brinne (Мариана Бусарова) 6 декември 2018 г., 20:25 ч.

Скрити желания - 7 

100 9 14

7.

 

- Няма да се сетиш какво е станало с документите за закупуване на двата парцела!

Станимир стисна ръката на братовчед си Васко Велинов, който се занимаваше със строителната документация за преустройството на негов съществуващ обект в областния град.

- Тази сутрин ходих в Областна администрация да видя до къде е стигнала процедурата по продажбата на двата съседни имота на твоя и познай! Документите ги нямаше никъде. Преди месец и половина със собствените си очи видях как заместник-областния управител резолира заповедта за изготвяне на договорите за покупко-продажба и я даде на една от секретарските си да я предаде на юристите. А днес няма и помен от нея! – Васко се настани на ниската масичка в кафето и намигна на Станимир. – Обаче като се развилнях, като вдигнах пара … казвам им – ей сега звъня на „Господари на ефира” и ги викам тук да ви разбутат едно хубаво … Нямало нищо под представения от мен входящ номер, представи си!

Васко млъкна за миг и отпи от кафето си.

- Чакай, че ми пресъхна гърлото от бяс! И като започнаха да ме успокояват … нямало проблем … да съм седнел ей там и водичка ми донесоха. Има няма десетина минути и носят папката с готовите договори. Областният управител я бил затрупал под някакви папки по грешка! Хубава грешка. Договорите готови, чакат подписа му. И отлежават! А трябваше да са готови в петнадесет - дневен срок! Хайде де – цял месец гратис им дадох и нищо! До дни трябва да получиш писмо с указания за плащането и след това самия договор. Не го ли направят, вярно ще им пратя я телевизията, я някой напорист весникар!

Станимир се засмя на искрения ентусиазъм на братовчед си. Васко имаше проектантска фирма и се беше захванал с голямо желание да подготви документите за обновяване и разширяване на газстанцията му. Обектът беше доста стар и отдавна плачеше за ремонт. Васко му подсказа, че и двата съседни имота, собственост на държавно предприятие, се продават.

- Нужно е да предявиш инвестиционни намерения, за да може имотите да се преобразуват от публична държавна в частна държавна собственост. Като купиш и съседните земи ще може да обособим един общ поземлен имот, защото тези два съседни са с малка квадратура и по закон не могат да съществуват като самостоятелни – беше му обяснил той.

Процедурата тръгна тегаво още от началото. Генералният директор на държавното предприятие дълго се назландисваше да подпише заповедта за преобразуване, а после и за самата продажба. Два пъти увеличи цената, но Станимир се съгласи с увеличението, защото знаеше, че това е единственият начин да придобие имотите. Ако не успееше в онзи момент, можеше да се появят и други инвеститори и неговата газостанция да остане оградена от двете страни с чужда собственост. Нямаше да може да я разшири, а също и да изгради лице откъм пътя. Не успя да установи дали зад забавянето се крият нечии интереси или се дължи на мързела на тромавата държавна администрация.

- Ще ти се обадя веднага, когато дойде писмото – каза той на Васко. – Благодаря ти много за свършената работа.

- Е, няма за какво. Аз още нищо не съм направил. Да знаеш, че трудното сега започва. Ще трябва да пробиваме и в общината.

- Ангел Славчев може да ти удари едно рамо при нужда.

Ангел беше дългогодишен приятел на Стенли, със значителен бизнес в областния град и в цялата област. Една от фирмите му се занимаваше точно със строителство и изпълняваше множество проекти, финансирани с Европейски фондове.

- Ще видя как върви и наистина може да потърсим помощ от него. Но от сега ти казвам – въоръжи се с търпение. Има дълъг път да извървим, докато вземем разрешение за строеж. Първо, дано наистина съм стреснал ония търтеи в Областта и ти задвижат документите. Излезе ли договорът за покупка ще подам документи в Кадастъра за обединяване на трите поземлени имота и след това следва да търсим виза за проектиране … Ама в Кадастъра поне месец, месец и половина ще отнеме …

Стенли смръщи чело. Имаше идея от процедурите, но беше оставил същинската работа на братовчед си, защото сам нямаше как да познава всички нормативи. Пък и колкото да не му беше приятно, трябваше да признае, че малко неща се получаваха гладко по „каналния ред” в скъпата ни държава. Все трябваше да се действа по „втория начин”. Иначе едва ли щеше да доживее да види новия си обект в действие.

