14 344 резултата
Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...
209
3
8
Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...
186
Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...
359
5
16
Великият учен, академик професор доктор на всички науки Джон Доу Нийбоди спечели световния конкурс „Планетата за хората“. Журито от най-богатите – значи най-умните представители на човечеството, набързо отхвърли безсмислени, нелепи, антицивилизационни проекти: за увеличаване на хранителното производ ...
500
1
Не се съпротивлявах, когато Стела ме покани един съботен ден при родителите си. Очаквах наистина отново надменни гърци и пренебрежително отношение към българин, и то към аргатин, така де дошъл на крака да им работи и получи за това някое и друго евро.
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ...
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ...
248
3
9
Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в ...
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в ...
448
5
8
Чашата с кафе стоеше недокосната на малката стъклена масичка. Мира се взираше в ръцете си сякаш там можеше да намери отговорите на въпросите си. Навън бе хладна декемврийска сутрин. Белите пръсти на зимата се бяха впили в голите снаги на дърветата. Небето бе сиво, а силуетът на слънцето се виждаше н ...
291
1
4
А двата дни минаваха като миг. Разказвахме си детски истории, мързелувахме и се изтягахме блаженни. Любехме се всеотдайно и като невидели.
- Петро, все искам да ти кажа. След случката във вилата, и това , че аз съм тази действителната, а не Естела, Йорго загуби интерес към мен, а аз два пъти.. Какво ...
- Петро, все искам да ти кажа. След случката във вилата, и това , че аз съм тази действителната, а не Естела, Йорго загуби интерес към мен, а аз два пъти.. Какво ...
253
1
2
Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида ...
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида ...
246
1
6
Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
236
1
7
Едва вървеше .Буташе количката с отпадъци и почесваше спластената си коса .Усмихваше се с луда усмивка и в устата му се виждаше единствения му жълт зъб .Сляп клошар ,не виждаше само спираше от време на време и поглеждаше към небето с слепите си очи ,като си спомняше за нея ,една красива жена в която ...
216
Вече редовно след работа седяхме на сладки приказки, кафе и тортичка.. Разказах й за себе си, кой вятър ме е довял в Гърция, споделих че нямам приятелка, като истинска приятелка, а не само за секс, включително и за последната си позната преди експеримента, която даже не се е заинтересувала свърши ли ...
217
1
4
Няма човек, който да каже, че не обича да чете. Има хора, за които книгата е спасение. От забързаното ежедневие. От тъгата. От несподелената любов. От човек, който ги е наранил. Но има и такива, които казват, че четат от хорски срам. Колкото да не изглеждат глупави. Книгата е дом в жилището. Кътче с ...
171
Алекси зърна фигурата в последният миг, преди да я отмине и спря с криволичене по пътя. Видя в огледалото как мъж с расо и восъчно лице се приближава към колата му без да бърза. Отвън бе завалял ситен дъжд, но далеч напред, там където пътят отесняваше преди да се загуби в мрачното небе, проблясваха ...
557
1
1
А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...
235
1
2
- Стани! Съдът…
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...
406
3
5
Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...
426
3
5
Събрахме сили и в обичайното ежедневно облекло се дотътрихме до кухнята. Всеки бъркаше из хладилника, тропаха капаци на тенджери. Смехории и веселба цареше наоколо. Дажи и кафето не ми подейства освежаващо.
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали ум ...
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали ум ...
276
1
5
От малка се учеше примерно и полезно на живот. Попиваше думите на родителите си, но най-голямо внимание отделяше на действията им. И, разбира се – бързо забеляза, че поученията се различават от вършеното. Кое беше по-правилно, не разбираше, но ясно й стана: думите са красиви, много по-красиви от реа ...
183
3
5
Насядахме около масичката. Пред нас остатъка от водката и нещата за ядене.
- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...
Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се ...
- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...
Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се ...
223
1
2
Димо лежеше върху вмирисания нар по гръб, забил поглед в тавана. Буря от негодувание бушуваше в наранената му душа. Мислите в главата му летяха една след друга като подгонени от вятъра облаци. Какво се беше случило? Каква е причината, та трябва пак да търпи милиционерските или по новому полицейските ...
223
Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
524
14
28
Тръпки полазиха по телата ни, водата покриваше раменете ни.
- Приятно е, нали Петро, в безтегловност съм, то не било чак толкова страшно да си...
