14 344 резултата
Всичко започна като обикновена разходка за незрящия Александър Торньов. Той обичаше да се разхожда из Кооперативния пазар на родния си квартал „Люлин”, да слуша разговорите на минувачите, да „вдъхва” суетата и безгрижието на хората, които имаха привилегията да виждат. Така се чувстваше по-добре. Но ...
1036
2
Кремена се появи за кратко в живота ми. Кратко, но паметно и свързано с една не дотам приятна история, замислена от третата жена на дядо ми, в подкрепа и със самия роден дядо.
Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавиц ...
Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавиц ...
739
5
В една мразовита нощ
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той п ...
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той п ...
821
2
Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се гу ...
Днес ú се гу ...
948
1
Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и чети ...
662
3
В памет на Елентари.
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три год ...
Посвещавам този разказ на себе си, на Доки, на Филип, на Мамси, на Нинджата и на другите от отвратителния им нов форум, както и на всички останали от нашето интернет поколение, които рано или късно се превръщат във Всезнай...
Ако сте посещавали някакви форуми преди около три год ...
1659
11
Той вдиша дълбоко и затвори очи. Стоеше на ръба на високия небостъргач, на крачка пред смъртта, и беше готов да скочи. Тогава се замисли:
„Животът… Какво представляваше той? Дали, ако беше безкраен, щеше да се цени толкова, или, може би, лесната му загуба е тази, която го правеше безценен…
Всеки чов ...
„Животът… Какво представляваше той? Дали, ако беше безкраен, щеше да се цени толкова, или, може би, лесната му загуба е тази, която го правеше безценен…
Всеки чов ...
667
„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом ...
667
3
Дъждовните капки се блъскаха отчаяно в прозореца, без да успеят да проникнат в топлата стая и да нарушат спокойствието на седящите вътре. Група хора, които не се познаваха, но бурята навън ги сплотяваше, мястото им даваше сигурността, от която имаха нужда.
Всъщност се намираха в кафе "Ситоайен", раз ...
Всъщност се намираха в кафе "Ситоайен", раз ...
468
„... Ей, това не е работа. Уморих се вече. Пита ли ме някой дали искам или не. Никой! С часове, от сутрин до вечер, понякога и с дни. Денем, нощем, ден, година, векове... Какво ли е да си вятър в пустинята, например? А, нее... то, пясъци, дюни, с километри и само забулени хора, камили, прахоляяяк... ...
887
5
Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се приб ...
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се приб ...
804
2
ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ
или как се е зародило робството
Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително ...
или как се е зародило робството
Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително ...
778
Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...
579
1
Вторник. 7 и 40 сутринта. Пак съм се успала. Нали се събуждам естествено, без будилник, но с два джиесема под възглавницата. Така и не се научих да използвам алармата. Предпочитам да ме събуди онова съобщение или обаждане, заради което съм денонощно с тях. Пъшкам, защото не мога да си намеря втория ...
708
8
Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същ ...
771
6
Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...
1275
12
Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...
Скоро къщите ...
856
1
1
Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...
363
1
Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...
Та тази дум ...
721
1
Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...
1182
8
Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Д ...
-Здравейте. Казвам се Д ...
1821
7
Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се с ...
822
1
4
М О И Т Е С Ъ Н И Щ А
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...
Място на действие:
Къща… Сачак… Хляб… Кал… Цървули…
Кучета… Овце… Прасе… Харман… Хамбар…
Къща ...
1117
1
Последно съчувствие
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...
Знаех, че скоро ще умра. Време ми беше за последно да подредя душата си и да събера силите ù. Излязох навън.
Градината светеше в синьо-зелена пролетна светлина и птиците още пееха, макар, че отдавна беше мръкнало. Хълмът беше нависоко и можеше да се види в далечината градът, койт ...
745
2
Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...
1172
6
Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...
728
1
ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...
820
12
Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелек ...
841
3
Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...
661
2
ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...
779
11
Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...
718
„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...
908
7
Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
691
Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...
730
– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...
777
5
Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...
563
Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...
754
2
Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...
695
1
Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...
743
4
СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...
802
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
