14 349 резултата
Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...
1806
1
31
Авторът винаги има право
Матрьошки
„...Мила Искра,
По този стих нямам забележки и предложения, мила, no ще те помоля да ми разкажеш за тази украинска лекарка, с която сте чистили гарата. Сърцето ми се сви, като си ви представих, филолог и лекар, сред кошовете с боклук.
Дано намериш малко време да ми ...
Матрьошки
„...Мила Искра,
По този стих нямам забележки и предложения, мила, no ще те помоля да ми разкажеш за тази украинска лекарка, с която сте чистили гарата. Сърцето ми се сви, като си ви представих, филолог и лекар, сред кошовете с боклук.
Дано намериш малко време да ми ...
1121
15
- Как е, Ко?
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...
- Екстра - измърмори Ко Та Рак. - Обаче много бавно става.
- Е - сви рамене Но Щен Вълк. - Като режеш краставиците с лъжица.
- Така е - небрежно махна с лапа* котакът. - Обаче Гар Ван не ми дава да ползвам нож.
- Ооо - проточи вълкът. - Ясно... ...
535
1
Когато пристигнах в бара, се надявах да не срещна никой познат. Първо се чудех дали наистина е така, защото отивах там, където по принцип се събират много хора, които познавам, но не знаех къде другаде да ида. Вкъщи не беше опция - четирите стени щяха да ме разкъсат на парчета. В бара поне имаше дви ...
702
5
Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз ...
825
2
Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите й бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща й не й говореше изобщо, а майка й не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която й беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...
848
9
69 или задна прашка?
За позата и прозата
- Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
- Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам. ...
За позата и прозата
- Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
- Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам. ...
3227
8
Последните седмици определено бяха много щастливи за него. Въпреки че друг на негово място щеше само да свие рамене и да си помисли:
- Какво пък толкова се бе случило?
Но не беше така. Съдбата му отреди през последните два месеца да се занимава само със себе си. Запозна се с интересни хора. Остана м ...
- Какво пък толкова се бе случило?
Но не беше така. Съдбата му отреди през последните два месеца да се занимава само със себе си. Запозна се с интересни хора. Остана м ...
697
М Ъ Ж В Т О Р А У П О Т Р Е Б А
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чу ...
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чу ...
898
7
КАРМА
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...
1404
40
Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ход ...
1774
32
Точно като в рекламите преди около месец, търсейки си перилен препарат, се запознах с една жена. Поприказвахме си, разменихме си някой и друг съвет и... така. След няколко дни се засякохме на колбасите. Третия път вече си говорехме като стари приятелки.
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще пред ...
- Заповядай на 17.11. в 18 часа в НДК, ще пред ...
1243
10
Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...
731
5
Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...
531
Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...
682
3
Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...
681
3
Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьо ...
662
1
Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
1791
1
19
Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
709
3
Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
938
10
-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
797
Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
527
Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...
2020
10
Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...
1224
1
Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
956
14
Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...
546
1
Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...
595
2
Продължение:
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...
Снощи с Джъстин поговорихме за това как стоят нещата и честно казано ми се струва коренно променен. Той просто не е същият човек. Хубавото е, че се е променил в положителна посока и сега смятам, че можем да бъдем приятели. Съгласих се на среща с него (можете ли да си представите). Днес ...
1498
В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...
966
4
Продължение:
- Тук съм, защото ми липсваха смешните физиономии, които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритни ...
- Тук съм, защото ми липсваха смешните физиономии, които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритни ...
505
2
- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...
660
Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...
822
По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...
1662
35
Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...
424
Усещане за... ( 4 ) втора част
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...
603
3
За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...
856
6
Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...
458
Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...
2692
2
Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...
1081
35
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...
1373
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
