14 347 резултата
Есента е сезон, който не е за всеки. Тя дава красота на тези, които са готови да си отворят очите. На повечето хора носи тъга.
Жената
Плахо пристъпва. Привлича погледи. Навежда глава. Може би от свян. Роклята се опира до земята. Поглежда встрани. Хора. Паднали листа. Слънце. Златна есен. Дали човек ...
Жената
Плахо пристъпва. Привлича погледи. Навежда глава. Може би от свян. Роклята се опира до земята. Поглежда встрани. Хора. Паднали листа. Слънце. Златна есен. Дали човек ...
242
Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...
156
1
5
Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
242
2
Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторан ...
360
1
Мия често си спомняше онази детска игра с врабчетата. Тези спомени понякога предизвикваха усмивка, понякога - не ,но тя не се отказваше от тях. Те си бяха като подарък -грижливо опакован в красива хартия , с малка ,кокетна светло синя панделка, прибран за да бъде изваден в подходящия момент. И такив ...
123
Мъж. Около четиридесетте. Върви бавно. Не се обръща дори. Влиза в голям магазин. Има толкова много хора, че той бе сигурен, че никой няма да му обърне внимание. Разхожда се край стелажите с продукти. Не бърза. Знае, че няма да купи нищо. Просто така.
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. ...
164
Самотното врабче хвъркна омърлушено из простора.
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...
161
2
5
Какво е живота? Сбор от хубави и не чак толкова хубави преживявания. Но живеем за да съществуваме, нали? Размножаването е крайната цел на всяко живо същество. И въпреки това докато живеем е добре да ни е приятно, а не просто да съществуваме. За това и тийнейджърите се опитват да вземат всичко от жив ...
151
В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от не ...
269
1
18
Дайте да се разберем
Продължение 3 – Съни бийч
Сутринта рано, рано се натоварихме на маздата. Да пристигнем по-рано, да направим един предварителен плаж на Съни бийч и после към Созопол, нали така. И без това настаняването е след 14:00, що да губим деня. Маздата им я купих на нашите преди 12 години, ...
Продължение 3 – Съни бийч
Сутринта рано, рано се натоварихме на маздата. Да пристигнем по-рано, да направим един предварителен плаж на Съни бийч и после към Созопол, нали така. И без това настаняването е след 14:00, що да губим деня. Маздата им я купих на нашите преди 12 години, ...
327
4
Уай застана по средата на малката стая и започна да ‚си ближе раните‘. Вграденият му интелект беше попаднал в ступор и не можеше да разреши създалата се ситуация, липсваше му критерий …
Първата му работа беше да възстанови основните моменти – включи си квантовия проектор и в стаята се появиха всички ...
Първата му работа беше да възстанови основните моменти – включи си квантовия проектор и в стаята се появиха всички ...
245
4
Аз съм жертва! Всеки ден отивам на работа. Отивам първа! Влизам и почвам да работя. От вечерта кореспонденцията я раздавам на бюрата на всички. Никой даже и не разбира, че съм аз. Когато идват момчетата ме заглеждат тайно, мислейки си, че не ги виждам и чувам. Но си премълчавам. Всички си тръгват къ ...
184
Дамян Драгиев вече имал и опит, а и бързал да използва политическото затишие. Познавал нестабилността на обществения и политическия живот, познавал и несигурността на парите - неслучайно през дългите години докато се подготвял за строежа не държал парите си в банки, с тях работел само за текущи нужд ...
216
2
Страстта е като сезоните, идва и помита всичко, което мислиш, че си подредил. Или като дните, топли и лъчезарни, а когато е студено, намираш сродна душа.
Ваня не предполагаше, че в толкова подредения и живот, една закачка, ще я накара да трепне, ще прониже сърцето и и ще остане там дълго.
Беше прост ...
Ваня не предполагаше, че в толкова подредения и живот, една закачка, ще я накара да трепне, ще прониже сърцето и и ще остане там дълго.
Беше прост ...
142
1
5
И – всичко си дойде на мястото. Мъррсик и Уай забавляваха семейството със своите лудории. Даже ги преименуваха в ДИК и ДИН, което ще рече – 'Досадник Истински Касматков' и 'Досадник Изкуствен Неинтелигентен'. През деня Мъррсик се излежаваше върху килимчето си, а Уай стоеше прав близо до кошчето за б ...
192
7
Дайте да се разберем
Продължение 2 – Хайде на море
Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по ...
Продължение 2 – Хайде на море
Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по ...
414
Всичко утихна и Уай се насочи към дупката с мустаците
- Здравейте, аз съм Y и се радвам да се запозная – подаде ръка, а в отговор две очи го фиксираха и се чу само едно изненадващо
- Гррр
Леко обезкуражен Уай потърси в базата си данни преводача и последва следния диалог:
- Мяу мяу Уай ...
- Здравейте, аз съм Y и се радвам да се запозная – подаде ръка, а в отговор две очи го фиксираха и се чу само едно изненадващо
- Гррр
Леко обезкуражен Уай потърси в базата си данни преводача и последва следния диалог:
- Мяу мяу Уай ...
