14 346 резултата
Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...
732
Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...
941
5
ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...
620
Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...
845
11
- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...
679
Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...
М ...
1041
- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...
739
2
Т О П Л И Н А Т А
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ре ...
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ре ...
696
Ударите на съдбата
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...
676
Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...
749
Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...
626
3
Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...
1145
19
ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...
797
- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...
833
2
МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...
787
1
Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...
727
1
23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...
799
„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...
730
Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...
807
7
Чико Чиков папарак
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...
977
5
КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...
750
1
В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изче ...
1042
7
Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...
840
1
ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...
594
Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...
767
2
Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...
811
3
Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...
927
2
Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...
1238
1
Приятелство
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...
1373
5
Иванка от Клондайк 2
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...
692
1
- Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...
690
14
Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...
627
5
МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...
541
Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
657
2
Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...
873
1
Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...
661
- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...
680
ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...
645
Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...
1496
2
Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...
735
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
