14 349 резултата
Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...
601
… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
598
1
Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...
1849
16
Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
1533
8
ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
1064
13
Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...
618
5
Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
534
Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...
1067
1
„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...
829
1
Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...
626
1
Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...
910
20
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...
1195
1
10
- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...
649
Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни б ...
1792
18
Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...
643
2
Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...
730
1
Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...
721
1
Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...
995
4
Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...
801
13
Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...
873
6
Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...
921
Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...
1153
4
Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...
887
8
Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...
726
2
С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...
678
6
Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...
813
7
Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...
1118
4
Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...
1048
20
Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...
869
8
- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...
1621
8
Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...
1015
7
- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състе ...
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състе ...
1462
17
Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...
744
Джонатан – наперен двадесет и четиригодишен млад мъж – се разхождаше пред входа на учебния корпус на университета. Лекциите му бяха приключили по-рано и докато чакаше своята приятелка, бавно крачеше по пясъчната алея с голям сак през рамо. Наоколо нямаше никого освен възрастния градинар, който така ...
1840
13
Малкият Митко имаше доста мръсно занимание, което почти докарваше баба му до лудост, когато се прибереше вкъщи – играеше си в калта.
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаш ...
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаш ...
1417
2
Хубаво е, когато не изпитваш чувства. Чувстваш се някак свободен и спокоен,
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...
487
1
„Любовта...
Слънцето идваше с неговата оранжева прекрасност... Или пък прекрасна оранжевост. Няма значение, истината е, че всеки път щом отварях своите очи, знаех, че цветовете, звуците, формите, всички доловими за сетивата неща създаваха усещания, а те от своя страна преживявания... Всяко докосване ...
Слънцето идваше с неговата оранжева прекрасност... Или пък прекрасна оранжевост. Няма значение, истината е, че всеки път щом отварях своите очи, знаех, че цветовете, звуците, формите, всички доловими за сетивата неща създаваха усещания, а те от своя страна преживявания... Всяко докосване ...
912
3
Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...
779
Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...
863
7
Щастието, почти онемяло от тъжната история на греховете, реши да довърши историята, в моментите, в които то участваше... Отново се изправи и започна да разказва:
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...
898
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