Преди петнайсетина години, когато бизнесът му се разрасна, беше участвал активно в изграждането на трите нови бензиностанции в родния си град и околността. Тогава отново ползваше консултантска фирма, но с присъщия си младежки ентусиазъм, подаваше голяма част от документите сам и се бореше с институциите. Желанието му за подобни борби вече се беше изпарило. Чувстваше някаква психическа умора само при мисълта за процедурните спънки, които щеше да срещнат. Това някак убиваше всякакво приятно усещане от изграждането на нещо ново. Да се работи беше трудно. Да се изгражда – още повече. Сам не знаеше дали подобна инвестиция щеше да си струва. Обектът му, дори и занемарен и не особено модерен, работеше съвсем добре и реализираше печалби. Намерението му да влее солиден капитал в обновяване си беше съществен риск и заради спънките щеше да се проточи неизвестно колко дълго във времето.

******

- Добро утро!

Маргарита трепна и повдигна глава. Толкова рано в офиса не очакваше да има други хора. Станимир се беше облегнал на плота до кафе-машината и я гледаше. Откритият му поглед и леката усмивка я накараха да се отпусне. Не го беше виждала от онази злополучна вечер с целувката. Веднага си забрани да мисли по тази тема.

- Добро утро! – отвърна тя, доволна, че гласът ѝ звучи съвсем спокойно.

- Искаш ли да пием по едно кафе в моя кабинет? – звучеше като въпрос, но по-скоро приличаше на покана.

Тя кимна.

- Защо не? Какво кафе обичаш? С мляко? Захар?

- Чисто, без захар. А ти?

- С малко мляко. Благодаря.

- Аз ще направя! – каза Станимир.

Мъжът се обърна, сякаш, за да ѝ даде време да събере мислите си. Тя впери поглед в широкия му гръб. Беше облечен със спортна, светла риза и летни панталони. Извъртя се и ѝ подаде една чаша с кафе. Пръстите им се допряха за секунда и сякаш ток премина между двама им. Маргарита прехапа устни. Лека усмивка кацна на неговите, но бързо се стопи. Кимна ѝ по посока на кабинета си.

Стенли се настани на диванчето в ъгъла на стаята и изчака Маргарита да седне до него. Както винаги в офиса, тя беше с прибрана на ниска опашка коса. Канелените чупливи кичури се сипеха по гърба ѝ. Погледът ѝ блуждаеше и не се спираше на него. Беше облечена в елегантна тъмно червена рокля и светли сандали. Всичките дни, през които не я беше виждал, бяха засили копнежа му по нея. Той разтърси глава. Не беше я извикал за това. Поне не само.

- Маргарита … - Станимир прочисти гърлото си. – Искам да поговорим за някои служебни неща, но първо да изясним … личните…

Той замълча за кратко, сякаш думите му бяха избягали. Не можеше да познае какво мисли тя, защото беше забола поглед в краката си и не помръдваше.

- Съжалявам за неловката ситуация, в която те поставих онази вечер. Наистина беше необмислено от моя страна.

Маргарита повдигна най-сетне очи. Стенли се потопи в тях, търсейки отговор на неизказаните си мисли. Тя го гледаше решително.

- Вината не е само твоя.

- Добре. Но не искам един такъв инцидент да стои като сянка върху съвместната ни работа. Нека се изясним… - изчака я да каже нещо, но тя не реагира и той продължи. – Не ми се иска да се чувстваш притеснена или по някакъв начин застрашена. Служебните ангажименти са едно, а личният живот съвсем друго. Никога не бих оставил чувствата да диктуват действията ми.

- Само така си мислиш – вметна тихо Маргарита.

- Марго! – протестира Станимир. – Може и да не ми вярваш, но говоря само, каквото мисля. Не мога да крия, че много те харесвам. Като жена. Какво да направя? Тези чувства не се ръководят от разум, но нямам никакво намерение да те притискам и притеснявам. Знам, че си омъжена и не те подтиквам към изневяра. Пък и как бих могъл? Моят брак не е пример за вярност. Самият аз не се чувствам обвързан с жена си. Всичко е просто проформа. Заради удобство. И защото не съм имал причина да се разведа. Не знам и не искам да знам какви ги върши Мая. Не е правилно, но е факт – той се засмя кратко. – Не си мисли, че си търся извинения. Кажи нещо!

- Мисля, че е добре да приемем, че това беше просто инцидент и да не говорим повече на тази тема – в очите ѝ имаше тъга.

Не му се искаше да го чува, но и не беше очаквал друго. Просто трябваше да се примири с реалността.

- Ако имаш нужда от мен – аз съм насреща!

Как прозвуча само…

Доста двусмислено. Видя я, че си поема рязко въздух. Насочи мислите си в друга посока, защото знаеше, че се движат по тънък лед и той е причината всичко да излезе от контрол. Маргарита беше много по-сдържана.

- Преминавам на служебните теми.

Видя я, че си отдъхва. Бледността по страните ѝ бе заменена от лека розовина.

