16.03.2018 г., 16:43 ч.

Приятелско рамо 

602 6 30
11 мин за четене

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
"Серум против изгубено доверие" »

9 място

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Дочка.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Харесах. Успех в конкурса.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Нина. Винаги има надежда.
  • esenna (Нина Стоянова)
    Мариана, и аз като теб мисля, че има "непростими неща". Разказът ти ми хареса с изказа, кратките фрази, начина, по който водиш повествованието, финалът е слаб полъх надежда - никак не е ясно дали героинята ще успее да преодолее болката. Поне аз така го възприех, пожелавам успех!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Лидия, за коментара. Според мен си усетила героинята съвсем точно.
  • Ida-L (Лидия)
    Аз харесах разказа. Може би трябваше да се задоволя само с това изречение и нямаше да бъда неразбрана. Отново ще повторя: достойнството на този разказ, поне според мен е, че той поражда размисли. Не се задоволих само с това да съчувствам на героинята за лошата ѝ съдба, за лошия ѝ баща - избор на злощастната ѝ майка - и да я приветствам, че е върнала изгубеното си доверие. Потърсих нещо повече - и не е необходимо текстът да бъде по-голям или образът по-разгърнат. Има го в текста. Затова харесах диалога "баща-дъщеря". В него видях арогантността на бащата и дъщерята, която плахо се оправдава и после огорчено напада. Разбираемо, но тя и близките ѝ вече са го правили и резултат няма. Питам се какво ли е очаквала. Може би признание за вина и бащино разбиране. Отдавна е трябвало да се откаже. След определна възраст сам поемаш пътя си и опитваш да се справиш с живота. И тя го прави, но се затваря в себе си, отчуждава се, става хладна и недоверчива.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Люси. Историята е много близо до реалността с малки промени от моя страна, които да я смекчат дори.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    След някои коментари препрочетох пак диалога мажду бащата и дъщерята. Не разбирам защо Лидия казва, че егоизма май е черта от характера и на двамата? Трябвало е да му даде пари ли след като е оставил семейството със заема си?? Явно всеки различно интерпретира...но едно е да простим, друго е някой да е нагъл и да ни прави на глупаци. Мисля, че героинята на Мариана е добре обрисувана... това е разказ, а не роман. Няма как да се разпростира повече. Хареса ми и как завършва. В живота на всеки има нужда от такова рамо понякога...И тук идва навреме.
    Що се отнася за бащите негодници в България не са голям процент, но достатъчно да пречупят някои детски души. А в Латинска Америка са ужасно много ....хиляди жени са изоставени с по няколко деца. Темата важна.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря ти, Георги! Темата е трудна и неизчерпаема.
  • генек (Георги Коновски)
    Хареса ми. Но малко са бащите-негодници. Малко. И, все пак - много. За всяко засегнато дете един такъв баща е прекалено жестока съдба...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Лидия, благодаря за коментара. Този разказ е само един отрязък - реално в него няма как да представя героинята или който и да е от героите пълноценно. Иначе ще стане текст в няколко части.

    Розали, благодаря за позитивното мнение.
  • Ida-L (Лидия)
    "Темата е много добра и може много да се говори по нея." Съгласна съм с Ирен. Мисля всъщност, че много хора не биха постъпили като героинята. Все пак тя е имала и добри примери на любящи близки - баба, дядо, майка. Защо е тогава това озлобление? Дали пък тези близки волно или неволно не са насочвали чувствата ѝ в негативна посока? Порази ме и всъщност ми хареса диалогът между баща и дъщеря - силен като знак за двата характера - егоизмът май е черта и на двамата. Добре е, че има приятелско рамо, но дали в бъдеще тя ще надмогне себе си! Един разказ, който поражда размисли. Това ми хареса.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря ти, Силвия. Много си мила.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Поздравления за разказа, Марианче и за смелостта! Имаш моята пълна подкрепа.
  • iren5 (Ирен)
    "Според мен да повярваш отново е нещо, което не идва, когато ти искаш, а когато си готов да го видиш." - Анабел. Ето това е! Както и че травмите не са кило картофи. Ами да, не са. И освобождаването от тях не е лесно. Ама никак даже. Темата е много добра и може много да се говори по нея.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря ти, Младене, за хубавото мнение.
  • vega666 (Младен Мисана)
    Разтърсващ разказ. За жалост има такива бащи - истински негодници. Но изневиделица може да се появи приятелско /а може би и повече/ рамо, което като Архимедов лост да ни послужи за истинска опора в живота, за да отместим Сизифовия си камък, препречващ пътя ни. Давам гласа си и на добър час в конкурса, Мариана!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Ирен, благодаря за включването. Подкрепям мнението ти.
  • iren5 (Ирен)
    Хубав е разказът. Но Ан, има своето основание. Че семейната среда оказва огромно влияние върху личността на един човек - за това спор няма. Но по този повод се сещам една приказка. Имало едно семейство - майка, баща и двама синове - близнаци. Починала майката, бащата се пропил, сам гледал момчетата. Пораснали те и след години, единият станал пияница, като баща си, а другият се изучил, издигнал в обществото, станал богат известен човек. Попитали го как е постигнал това , а той отговорил - "Баща ми беше пияница". Задали същия въпрос и на брат му и отговорът бил - "Баща ми беше пияница". Факт е, че влияе семейната среда, но... не винаги е ясно как. А човек се среща не само със семейството. Срещаме съседи, съученици, колеги. Виждаме и други модели на поведение и на семейна среда. И... накратко серума е в нас, и в нас трябва и да го търсим. Искрата отвън, подадената ръка е ОК. Но истинското лечение се намира единствено в самите нас.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за дългия разбор.

    Не искам да звучи като извинение, но ако трябваше да опиша всичко, което искам да кажа по темата, то би трябвало да в много по-дълъг текст от един разказ.

    Мнението ми е, че не всичко може да се прости. И не всеки умее да прощава. Моята героиня явно не може. Трябва много сила и себеотрицание.
    На човек понякога му трябва само един подтик, за да откликне и да се отвори към нещо, което не е осъзнавал. Или просто да се излекува от мъката, която му е причинявана още от крехка възраст.

    Благодаря ти още веднъж за вниманието, Ани.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Ади, благодаря за подробния коментар. Много, много ме радва, че харесваш публикациите ми и ги оценяваш така високо.
  • written-springs (Аделина Дойчева)
    Марианка, дните, в които публикуваш, са ми като празници. Почивам си с текстовете ти, замислям се, понякога се чудя. И така както ти се "закачаш", което така искрено ме усмихва, с моите герои и аз да те закача! Много ми хареса това, че чрез думите на Андрей предаваш една нова информация за героинята. И ме удовлетвори казаното от него за нея. Много! /намигване/ Успех и напред! Поздрави
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Лина, Люси, благодаря, че прочетохте и харесахте.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Хареса са ми разказа🌹🥀
  • линасветлана (Лина - Светлана)
    Глас от мен.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Ани, редно е да постъпиш, както е най-правилно за теб. Ще чакам коментар след приключване на конкурса.!😀 🌹
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Кети.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Ето един разказ, който ме грабна. Най-вече с това, че е правдоподобен, че са разровени чувствата на героите, че авторът се интересува точно от тях - и го е направил по много добър начин!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря много, И.Колева. Коментарът ти ме зарадва.
  • LiaNik (И.К.)
    Мариана, много е хубаво.Истинско е до болка.И за мен, надеждата в всичките и проявления е това,което възвръща вярата в доброто.Имаш глас от мен.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.