- Не е, защото е при екстремни условия, иначе си е опасно - усмихнах се вяло.
Дано издържи. Изглежда желязна мацка.Соня държейки ме за ръце се отдръпваше ...
- Приятно е, нали Петро, в безтегловност съм, то не било чак толкова страшно да си...
- Не е, защото е при екстремни условия, иначе си е опасно - усмихнах се вяло.
Дано издържи. Изглежда желязна мацка.Соня държейки ме за ръце се отдръпваше ...
230
1
6
Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, за ...
177
1
I част
Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…
***
– Симо-о-о! Баничката е г ...
Симеон се наведе и духна в пепелта. Облаче сивкав прах се вдигна и го накара да притвори очи. Леко се закашля от подразнилите небцето малки частици, ноздрите му вдишаха дълбоко и последва силна кихавица, която пречисти мислите, усмихна сърцето му и събуди спомен…
***
– Симо-о-о! Баничката е г ...
208
Майсторите работеха. Много топъл летен ден. Започваха рано сутрин, за да избегнат силното слънце следобед. Имаха толкова много работа, но си я бяха подредили така, че всяко нещо да следва друго. Двама човека. Разбираха се без думи. Единият имаше умения в някоя област, а другият го допълваше. Имаха с ...
225
1
Има един разказ на Чудомир – „Павел Иванич – качулката“. Той е хумористичен. Тази качулка е друга.
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантска ...
Разказа ме отнася в далечната 1998 година. Бях на трийсет и една година и бях спечелил зелена карта. Преди да дойда попитах един приятел, който със семейството си вече от три години сърбаше емигрантска ...
205
1
1
На вечеря единодушно решихме, сутринта да посрещнем слънцето, по-точно да вървим към изгрева му..
Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.
- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две ...
Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.
- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две ...
478
1
4
Сетих се и за даскал Пепи… Хубаво де, фамилията не споменавам. Преподаваше трактори или каквото там му викаха.
Дребен, от което проклет.
Викахме му Пипин Къси /което показва високите ни знания по история/, Малкият Мук /широките литературни интереси/, Гномчето /фолклор/… Абе, начетени копелета бяхме. ...
Дребен, от което проклет.
Викахме му Пипин Къси /което показва високите ни знания по история/, Малкият Мук /широките литературни интереси/, Гномчето /фолклор/… Абе, начетени копелета бяхме. ...
182
3
7
В разгара на лятото се чувстваше отпаднала ,от жегата или от това,че е сама .Мълчеше почти по цял ден или се ядосваше на времето ,на шума ,на кучето и на какво ли още не .Ходеше на работа,
но се усмихваше насила .За две години преживя
много ,загуба на близък приятел ,недоверие ,
агресия и сплетни от ...
но се усмихваше насила .За две години преживя
много ,загуба на близък приятел ,недоверие ,
агресия и сплетни от ...
472
3
Бяха онези соц времена, когато нямаше много, имаше малко, но някак достатъчно да сме щастливи деца.
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...
834
10
51
Васа огледа стаята. Усмихна се загадъчно и през смях рече
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъчениц ...
- И аз се чудя защо не мога да спя, ами леглата ни ги разделя само тази стена, даже и аз спя с половин възглавница в стената. Охо, ами то и баните ни една до друга и пак стена, да няма кой да ти подаде шампуан или хавлия. Горките ние, мъчениц ...
257
1
2
Пристигнахме във вилата. Противно на очакванията ми, никой не попита повече носим ли си мобилните,лаптопи, за всеобщо учудване имаше табела с паролата за интернет, само се спогледахме и мълчаливо сочехме с очи '' Видя ли има интернет ''.
Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме х ...
Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме х ...
503
1
6
Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...
519
10
Ако някъде в безкрайните гори на Северна Америка падне дърво и никой не е там да го види, дали то наистина е паднало? Аз съм там и го виждам. Виждам го със силата на въображението си. И ето какво ми разказа едно паднало дърво:
Преди много, много години, когато племената Майами и Делавер, обитаваха г ...
Преди много, много години, когато племената Майами и Делавер, обитаваха г ...
205
1
2
Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
265
3
Пенчо погледна гълъбарника. Подът бял, та чак сивеещ се.
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...
184
1
Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...
217
2
7
Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...
296
2
9
Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...
190
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
