успя да го избута извън платформата.

        - Добра работа Майкъл. - Зак се опитваше да прикрие болката си. Той извади ножа и се изправи. - Да се махаме от тук.

        Двамата тръгнаха към стълбите, но от там се появи императора с цяла група от въоръжени надзиратели. Те бяха насочили пистолетите си към тях. Зак и Майкъл веднага замръзнаха.

        - Играта свърши Зак! - изсмя се императора.

        Кръвта се спускаше по лицето на Зак. Беше загубил зрнието на лявото си око. Той стисна зъби. Оглеждаше наоколо какво може да направи. Щеше да е лудост, ако скочат от платформата, но това беше по-добрия вариант от това да бъдат убити на място. Можеха да се пробват последен път да избягат.

        - Слушай четиринадесет. - обърна се императора към Майкъл. - Ще ти дам последен шанс. Ако убиеш Зак ще те повиша в надзирател. Ако откажеш още сега ще бъдеш убит.

        - Сякаш бих направил такова нещо!

        - Направи го! - изпъхтя Зак. Целия трепереше от болка и едва говореше. - И без това ще умра. Поне ти може да живееш. Не ме карай да съжалявам, че дойдох.

      Майкъл не знаеше какво да направи. Знаеше, че е най-правилно да го послуша, но не можеше да направи това.

        - Но не сега разбира се. - продължи императора. - Първо Зак ще бъде затворен в тъмницата и ще бъде наказан за делата си. Ще му покажа какво е истински ад. И след три дни ще бъде екзекутиран от теб. Точно тук. Целия град ще види, че дори, прочутия Зак не може да се противопостави на императора.

        - Дори и да ме убиеш никога няма умре надеждата у хората. Те ще продължат да се борят за свободата си!

        - Ще видим, Зак. Ще видим. - изсмя се императора.

 

      Новините за Зак бързо се разпространяваха из целия град. Всички говореха за това. Дори в убежището. Скипър отново настояваше да отидат да го спасят. Всички бяха в паника. Не знаеха какво да правят сега. Зак щеше да бъде екзекутиран. Това място нямаше как да функционира без него. Кой щеше да ги снабдява с храна? Само той винаги беше усмихнат и позитивен. Нямаше кой да замени неговото успокояващо присъствие.

        - Добре, щом искате да стоите с кръстени ръце докато Зак умира! - викаше Скипъл. - Той си е жертвал живота за да спаси всеки един от вас и вие как му се отблагодарявате? Стойте си тук на безопасност тогава. Аз съм ще го спася!

        - Никъде няма да ходиш сам, Скипър! - Ерик се изправи от сандъка. - Идвам с теб.

        - И аз ще дойда. - намеси се Мария. - Скипър е прав. Зак си даде живота за нас. Наш ред е да му върнем услугата.

        Всички в убежището се съгласиха и предприеха мерки за спасителната операция. Разполагаха с три дни до тогава.

 

        Майкъл стоеше пред вратата към тъмницата. Не можеше да събера сили да слезе. Можеше да чуе виковете на Зак. Кой знае какво му причиняваха. Ръцете на Майкъл трепереха. Колкото и да посягаше към дръжката не можеше да го направи. Той прибра ръката си в джоба на суитчера и си отиде в стаята. Можеше само да чака да види как ще се развият събитията.

 

© Йонатан Ангелов Всички права запазени

4/6 (Четвърта от шест части)

Приятно четене 😊

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.