14 349 резултата
За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
  244 
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
  307  20 
Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първ ...
  356 
Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...
  149 
Космическият звездолет изведнъж спря. Този транспортьор превозваше огромни количества космическа руда към Земята. Беше самоходен, но за всеки случай при авария на кораба спеше един човек. И сега неговата криогенна камера се отвори. От замръзнало-спящия човек се отдели ледена пара. Тя бързо се стопи ...
  239 
Това е истинска история, инспирирана от разказа на Генек 'Светът на Изкуствения разум '
Висях си на едно дърво и си похапвах банани. Тихо, спокойно. Слънцето все още обливаше Земята със животворните си лъчи, там, долу безсмислено щъкаха работниците в неуморен ритъм. В миг осъзнах, че бананите около ...
  218 
Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...
  177 
Дописка в областния вестник
Вчера по време на заседанието на общинския парламент, където се обсъждаше въпросът как европейските фондове ще бъдат изцедени като манна небесна над главите на съгражданите си и ще потече мед и масло по улиците на града, неочаквано влезе разсилният и каза, че на площада с ...
  215 
Беше края на зимата. Началото на пролетта се виждаше ясно. Буйни времена бяха настъпили. Напоследък, въпреки наближаващата пролет, времето бе стихийно и необичайно. Хората тичаха по всички страни на цяла Велика България заедно с другарите ни руснаци, опитвайки се да победят настъпващите турци. Много ...
  148 
- Имаш ли време за едно кафе днес, Наталия? Цял преди обяд съм с шевната машина - "Сингер", на майка ми. От старо сако ще ушия на Александър елек, а за Михаил имам малко останал плат за две ризки.
- Сядай, Милана! Тъкмо ще почина малко. Динко днес е дежурен, децата играят, яденето ври. Време е за ка ...
  207 
Дремят две жени на бара и се чудят, с кой да се задоволят. Хвърлят ми по едно око, не им отвръщам и ми обръщат гръб. Не ми се говори за живота, не искам да ме омайват с измамен чар, не искам, да ме докосват със зърната на гърдите си, уж случайно. Поръчвам един "Огнен звяр", плащам и излизам на чист ...
  321 
Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
  336  16 
Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...
  175 
Страх изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от почти всичко. Страха е признак за разумност. Но той води и до неразумни действия. Когато прегазиха детето ми пред мен на пешеходна пътека. Н ...
  215  10 
Почина преди година горе-долу. Малко по-голям, но понеже с брат му бяхме приятели и често се виждахме, смяташе ни за хора от своя кръг.
Някога…
После дойдоха 90-те. И той направо изперка политически. Митинги, сини знамена, разпаленост и вяра…
Съмишлениците му си уредиха задниците – топли и доходни м ...
  187 
Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…
Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…
А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.
Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.
Е, бай Иван имаше греховце ...
  174 
Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колат ...
  204 
Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...
  170 
- Деца, днес ще учим за Сърцето! - казала учителката драга. - Кой ще ми каже какво представлява то?
- Сърцето е най-важният орган в човешкото тяло, без него никой не може да живее! - отговорил умникът на класа.
- Точно така! А някой ще ми каже ли, какво всъщност е съкращението на думата Сърце? - поп ...
  220 
Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крач ...
  428  19 
- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся! (1)
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Бафм … извинявайте … тоя Иво ми се върти в главата като хлебарка още от преди … знам ли … и са не излиза, ма съм му много благодарен … и и и ...
  453 
Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...
  160 
16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...
  485 
Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...
  265 
На карти дружина сговорна играе и пие шампанско от радост.
Във въздуха мирише на дим от пури и се носи напевен кикот.
Дружината е сплотена, от години традиция има на карти да се събира.
Коняк се разлива в кристални чаши и стилно изглеждат всички.
От „висше“ общество са, от сой. ...
  292 
В планината Рила, близко до Рилският манастир, където се намирало селцето, е как може да се нарича - Рила - естествено се родило Влакчето - героят в днешната ни приказка. Влакчетата се раждали малко по-различно от хората, животните и растенията. Първоначално се зародило в главата на един млад и напо ...
  219 
-Ако имаше право на избор, би ли избрал да знаеш кога ще умреш?
