brinne (Мариана Бусарова) 2 януари 2019 г., 22:46 ч.

Предателство 

249 9 18

     Леката завеса се бе заметнала на страни. Той се бе надвесил над някаква жена и я целуваше в захлас. Айла притисна длан към устните си. Отдавна знаеше, че това ще се случи, но забутваше предчувствието си в най-скритите части на съзнанието си.

     Предателство. Усещането беше така силно и остро, че изсмукваше цялата ѝ сила.

    Мъжът се надигна леко, отметна глава. Видя желанието в очите му. Не можеше да откъсне поглед. Чувстваше се като хипнотизирана. Вътре, дълбоко в тялото ѝ бушуваше буря, сила и проклятие в едно.

     Отдавна съзнаваше опасността. Можеше да я предотврати, да манипулира съзнанието му. Той беше така податлив. Само да посегне и можеше да види всичките му мисли. Решила бе, че няма право. Предпочиташе нещата помежду им да са обикновени.

     Остана с него, за да не е сама. Глупаво решение. А сега той беше с друга.

    Видя го как се изправя и колко силно е възбуден. Жената също се изправи. Айла захапа устни. Познаваше я. Матова кожа, буйна, черна коса. Най-добрата ѝ приятелка. Тръгна към прозореца, а той я последва. Подпря я на перваза и я облада.

    Айла гледаше лицето ѝ, изкривено от сласт. Болезнена празнота изпълни цялата ѝ същност. Можеше да си отмъсти. Да ги накара да си платят за предателството. Затвори очи и остави стихията в нея да вземе връх. Разбърканите му от възбуда мисли я накараха да изстене. Видя в съзнанието му себе си, по-красива, отколкото се бе виждала в огледалото. Любеше се с друга жена, а си представяше, че е с нея.

    Усмихна се тъжно. Вече не искаше да знае защо. Силата помете всичките ѝ задръжки. Изпрати му ярък образ. Мъжът се сгърчи. Притисна жената пред себе си. Изсмя се. Очите му бяха празни. Пръстите му се впиха във врата ѝ.

    Айла не искаше да гледа случващото се. Обърна се и тръгна.

    Загубила бе на веднъж вярата в любовта и в приятелството.

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Задачата бе голямо предизвикателство за мен. Аз обичам да пиша просторно и подробно. :)

Но исках да опитам дали мога да сложа "юзди" на думите и да се впиша в бройката разрешени символи.

Дано съм успяла! Приятно четене.

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря много Силве, Аластор, Гюлсер.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) "...Решила бе, че няма право...Остана с него, за да не е сама...Загубила бе на веднъж вярата в любовта и в приятелството." - Да се постигне подобна психологическа дълбочина в пресъздаването на душевността на героите в толкова кратък текст, това наистина е дарба! Гласувах.
  • Alastor (Аластор) Интересна интерпретация. Може би е добре че в реалния живот нямаме такива възможности, защото пострадалите щяха да са безброй.
    Успех!
  • Plevel (Силвия Илиева) Разбира се, че го можеш, просто си се стегнала. Смело и да не ти пука!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря, Дочка.
  • Довереница (Дочка Василева) Обичам финали, в които има възмездие. Справила си се много добре!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря много, Иржи. Радвам се, че си харесала разказа ми.
  • Иржи (Ирина Филипова) Това е най-страшния момент-когато разбереш......Обидата е по-силна от физическа болка!Толкова силен разказ,Мариана,значи можеш,в тия малко редове да побереш толкова изживяване!Гласувам и успех!
  • brinne (Мариана Бусарова) Катя, благодаря за коментара!
    Ужасно трудно ми беше, признавам.
  • troia (Катя Иванова) Радвам се, че си успяла. Видя ли, че е лесно да се пише кратко?! Пести се време. Успех!
  • brinne (Мариана Бусарова) Ади, благодаря.
  • written-springs (Аделина Дойчева) Поздрави и от мен!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря ви много!
    Стойчо, абсолютно си прав. Това не е моят начин на писане. Идеята ми беше да се самопредизвикам.
    Младене, много мили думи. Постарах се много.
    Яна, Наде, И вие сте страхотни!
    Лиа, да знаеш само колко писах и трих! Това беше просто опит и благодаря за хубавите думи.

    Удоволствие е за мен, че сте тук!
  • LiaNik (И.К.) И от мен успех,Мариана! Хареса ми сюжета. От теб, като творец,винаги очаквам интересен сюжет. И аз като теб се замислих дали ще се справя до 300 думи с интервалите, но едва ли. Така или иначе вечната тема за предателството е хубаво да се разглежда от различни страни. Харесвам експериментаторския ти дух, като творец. Поздрави!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Който го може, може го! Гласувах. Успех!
  • imperfect (Яна) Успех, миличка! Както винаги си страхотна!
  • vega666 (Младен Мисана) Много ярко предаден психологизъм. Давам убедено гласа си за твоя разказ, Мариана. Такива неща се случват нерядко. Понякога като подозрение, а не като драстична реалност, както е в разказа ти. Все пак си мисля, че изпивайки горчивата чаша е добре да отметнем глава и да отминем, благодарейки на Бог, че навреме ни е отворил очите. С твоята героиня се случва нещо подобно. За щастие! Поздравявам те за умелото повествование и поставям разказа в Любими.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Успех, Мариана!
    Трудно,но се изисква и синтезиран изказ, това е което си заслужава да се отбележи...
    Но имам и забележки по отношение на темата.Смятам че не ти пасва на натюрела като разказвач.
    Съжалявам,но това е личното ми мнение, което не пречи да ти пожелая успех!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.