Маргарита завидя на Станимир, че успява да премине от личните към служебните проблеми, без затруднение. В нея още бушуваха противоречиви чувства, но неговото спокойно държание ѝ помогна да запази самообладание. Знаеше, че между тях има неизказани неща, включително и последните му думи, които вместо да сложат точка на изясняването, сложиха многоточие. Независимо от казаното преди това, той ѝ оставяше пътя към себе си отворен. Един вид ѝ даваше картбланш тя да реши в какво ще се забъркат.

- Разбрах, че вчера ти си посрещнала одиторите – започна Станимир - Трябва да ти благодаря, че така самоотвержено пое работата на Лина. Също разбрах, че онази вечер се е наложило до късно да се подготвяш със справки …

Кой му беше казал толкова бързо?

- Дерменджиев, управителят на местните обекти, ми каза, че си е тръгнал в седем, а ти си останала в офиса след него.

- Да, а Нели ми помагаше.

- Добре. Искам да кажеш в ТРЗ-отдела да ви запишат извънредните часове и да ви ги заплатят.

Маргарита кимна. Знаеше, че Нели ще се зарадва на всяка допълнителна сума към заплатата ѝ.

- И как се получи така, че нещата се вършеха в последния момент?

- Петко Костов ми даде списъка със справки същия ден.

- Аха! И обясни ли защо?

- Не точно. Може би е добре сам да го попиташ. И без това виждам, че не е доволен от присъствието ми тук.

- Проблемът си е негов – каза равно Станимир. – Изобщо не толерирам подобни междуличностни дрязги и то без основание. Не виждам за какво Петко ще реагира така … Освен това ми прилича на чист саботаж. Може би е целял да злепостави теб, но това би представило и моето дружество в лоша светлина. Изобщо не ми харесва.

Мъжът беше достатъчно прозорлив. Явно наблюдаваше всичко, случващо се сред подчинените му, а може би имаше и хора, които да го уведомяват за новини от кухнята.

- Мисля, че е искал моята длъжност за себе си. Даже съм сигурна, че заради това не съм му особено приятна.

- Той си има собствена работа. Ще поговоря с него.

Маргарита не мислеше, че един разговор ще реши проблема на Костов. Той подценяваше жените и не можеше да приеме, че могат да му бъдат равни по интелект и способности.

- Освен това ми се обади вещото лице, което ще извършва оценка на имотите ми, във връзка с ревизията. Ще дойде в събота. Обеща да изпрати информация за нужните му справки и копия от документи предварително по мейла. Ще те помоля да ги прегледаш и да организираш изготвянето им. Искам да се чувстваш свободна да натоварваш и Петко при нужда. Ако ти създава проблеми ще те помоля да ме уведомиш.

- Добре. Трябва да знаеш, че понякога предпочитам да си свърша работата сама, вместо да я делегирам на някой, който най-малкото няма желание да ми оказва съдействие.

- Не искам да се натоварваш само ти. И не толерирам непрофесионално отношение към колегите, независимо от личните причини.

- Нека приключим тази тема.

- Хубаво. И още нещо … - видя го как леко свъси вежди. – За няколко дни бях в София и с помощта на познати се опитах да стигна до шефката на екипа, извършващ ревизията на моите дружества. Оказа се малко вятър работа, че всички вече се скатават яко от страх да не ги обвинят в корупция и не се съгласяват на лични контакти. Като се замисля – разбирам ги, но търся вътрешна информация да видя на къде вървят нещата …

- Имаше ли резултат?

- Нали ти казвам … слаба работа. Казаха ми … неофициално, че принципно няма съществени проблеми и скоро се очаква да излязат ревизионните доклади на две от фирмите, а също и проверката на фирмата на жена ми. Единствено за това дружество, което е собственик на повечето имоти ще се забави във времето, заради експертизата и заради спирането на ревизията. Но нищо сигурно не знам.

- И на жена ти ли правят проверка?

- Да, само текуща проверка. Тя е при друг счетоводител и е собственик на салон за красота. Мащабите на дейността са доста по-малки, сравнено с тукашните дружества. И не мисля, че там има причина за притеснение. Просто, защото тя има дялове и в една от моите фирми, се явяваме свързани лица.

- Разбирам. Мисля, че няма какво да правим, освен да чакаме.

- Да. Но все пак търся и неофициални начини за въздействие. Някак отдавна съм загубил доверие в системата.

Маргарита се усмихна кратко.

- Вероятно имаш причини – отбеляза тя. - Има ли друго за обсъждане?

- Не мисля… - Станимир се изправи. – А защо беше дошла толкова рано в офиса?

- Нещо в последно време не спя добре – каза колебливо Маргарита.

Станимир повдигна вежди.

- Не се измъчвай за глупости! – намигна ѝ той.