178
4
След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичк ...
199
1
5
Баира пред къщата на баба Донка
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...
281
Дайте да се разберем -Това не мейква сенс
Ей, додохме си най-накрая. Двайсе години! Двайсе годинки, баце, не бяхме си идвали от Щатите. Синът ми се роди там и там порасна. Досега не е виждал България.
Първата работа, която направих, като се наспахме, за да преодолеем джет лака, беше да купя банички ...
Ей, додохме си най-накрая. Двайсе години! Двайсе годинки, баце, не бяхме си идвали от Щатите. Синът ми се роди там и там порасна. Досега не е виждал България.
Първата работа, която направих, като се наспахме, за да преодолеем джет лака, беше да купя банички ...
561
Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли ...
166
ПРИЯТЕЛСТВО –
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...
печели се само с постоянно доверие, а се продава на освободени цени
Добрина Симова
***
Бездумието отдавна се беше настанило в техния дом. Сключеният с пълното съзнание за разумност позакъснял брак правеше нереално разтрогването му. Дали поради лисата на чувства – поне не в тази степен, ...
205
1
Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад е ...
212
1
2
- Лека нощ Мърмял! – каза София на сгушилата се черна котка в краката ѝ.
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...
Мърмял бе послушен котарак, вече тринадесет години живееше със София и родителите ѝ. Той дойде в домът им още когато София беше на две годинки. Днес вече подрастваща тийнейджърка много обичаше любимия си котарак. Всичко споделя ...
176
3
- Как е баща ти? - попита Илиян своя приятел Евгени. - Не съм го виждал отдавна.
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...
- Да ти кажа - отговори Евгени. - Дава вид, че е добре. Че не му пука за едно или друго. Спокоен е. и като най-стар от всички, вместо ние да му даваме кураж, то той ни е опора.
- Може би само така изглежда, за да не ви ...
224
2
1
Скитникът арменец 35
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...
На шега на майтап, станаха 35, частите на моите пътешествия. Общо около 260 страници. Никак не е малко, като се има предвид, че не съм разказал даже за половината от тях. Като се замислих, тази сутрин, 260 страници и почти нищо за красотата на Канада. Поне за сега, за мен Канада ...
369
1
Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Пом ...
224
1
6
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
229
1
8
Ами – физик…
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...
Наказан от Съдбата с това. Намира доволствие в зарешетения от закони и правила свят.
Не като мен – волният летец из мисълта, фантазията, свободното мнение…
Не би трябвало да сме близки, ама – на… Свързва ни чувството за хумор и отношението към работата.
Той има страхотно чувство за хумо ...
238
3
8
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет ...
201
4
10
Последва голяма игра – Рая и Уай (съкратено от Y, щот ми омръзна да сменям клавиатурата кир / лат) първо играха на криеница, после на учителка и ученици, после … всички се заливаха от смях, докато накрая двойката се впусна във вихрен танц – Уай с ‚лунната стъпка‘ на Майкъл Джексон се приближи към не ...
228
5
Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...
112
(една история от архивите на МВнР на НРБ)
Певицата пееше страхотен джаз. Пианистът я гледаше влюбено докато тя извиваше на куплетите. Натискаше клавишите на пианото с толкова непринудена любов. Когато тя свърши се поклони на публиката в задимения пиано бар, след което се усмихна на любимия си, които ...
Певицата пееше страхотен джаз. Пианистът я гледаше влюбено докато тя извиваше на куплетите. Натискаше клавишите на пианото с толкова непринудена любов. Когато тя свърши се поклони на публиката в задимения пиано бар, след което се усмихна на любимия си, които ...
192
6
Цялото семейство се беше събрало в хола. Рая подскачаше нетърпеливо с кукла в ръце около баща си, който разопаковаше лъскаво кашонче. Отгоре се четеше гордия надпис на производителя – ‚Artificial Intellect Y’ , ‘ Advanced Toy Company’ , … а на всички останали страни, с дебели червени букви - ‘Read I ...
204
4
/Мислех да направя разказ, започващ с диалог. То пък всичко стана… Не мога да кажа „диалог“, не твърдя, че е разговор… Стана, каквото стана…/
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята? ...
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята? ...
200
2
7
Александър стоеше в средата на ателието си, а някогашните му живописни платна бяха покрити с дебел слой прах. Бомбите бяха оставили своя отпечатък не само върху китната София, но и върху душата му. Хаосът и отчаянието навън се проявиха и в него и заплашваха да угасят творческия огън, който някога тъ ...
123
3
Октомврийското слънце напичаше. Парка бе пълен с радващи се на последните топли дни от годината. Беше и петък, работния ден бе приключил по-рано и за Иван, който минаваше по главната алея в парка. Пред него изскочи дете с тротинетка, но не можа да го удари. Иван беше много суеверен и веднага си плю ...
183
1
Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...
217
2
11
За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
238
3
4
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
307
6
20
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
