antonio60 (Антонио Георгиев) 2 август 2011 г., 20:18

Спомени 

1231 0 21

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                                             Спомени

 

   Ануш и Гацо, двама пенсионери, си хортуваха тихо и спокойно. На пейката пред жилищния блок. На времето Гацо бил голям сваляч и обичал да си  покръшква. Темата им днеска беше заслужават ли жените нужното внимание. Гацо я подхвана за кой ли път. Е, повтаряше се, но пък нито той, нито Ануш помнеха какво са говорели. Гацо започна

- Помниш ли какви проститутки имаше на времето? Балерини, балерини.

- Помня, Гацо. - отвръщаше Ануш.

- Ама помниш ли какви срамни въшки имаше?

- Помня. Истински врабчета.

- За какво говорехме, Ануш? - попита Гацо.

- Май за цените на бензина!

 

- А, сетих са  нещо.

 

    И заразправя. Оня ден съседката Вариола, дето ще става лекарка, го извикала. Нещо да ù помогне с крана в мивката. Отивам  аз, свърших работата. А тя ”дядо Гацо, ела да те черпя едно кафе”. Черпи ме, пихме даже и по едно малко. Как му казваха - уиски. Бре, като ми стана едно хубаво. Се мойта гола взех да виждам. Сетих са като бяхме млади. Същите цици и същите крака.

- А, краката ги знам, дълги и хубави. - прошепна Ануш.

- Отде знаеш, бре чифутино? Още малко и щяха да се сбият. Ама Ануш го успокои. “Чакай бе, човек, не помниш ли колко пъти сме ходили на море. Ти гледаше на мойта циците, аз пък на твоята краката.”

- Бе може и да си прав! - констатира Гацо и продължи.

 

   Приказвам аз със Вариола. Ама и тя като си преметнала краката, и се навежда към мене. ”Дядо Гацо, как си, добре ли ти е, искаш ли още усики?” Искам аз, си викам, много работи искам. Ама май не знам дали искането ще стане. Оня, Хайтов, какви ги къдреше. Там за първото, второто и третото. Помня, че само последното беше да го направиш. Аз кое да направя? Желание има, възможности няма. Как бе таз за младите. Могат, а не искат, старите искат, пък не могат. Сетих са за бабата, като бяхме млади. Хляб нямахме, ама онези неща не ги спирахме. Гладни, но щастливи. Нъл тъй, братчед? Дядо Ануш вече дремеше. После се стресна. Отговори набързо.

- А, тъй беше. Слушам та внимателно, разправяй. Какво стана?

- Какво да стане. Туй младото ме гледа и зяпа. Аз я гледам и зяпам. Ама пусто, нъл знаеш?! Дето докторите викат, там нещо за физиология ли беше, какво ли? Викам си на акъла. ”Ех, мойто момиче, що не бях малко по-млад? Че да видиш откъде изгрява слънцето” Ама то залезе - приказвахме си. По едно време дойде приятелят ù. Аз още не съм си обул обувките, той я награби направо на дивана. Даже през открехната врата хвърлих едно око.
  - И какво видя? - попита Ануш. Циците ù също като на твоята, обли, средно големи! Те сегашните, нали знаеш, без силикон нямат грам самочувствие.

- А, бе, ти откъде знаеш за циците на моята? -  попита Гацо.

- Е, не помниш ли като бяхме на плажа? Ама ти беше махмурлия от предната вечер. Жена ми беше в морето. Пък твоята вика:

- Бати Ануше, я ми помогни да си закопчея горнището. Аз кога ù помагах, я обарах, както трябва. Пък тя се смее и вика:

- Хубаво закопчаваш, бати Ануше. Той моят само бира пие и не се сеща.

- Ще ти дам аз на тебе. - рече Гацо и замахана с бастуна. Ануш като по-як го издърпа от ръката му и каза.

- Стига си се правил на светец. Всички я знаеха твоята. От Лъвов мост до Петте кьошета. Кво се правиш на Ахмак?

- Прав си, ахмак съм! Докато ти оправяше моята, аз пък мерех краката на твоята.

Ануш подскочи цял бой и се върна. Но този път двамата влязоха в люта битка. Като млади петлета. От първия етаж се обади баба Вяра. ”Дъртаци с дъртаци. Едно време си мерехте... п-- ите. Сега си скубете косите. Вашите  кокони… Я си вижте рогата, бе Лопатари”… На една пейка до входа стоеше техният приятел Кольо-Зидара. Стоеше, гледаше и се усмихваше. Знаеше почти цялата им история. Щото преди двамата да се оженят, беше измерил жените им...  А те, бази-бази и сега го навестяваха. Разправяха, че и на тези години още му работел - Тестостеронът. До него стоеше младо момче. Негов далечен родственик. Кольо му каза:

- Слушай, момче, да ти кажа един стар виц!

Когато бях млад, като се почешех по главата, другата се изправяше. Сега, като се почеша за долната, косата ми настръхва. Ей, тези двамата са от тази партия. Ела да ти покажа къде живее Вариола. Ще става лекарка. Хем  е хубава и умна. Ама умната… Щот ми е роднина!

 

© Антонио Георгиев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.