-Не бих, иначе се губи смисъла на играта.
-На играта?
-Да, на играта, наречена живот.
-За теб животът е игра? ...
  154 
Момчето и машинописните листи
Получи машинописната машина за 16-ия си рожден ден. Баща му забеляза, че се увлича по писането и реши да улесни този процес, като му подари машинописна машина. В началото, Борис не се зарадва много. От куртоазия благодари и имитира зарадваност, но останал насаме с машин ...
  145 
Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...
  297 
От дупката изпълзяха двама копачи. Отръскаха пръстта, надигнаха кофата с вода едва изчаквайки се, сетне се отпуснаха на земята.
- Шефе, няма – рече единият – Няма и няма…
Другият само кимна и извади смачкания пакет с цигари. Засмука яростно, сетне прехвърли останалата половинка – почти само фас, на ...
  139 
- Наборе, що изпреварваш неправилно? Да те прегазя с количката ли искаш? На колко промила си?
- Като не даваш мигач на завоя след щанда! Ще ме извиняваш, ама си наборка на баба ми! Ако те бях видял каква мумия си, 50 купона по 1 ст да ми дават, нямаше да се бутна в теб! Добре, че ги има тия колички, ...
  327  27 
- Скъпи - шепнеше жена ми и ме гъделичкаше между краката - Нямаме време, трябва да приготвя първокласника за училище. Трябва да му наемем хамалин да му носи пълните чанти с учебници и храна. Добре, че е якичко момче и може да си ги носи сам.
И преди да махне ръчичката си от мен, почука се на вратата ...
  266  15 
- Здравейте! Аз съм Иван Иванов, депутат от партията на Карабельов, собственост на картел „Чингачгук“…
- Приятно ми е! Петър Петров, депутат от партията на Черносинкьов, преди командирован при Самурчев, всъщност собственост на Иполитов и Рачевичев – по 50%...
- Възхитен съм, господа. Първан Първанов ...
  141 
Сълзите се стичаха по лицето, като му придаваха още по-нежен вид. Бяха толкова кристално чисти и красиви, че я превръщаха като че ли в сияние. Обгръщаха цялата й шия, стичайки се по нея, сякаш капки дъжд се стичат по стъклен прозорец, стигаха чак до деколтето, като това беше омайна гледка. Гледката ...
  279 
Гадни дни, колкото искаш. Всеки ги има. Но, гаден два пъти, мамка му!
Какво пък толкова необичайно, ще си помислите. После ще попитате, кой съм аз. Аз съм мъж на 42. Женен от 20 години. С жена ми имаме сключено споразумение. Аз си имам личен живот и тя не се интересува от него. Плащам режийните, скъ ...
  464  12 
Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният ...
  193 
През 1990 в училището беше хаос.
Старите правила и закони уж не бяха отменени, но просто не действаха.
Ново време…
Излизам на площада, гледам – седнали в тревната площ двамка от нашите. И надигат бутилки с бира. На учудения ми поглед отговарят /ставайки, макар и неохотно/: „ Ми, демокрация е вече“…
...
  196  11 
Умря бай Иван…
Ми… Нормално – някой се ражда, някой умира…
И Земята се върти…
Тялото му замина за селското гробище. Да обогати почвата, та след сто години, когато преместят гробището, там да се развихрят великолепни ягоди и малини, с вкусен вкус…
Душата му си замина при Господ. Той да решава какво н ...
  197  11 
Ваня и Калоян бяха най-близките хора на земята. Имаха прекрасна връзка, за която дори приятелите им тайничко завиждаха. Двамата винаги бяха един до друг и си бяха опора във всяка ситуация. Споделяха цялото си време и нямаха нужда от никой и нищо, защото си имаха всичко. Имаха една свята и безграничн ...
  255 
Сега ще ви разкажа една много слънчева история, която може да ви вдъхнови за много неща. Беше слънчев ден, когато отидох в центъра за социална рехабилитация и интеграция, там намерих новите ми приятели, за които ви разказах по-рано. Първия ден се запознах с тях. Приеха ме сякаш съм част от тях. Една ...
  365 
Предложения
: ??:??