14 306 резултата
Чавкаря, Разбира Се
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...
  767 
Един ден на Поли и Коко
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...
  500 
Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
  610 
Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
  1100 
Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...
  631 
Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
  919 
Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той н ...
  751 
Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто ...
  797 
Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
  1175 
Танго
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
  708 
Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...
  586 
И КЪЩАТА БЕШЕ В ОЧАКВАНЕ
На 15 август, Богородица, Мария Румънката празнуваше именния си ден. Мъжовите ù роднини чет нямаха, ама нали за пусти ниви бяха се изпокарали, та вечерта дойде само сестриният ù син, Гошо Мравката.
Някога стеснително до сълзи, а сега още по-хилаво и неугледно, момчето не при ...
  1194 
- Докладвайте - каза Сержант.
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...
  567 
Свята грешнице
“Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”
Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бле ...
  1023 
- Много ли съм болна? - попита с отпаднал глас Ани, когато се свести и се намери на легло в болницата. За пореден път бе припаднала.
- Добре си, миличка – отвърна докторът. – Само трябва малко да си починеш. Подремни си.
Момиченцето, което още не бе осъзнало, че е в болница, а не в дома, затвори отн ...
  1711 
Отново остана сама, а събота вечер отброи десетия час. Скуката пълзеше отегчена след стъпките ù и се закачаше с домашните ù чехли. Дотягаше ù от нея, нямаше ли си друга работа?!?! Апартаментът ставаше все по-тесен и по-тесен, а таванът сякаш искаше да я размаже на пода. Часовникът я вбесяваше с моно ...
  818 
„Залез слънце. Градът се огрява в цвят синьо. Чашата със следи на алкохол и червило, полата на гърба на стола, светлината, шепотът на колите, съблазнителният поглед на голата жена, всичко това композира една балада за саксофон, бавна и топла”.
- Харесва ли ти?
- Да, много е красиво.
- И ти си много ...
  771 
СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...
  920 
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...
  5000 
- Затвори вратата след себе си – каза тя, без да надигне тежкия си поглед от изстиналото, безвкусно кафе.
- Гониш ли ме – попита той нехайно, докато ровеше из купчината дрехи, нахвърляни без порядък по земята.
- Не – въздъхна тихо – имам много работа и не искам да ми пречиш – усмихна се тя на собств ...
  1128 
Поглед. Тъмнина.
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
  902 
Дядо Коледа на съд
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...
  1427  12 
Той си беше лошо момче, тя пък – добро момиче, поне така казваха хората. Само че тя намираше доброто в него, той пък будеше дяволската ù страна. Допълваха се. След кратък флирт, предпочетоха да си запазят приятелството. Тя знаеше, че и да се опита, той не би могъл да има сериозна връзка, поне все ощ ...
  1039 
Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си т ...
  1217 
Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Ге ...
  2001  55 
Слънчевата длан бавно се плъзгаше по нежната повърхност на женската шия, която придържаше тежестта на една червенокоса главица, опряла се внимателно на дървената рамка. Прозорците дават въздух, дават красота, дават и потайност. Крият те от погледите на играещите на площадката деца, потулват любопитс ...
  834 
Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...
  734 
КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжд ...
  1142 
КОЯ СИ ТИ, М Е Р И Л И Н?
Вътрешният телефон зазвъня настойчиво. Дрезгаво ропта, докато отсреща не вдигнаха слушалката, но разговорът по „червената” линия продължи и Волев остана да чака мълчаливо реда си.
- Слушам! В пет точно ще бъда при Вас - прозвуча гласът отривисто и с досада се включи по дире ...
  1550 
Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
  965 
Ех, колко бързо тече времето и ето, пак е зима. Снегът белее чист, пухкав, даващ надежда за добра година. Днес денят дойде така ненадейно, че хвърли в паника петлите. Сега те надуват гърдите си и гласовете им се носят от къща на къща, удрят се в заснежените покриви, заливайки все още смълчаните селс ...
  2901  24 
Малко преди Коледа
Една капка се търкулна по стъклото надолу и се сля с останалите, които бяха застанали на ръба на рамката на малкия прозорец. Детските очи примигнаха зад прозрачната повърхност. Те гледаха заснежената пътека навън и очакваха да видят любимия силует да се зададе по нея. Снегът беше ...
  1309  21 
Черен, черен ден. Мъглата е загърнала малкото градче в своята задушаваща прегръдка. Леденият въздух се размива от въздишките и горчивите изпарения на сълзите, току що изплакани от отчаяните влюбени души. Слънцето е скрито зад дебел слой сиви облаци, които само една усмивка може да премахне, но уви, ...
  623 
Пращене на огън, нежна тръпка от въглен, спомени, красива музика.
Време е да си кажем „Сбогом!”...
Впервам търсещия си поглед през прозореца. Взирам се с надежда в снега, който пада на едри парцали. Не зная... може би самотата е единственият ми верен приятел, единствената ми любов - страхът да остан ...
  1161 
СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(фрагментарен разказ)
I. ПРОЛЕТ И ЛЯТО: БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Благовещение. И блага вест за две ранени от любови души. Съприкосновение и полет в простора на дните. Надежда. Порив. Възторг.
ПОЛЕТ и ВИСИНА. ...
  1807 
Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго, ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя ж ...
  1098 
Приказка за нас - Коледа
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...
  1723  49 
Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
  2517  31 
Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...
  1877  27 
Тялото ù се очертаваше на фона на лунната светлина, струяща от прозореца срещу него. Приличаше на пантера, от най-красивите. Извивките на фигурата ù му напомняха на извънземна богиня. Интересно къде я намери и къде се запозна. Такава жена като нея с обикновен мъж като него, просто абсурд! Прехвърли ...
  665 
Предложения
: ??:??