А сега допушвам. Отново сама. Тровя се с тънка пура. Цял ден я въртя. Пристигам по средата на нощта. В бара има присъствие. Но нищо специално.
Онзи не посмя да ме почерпи с питие. Вероятно не можеше да си го позволи. А вие какво бихте си помислили, мацки, когато един негодник най-нагло ви влиза под роклята, а на действие...? Както и да е. Свикнала съм. Възбудена съм. От разни представи за силни мъже. А може и жени, защо не?! Само не от онези, които ме приемат за конкуренция. Не мога да се оплача. Винаги съм с име „Фатална“ сред обикалящото ме. Никой ли не разбра, че, всъщност, ние, фаталните, сме едни от най-пречуканите същества на света?
Един дебелак ме изнасили в ранните ми тийнейджърски години. После друг педерас си помисли, че може да развява "мъжеството" си пред и с мен. Заплашваше ме с пистолет. Падаше си по свирките. Е, поне достигнах класата на онези, даващи ги след 12, ха-ха!
В любовта не ми провървя. Както казах, сякаш съм плячка за страхливци. Най-дългата ми връзка продължи година и малко и то с много зор. От моя страна. Аз плащах навсякъде. Бяхме в моя апартамент, защото мъжлето живееше още при мама и при тати. Ох! Направо ме напушва на смях. Та, така... не е смешно, нали? Май съм оперирана, а операцията с име „Ирония“... Затова и си навличам разните неприятности.
Отклоних се. Споделих, че съм в настроение. Игнорирайте гадостите в детството ми – всеки има такива. Аз просто имам смелостта да удрям шамари на слушателите, но това, което разказах, то... То не е нещо нечувано до сега. Стегнете се! Продължаваме...
Толкова съм разочарована от мъже „на думи“, че трябва да се свалям с новия барман. Мускулест, ако е и поне малко умен, Господи! Кажи, бе, сладък... добри ли са ми бакшишите, против ли имаш?! Да си ги взема ли обратно? Да не живееш и ти с някое приятелче...
Някакъв сяда до мен. С много късо подстригана коса е. Поръчва. Прави се на недостъпен. След малко ще се изненада, че до него седи истинска жена. Знам ги тези. Демонстрират часовничета, портмонета, а след третото голямо се оглеждат за познат, за да помолят в тоалетните за малко назаем...
Дърпам си пурата. Поне музиката е удовлетворяваща. Затова идвам тук. Обичам джаза. Той е като живота ми. Объркан, но извратено красив. За ценители. Ако не можеш да четеш в черното на дните, какво очакваш занапред?!

Мисля да се разходя до бара в другия ъгъл.
Този господин си мисли, че не познавам евтините парфюми...

https://www.youtube.com/watch?v=p2r_NoRXnQs