16.01.2018 г., 23:25 ч.

Сребърни мисли 

505 10 18
27 мин за четене

© Мариана Бусарова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Уморените коне ги убиват, нали? »

3 място

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря ви, Пламен и Люси.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Честита награда, Мариана!
  • Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
    Хубав разказ Мариана. Напомня ми стила на Рей Бредбъри.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря за мнението.
  • ГФСтоилов (ГФСтоилов)
    Когато се освободят от тежестта на тялото, сродните души с лекота се намират и си помагат да спасят телата си, въпреки тежестта им - все пак са храмовете на техните души.
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря много, Елена! Радвам се, че си харесала.
  • Elder (Елена Драгиева)
    Надеждата спасява. Такива диагнози слагат край на целият живот, който човек познава и най-тежката борба е със самия теб, да поискаш да живееш отново. Това е магията, да се научиш наново да се радваш на живота и да повярваш, че бъдещето ще е светло и хубаво. Тогава всичко е възможно. Хареса ми много. Успех на разказа!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Нина, за подкрепата!
  • esenna (Нина Стоянова)
    Да, усещането е за пеперудено крило - харесах! Успех!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Люси, с няколко думи синтезира идеята, която исках да внуша с този разказ. Благодаря ти, че прочете и коментира.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Приказка на оптимизма и вярата на нашите собствени сили! Моят татко казваше, че нашето тяло е много по силно и съвършено от колкото ние самите вярваме!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Силвия, благодаря за коментара. Много ме радва.
    Аделина, не знам какво да кажа. Много мил и ангажиращ коментар. Не мисля, че заслужавам да уча някого, но се радвам, когато читателят намира нещо за себе си в моите творби.
    Честно казано се опитвам да не се повтарям във всеки текст, но то е неизбежно - все пак това са моите мисли. Ако се приеме за личен почерк ще е чудесно.
  • written-springs (Аделина Дойчева)
    Прочетох късно вечерта... веднага, щом излезе текстът. С вълнението и мисълта какво може да ни поднесе и този път. Надявам се усещате, че няма съмнение за подкрепа и от моя страна. (Вече улавям думички, специфични за перото Ви и които характеризират Вас - като творец - и стила Ви, май станах от добрите ученици [засмива се]). Успех и нагоре, поздрави!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Много силен заряд усетих, все едно бях там! Браво Марианче!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Благодаря, Стойчо, за включването. Прекрасна мисъл.
    Младене, много хубав коментар. Поласкана съм от вниманието. Благодаря, че сподели и свои лични преживявания, които затвърждават усещането ми по темата, за която писах.
    Лесли, много ласкав коментар. Много си мила и ти благодаря.
  • Shay (Лесли)
    Невероятен разказ и великолепно написан, няма какво друго повече да кажа.
  • vega666 (Младен Мисана)
    Познавам отлично тази страшна болест, наречена МС, защото няколко мои познати починаха от нея. Проф. Снежина Екимова - ендокринолог, с която случаят ме запозна, също почина от МС в разцвета на силите си. Успях, подобно на Силвър, да й вдъхна надежда за известно време, но по-късно коварната болест взе своето. Този фееричен разказ е прекрасно написан. Давам убедено гласа си за него и го слагам в Любими. Самият аз съм имал срещи със същества като Силвър, но бяха от противоположния пол. На няколко пъти бях чудодейно излекуван именно по този начин. Затова написаното за мен не е само художествена измислица. Поздравявам те, Мариана. Пишеш завладяващо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    "Аз знам,че стана светлина,
    но нито знам сега къде си,
    нито къде е светлината."
    ХУАН РАМОН-ХИМЕНЕС
    Успех,Мариана!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.