Маргарита предпочете да не му отговаря и се измъкна от кабинета му. Поздрави пристигналите междувременно колеги и се настани на работното си място.

******

Стенли скръсти ръце пред гърдите си и се загледа през прозореца. Денят бе слънчев и приветлив. Противно на чудесното време, настроението му клонеше към нулата. Беше се надявал да пробие в ревизиращия екип, но или доста бяха затегнали дисциплината сред редиците на служителите в НАП*, или връзката му беше ненадеждна. Искаше да има и втори план за действие, извън законовата процедура, но беше ударил на камък. Наистина търпението му се изчерпваше, а обхваналата го тревожност не успяваше да се уталожи по никакъв начин. Предната вечер беше блъскал повече от час в домашния си фитнес, но освен, че капна от физическа умора, друго не постигна. Последвалата дълга вана, наистина го отпусна и успя да заспи почти веднага, изтласквайки всички мисли от главата си. Среднощ се беше събудил от еротичен сън, болезнено възбуден. Подобни изживявания не му се бяха случвали от незнайно колко години. В нощната тъмнина усещанията му бяха така концентрирани и интензивни, че още изтръпваше, спомняйки си за тях.

Не искаше да бъде сдържан спрямо Маргарита. Щом я видеше и се изпълваше със сексуално желание, но колкото и да беше странно, точно нейното спокойно присъствие му слагане най-надеждни спирачки. Беше пробвал, но беше получил отказ. Разумно беше просто да се откаже и да насочи вниманието си на друго място.

Измъкна телефона от задния джоб на панталона си и потърси един конкретен контакт. Усещаше силна вътрешна съпротива срещу това, което беше намислил, но отлично знаеше, че ако не намери отдушник на натрупалото се напрежение, нещата нямаше да приключат добре. Знаеше, че самообладанието му не е безкрайно и искаше да реши поне един от проблемите си. Най-простия. А това означаваше да задоволи сексуалните си нужди.

- Каръл търся – гласът му звучеше твърдо.

- Каръл е – отговори му сладък женски глас. – Стенли, толкова отдавна не си се обаждал, лошо момче, такова!

- Съжалявам, скъпа! Твърде много работа ме е затрупала – пое си рязко въздух и добави – Кога си свободна?

- След обяд, сладурче, устройва ли те?

Устройваше го. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

- Чудесно! Какво да ти донеса?

- Може би някой белгийски шоколад, красавецо! И теб самия, естествено! – жената се засмя и имитира звучна целувка в слушалката.

- Очаквай ме. Ще дойда в един.

Стенли прекрати разговора и остана застинал, вперил невиждащ поглед в дисплея на телефона си. Сепна се след няколко минути и тръгна към бюрото си. Все някак щеше да се съсредоточи, за да отхвърли малко работа. Не можеше да стои бездейно, защото още повече се изнервяше.

 


НАП* – Национална агенция по приходите.

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Следва.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря ви много, Стойчо, Наде.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Става все по-интересно!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Колко са деликатни чувствата между две еднакви желания,възспирани от морал, служебно положение и още нещо...
    Хубаво послание към читателя как трябва да се държи в подобни случаи!
    Мисля, че вече навлизаме по същество бавно, но нежно в душите на героите.
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря ви много, Рени, Костадине!
  • Харпун (Костадин Шимов) И аз с Яна,чакам с нетърпение.Поздрав Мариана.
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Тук съм и чета с интерес, Марианче!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря, Силвия.
  • Plevel (Силвия Илиева) Прочетох с интерес!
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря, Георги. Живеем в интересна държава. Действителността ни дава много интересни примери за описание.
  • генек (Георги Коновски) Нашенско, реалистично. Мъжките скрити желания винаги са открити. Женските са тъмен вихър в бурна нощ...
  • brinne (Мариана Бусарова) Благодаря много, Младене, Илиянка, Яна!
    Вашето присъствие много ме радва.
    Младене, тъмни са дебрите на българската държавна администрация.
    Илияна, старя се, но бързо проза не се пише...
    Яна, както винаги си много мила. Благодаря за положителните емоции, с които ме изпълват думите ти.
  • imperfect (Яна) Не знам какво повече да добавя, освен, че си невероятна... И много обичана от всички, които те четат! 🌹
  • LiaNik (Илияна К.) И от мен поздравления, Марианка! Чакам пак... Дано скоро да ни почерпиш със следващата част.щ
  • vega666 (Младен Мисана) По тънък лед вървят Стенли и Маргарита. И това придава особено очарование на повествованието. А в дебрите на разрешителните съм се блъскал повече от 10 години и затова оценявам по достонство и много високо написаното в тази част. Аплаузи, Мариана!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.