14 341 резултата
Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...
322
2
5
- Докторе, забравих къде си паркирах колата! Забравих ѝ номера, а също и името на улицата!
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
373
3
5
В София, човек отива да се разходи и да подиша въздух до кварталната градинка или близкия парк. В Плевен си имат Кайлъка, във Варна – Морската градина.
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...
342
3
2
Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...
234
2
5
2.
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...
242
6
Шмръц и Ти си седнаха на пейка. Потни, мокри и усмихнати. В парка на свободата.
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
256
1
1.
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой ...
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой ...
203
1
5
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
1014
16
50
Полът бил генетично предопределен. То всичко касаещо човека е генетично предопределено, но в широки граници на предопределеността. Например ражда се човек с нормална структура на тялото. Да го наречем Арнолд. Арнолд си поставя за цел да направи мускули и започва да тренира усърдно. Един ден той став ...
280
1
10
Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...
349
1
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвата на втория етаж – най-вече те ...
248
5
7
Френският възпитаник Стефан Обрешков трудно можеше да бъде изненадан във владеене на балканските езици и наречия,защото воюва от 1912 до 1918 година като запасен офицер-интендант.Синът Обрешко Обрешков прекъсна следването си във Франция и като младши офицер преброди с българската войска от Одрин до ...
273
5
18
- Бабо, защо смърди страха? Даже и в гората я усещам...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
255
1
3
Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...
305
1
Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...
157
2
3
В един почти забравен град на име Староврем, се намирал един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали з ...
363
Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха ...
222
Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...
504
4
Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
200
2
/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
212
Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
232
4
15
Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...
464
3
10
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
655
12
29
Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...
391
7
Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше ...
419
3
4
Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
409
Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
409
1
3
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
328
5
Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...
364
1
2
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
448
6
23
Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
260
5
11
Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...
204
3
12
"Българин ли си, ще търпиш!"-това беше научил от родителите на своите родители дядо Янаки.И това не беше примиреност, а съзнателно изграждана черта на рода Хайлазови в превратностите на живота. Така беше възпитан, така възпитаваше с поведението и децата си. Докато беше в Охридско, дядо Янаки срещаше ...
229
6
13
Истинският шоколад не е толкова сладък, колкото е в представите на хората, които не са ценители. Той сякаш иска да покаже горчивината в сладостта на дните ни. Шоколадът не е храна, която да се изяде наведнъж. За да се изпита наслада е нужно да се отчупва парче по парче. Да се затворят очите и човек ...
174
В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
417
6
19
Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
565
4
16
ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...
427
2
2
Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...
444
1
8
Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...
232
1
3
ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
244
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
