18.08.2019 г., 11:42 ч.

Знак 

  Проза » Писма, Други
220 6 4
1 мин за четене

© Аделина Дойчева Всички права запазени

В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
  111 
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...
  119 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения