GearGhost (Kiddo) 10 януари 2019 г., 0:20 ч.

Метаморфоза 

52 0 0

Ако някой беше казал на онова лайно преди десет години какво го чака, щеше да се смее от сърце и накрая да тегли една майна на разказвача....

Сутринта в 7 часа алармата на телефона извъня, сърдитото хлапе само го погледна и го захвърли. "Друг път ще ида по тоя предмет, сега ми се спи" - помисли си и се завъртя на другата страна. Все пак работеше до късно или докато и последните пияни клиенти не си тръгнат от кръчмата. А когато свършеше рано завършваше на някоя пейка с бира в ръка и приказки с колегите.

В 9 часа телефона не спираше да вибрира, някой звънеше доста напористо. Хлапето реши, че е някой за кафе и се надигна. Една съученичка звучеше много притеснена:

- Класната каза, че ако не дойдеш, ще те оставят на конспект по химия!

- Оф! - измрънка и стана от леглото.

Майка й все още спеше, преди малко се беше върнала от нощтна. Направи си едно бързо кафе, като го изпи в банята докато се оправяше с цигара. В 9:30 седеше на последния чин в кабинета по химия. Съученичката й се приближи и каза:

- Госпожата каза, че не те е виждала, а сме средата на срока.

- Няма значение, ще се оправя - помаха пренебрежително с ръка.

След минута госпожата влезе. Сърдитото хлапе за първи път я видя, не изглеждаше като другите госпожи. Нямаше още 30 години и не се обличаше в онези скучни дрехи, а с дънки, шарена риза, кецове и коса вързана на небрежен кок. Застана пред дъската и поздрави, всички й отвърнаха радушно. Погледа й се фокусира на последния чин право в лапето.

- Охо, да нямаме нов ученичка - каза с усмивка.

- Не баш - отвърна хлапето.

- Знаеш ли колко си назад с материала? Ако те вдигна сега, дали ще скърпиш 3?

- Все ми е тая - произнесе с досада - Има още време, ще мина.

- Няма да те изпитвам сега, ще ти дам време до другия път когато се видим.

Младата жена се подсмихна. Във физиономията й имаше нещо изключително познато. Начина, по който общуваше с децата, все едно бяха седнали отвън на пейката и им разправяше някоя глупост. Само, че този път глупостите бяха основите на органичната химия. Часът приключи все едно за броени минути и можеше да се закълне, че съучениците му искаха още. Лапето имаше училището за нещо досадно, успяваше да мине с 4ки и 5ци без да си дава зор, повече с преписване. Наблягаше на работата, защото на тази възраст нямаше нищо по-хубаво да си изкарва сама парите и да не се чувства зависима от родителите си. Баща й я принуди да работи още на 14 и да мие чините в ресторанта му и не беше най-добрия работодател, затова му тегли една майна и си намери друга работа като барман.

Звънецът би и всички ученици се разотидоха, хлапето си взе тетрадката и тръгна да си ходи.

- Нали знаеш, че имаш още часове? - попита учителката.

- Отивам да пуша - отвърна и си тръгна.

Тя знаеше, че няма да се върне.

Застъпваше работа към 4 часа, когато нямаше много клиенти. Малко след като дойде на работа се появиха необичайни клиенти. Пред кръчмата се появи хубаво и поддържано планинско колело, което веднага хвана окото на барманката. След малко се появи учителката й по химия с двете си палави деца и още едно приятелско семейство. Сърдитото хлапе почувства гордост, че готината учителка ще я види колко е добра зад бара. След няколко минути същата тази учителка дойде на бара с лист в ръка.

- Казах ти, че другия път, когато се видим ще те изпитам - подаде й листа. - Я ми напиши основните въглеводороди и свойствата на етиловия алкохол. Аз ще си припомня малко.

Хлапето погледна управителя, който поклати глава в знак на съгласие, човека видимо се забавляваше. Учителката застана зад бара, а движенията й бяха светкавични, все едно цял живот е правила това. През това време хлапето пишеше, не, наистина пишеше. Странно дори за самата нея, че като избяга от поредния час вместо да отиде да пие кафе, взе тетрадката от съученичката си и прочете целия материал. След двайсетина минути като една послушна ученичка си предаде листа на бара. Госпожата го взе и зачете.

 - Не е зле, четири и педесе – каза с доволна усмивка. – Пак ще дойда да те изпитам, трябват ти още оценки.  

 Ученичката й отвърна със същата усмивка. Учителката се завъртя и отиде на масата при децата си. Постояха малко и си отидоха.

 Изненадващо след като завъртя ключа на кръчмата сърдитото хлапе видя същото това колело, а до него госпожата по химия пушеше цигара и пиеше бира. Тя се приближи до нея и каза:

 - Хубаво колело.

 - То ще бъде твое, някой ден – отвърна тя и й подаде кенче бира. – Ела, искам да си поговорим.

 Те седнаха на близката пейка, ученичката изглеждаше озадачена, как така учител ще идва в кръчмата да я изпитва и после ще си седят като първи приятели? Дали щеше да й чете някоя дълга и скучна лекция?

 - Сега чакаш да почна да ти чета някоя лекция, за морали, за училище, за монахини   започна учителката и вдигна бирата за наздраве. – Наздраве. Няма да  ти кажа нищо такова. Тоя път, дето ти го ходиш и аз съм го вървяла. И сега чакаш да ти кажа колко е грешно и неправилно, колко е лошо и че трябва да си гледаш учението. Не! Живей си както ти е кеф, ти ще се оправиш. Повярвай ми, ще имаш много повече, от това за което си мечтала.

 Хлапето я гледаше въпросително.

 - Защо ми казваш всичко това?

 - Защото искам да повториш моите грешки, иначе никога няма да се научиш как да живееш, как да се бориш, как да бъдеш себе си!

 Учителката изпи бирата си наведнъж, а ученичката се почуди какво да каже.

 - Децата ти са много сладки.

 - Това са твоите деца – отвърна с усмивка и изчезна в тъмното.

 „Тая дрогирана ли е, пияна ли е“ – помисли си лапето, стана от пейката и си тръгна.

 И така до ден днешен, всеки път когато погледна към последния чин до стената виждам онова сърдито хлапе, което не искаше да стъпи в класната стая. Как стигнах до тук ли? Дълга история, но да речем, че всеки се променя докато не намери себе си. А аз, просто искам да покажа моето сърдито хлапе….. и да ги понауча на химия.

© Kiddo Всички права запазени

Мислих да участвам с това нещо в предизвикателството, ама не мо'а си сложа кантар на думите. 

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.