10.09.2019 г., 12:57 ч.  

Преживелици 

144 1 12
3 мин за четене

© Петър Димитров Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Мислех да преведа разказа на английски и да го публикувам. Не тук, там, където ще се чете. После се отказах, нямам толкова талант, не за разказа, за цялата тази шарения. Тя не се превежда, само се живее. 🙃
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Е, има и хора, които са приели съдбата си. И се примиряват. Те са свикнали.
  • Блу (Blue)
    Подтискащо
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря, Дон Бъч!
    По-добре е от птичките и пчеличките.
  • batchvarov (Дон Бъч)
    Сарказъм, роден от пределно отвращение. Напълно основателно.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря, Роб!
    Прав си. И не им пука на хората.
  • robertratman (R)
    Доста тъжно. Лъха на безнадеждност. А хората просто пият бира
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря Елка, Райна, Краси!
    Такива, като мен идват и си отиват тук. А останалите продължават да се возят във все същия автобус. Или - трамвай, както Владимир бе писал. Остават на същия кораб, потеглил към скалисти плитчини. Искам да сме по-добри, по-щастливи. И с писане става, знам. И с четене. После идва другото.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Усещам някакво негодувание ... а всичко е толкова уникално и първично. Петре, ако "цивилизацията" пипне този "див рай" как ще се отличават "префърцунените типове" ... Ей, хареса ми как си го написал. И най-вече защото има елемент на фантастика - ромското население работи! Това е еволюция. И съм сигурна , че ти пука... Поздрави!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Много позната българска картинка! Чак да ти стане мило!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Благодаря, Катя!
    Аз слязох от автобуса, преди време. Но продължава да ми пука. И знам защо.
  • troia (Катя Иванова)
    Ако мангалът случайно прочете този разказ вече ще му пука и то сериозно. За съжаление такава случайност няма. Той сигурно не чете. Накара ме да се усмихна, но някак тъжно. Много хубаво си ги описал. Чак ги подуших.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.