11173 резултата
  • Когато нещо се обърка, обърква се всичко

    vili_tr (Вили Мотовили) vili_tr
    Проза » Разкази
    Това е една реална и поучителна история, за това, че ако нещо се обърка, се обърква всичко. Беше 02.06.2007 година, приятелката ми имаше рожден ден, ставаше на 18. Както всички, които стават пълнолетни, така и тя спретна купон. Понеже освен, че сме много добри приятелки, сме и съученички, и съкварти ...   1330 
  • Братовчедът на Юда или цената на предателството.

    siromah (Кольо Карпела) siromah
    Проза » Разкази
    Братовчедът на Юда или цената на предателството
    Двете момчета седяха в тъмния край на парка и се оглеждаха. Не се виждаше жива душа в парка.
    - Какво ще кажеш? - попита Дани своя приятел.
    Момчето намести очилата си и разгърна внимателно листа.
    - Ох, страхотна е! Кой я нарисува? ...
      960 
  • Край езерото

    AgainST (Тони Иванова) AgainST
    Проза » Разкази
    Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...   578 
  • Да докоснеш щастието

    Романтик (Христо Костов) Романтик
    Проза » Разкази
    С жена ми дълги години не можехме да имаме деца. Какво ли не опитвахме, къде ли не ходихме. Не зная как се наричаше точно, но всеки път, малко след забременяването, организмът на жената отказваше да задържи плода. Почти се бяхме отчаяли. Но по едно време си казахме.
    „Майната му! Насила няма да го мъ ...
      1336  35 
  • ПОНЯКОГА ДОРИ ГЕРОЯТ ИМА НУЖДА ДА МУ ПОДАДЕШ РЪКА!

    aHuTyYy (Анита Райкова) aHuTyYy
    Проза » Разкази
    ПОНЯКОГА ДОРИ И ГЕРОИТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ИМ ПОДАДЕШ РЪКА!
    И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше ...
      1312 
  • Сделката

    siromah (Кольо Карпела) siromah
    Проза » Разкази
    Партииният секретар затвори вратата и посочи стола до вратата.
    - Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
    Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
    - Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
    - Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му ...
      1150 
  • Относно Харолд

    cheshire_cat (Питър Хайнрих) cheshire_cat
    Проза » Разкази
    Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
    Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
    за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
    гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
    защото който чува гл ...
      642 
  • ...

    Нел (Наталия Иванова) Нел
    Проза » Разкази
    ...
    Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
    Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...
      625 
  • Марионетките на клоуна

    Liv_ (ЛиВ) Liv_
    Проза » Разкази
    Сънувам милиони сънища... Но като този за първи път... Той беше различен... Той беше цветен... Около мен чувах само писъци и шумът на падащи сълзи... И не само това. Всичко гореше, а хората се бяха превърнали в плачещи марионетки... Всичко беше започнало ощe преди моя сън... Някъде там, в главата ми ...   923 
  • "Лоша"

    полет (Силвана) полет
    Проза » Разкази
    Днес ме определиха, като не добър човек. То аз действително обидих този, който ме определи. Но ако не бях обидила него, щях много жестоко да обидя себе си. Можеше да ме нарече инфантилна, тъпа овца, идиотка, но той е културен - не е някой простак и затова ми написа, че не съм добър човек. Сигурно вс ...   845 
  • * * *

    eX_girl (Метафора) eX_girl
    Проза » Разкази
    Дъждът се сипеше на отчайващи талази. Сякаш цял порой се изливаше от небето. И то беше едно такова сиво и мрачно, сякаш скърбящо за всичките полумъртви, изнурени от вечни битки за душите си жалки подобия на човешки създания. И светът беше един такъв мръсен и унищожителен, сякаш желаеше да погълне и ...   584 
  • В свистенето на есенния вятър

    smelo_sarce (Явор Костов) smelo_sarce
    Проза » Разкази
    В свистенето на есенния вятър
    Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
    * * *
    Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...
      621 
  • Свекървичката

    aranhuez (Нели) aranhuez
    Проза » Разкази
    (По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")
    Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
    - Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
    - Какво? - ...
      755 
  • Пътят към слънцето

    azura_luna (Петя Цанева) azura_luna
    Проза » Разкази
    На всички, които търсят този път!
    Нека го намерят и бъдат щастливи!
    Къде е слънцето? Кой скри светлината? Някак страшничко бе станало наоколо. Мрак обгръщаше всичко. Мрак затули очите и. Когато се случи това, тя бе на седем години, едно невръстно дете с хиляди мечти, живеещо във вълшебни светове. Се ...
      856 
  • Празна чаша чай и труп

    cheshire_cat (Питър Хайнрих) cheshire_cat
    Проза » Разкази
    Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
    Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
    Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
    Очаквам.
    Седим на брега на мълчанието. ...
      1054 
  • Накара ме да се чувствам отново жива

    Adelinka (Ааа) Adelinka
    Проза » Разкази
    Здравей, ангел мой. Днес ти пиша, за да ти благодаря. За да кажа искрено, че те обичам. За да ти споделя колко благодарна съм за всичко, което се случва.
    Ти се появи в живота ми ненадейно. Не очаквах нищо от теб. Дори не вярвах в теб. Влюбих се в теб истински, най-истински... така, както не се бях в ...
      1807 
  • ДЕЖА ВЮ

    DarkSideOfTheMoon (Светлин) DarkSideOfTheMoon
    Проза » Разкази
    ДЕЖА ВЮ
    Когато за пръв път ми се случи дежа вю, въобще не се замислих, че ми се случва нещо особено. Помислих си: това е обикновено съвпадение, случват се такива неща, и забравих за това. Не след дълго, обаче, случаите зачестиха, случваха се дребни на пръв поглед неща, но аз знаех, че вече съм ги ви ...
      970 
  • Ангел...

    My`OwN (Лили Петрова) My`OwN
    Проза » Разкази
    … Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червени ...   675 
  • Тъмния тунел

    Miska_Kumaliska (Мелиса) Miska_Kumaliska
    Проза » Разкази
    Понякога ни се случват кофти случки... малки, големи... те ни карат да се чувстваме ужасно, да се чувстваме адски самотни и плахи...
    Понякога не спим заради тях и плачем цяла нощ.
    Казваме си, че така е писано, че нищо не можем да направим, освен да плачем и да се измъчваме.
    Казваме си, че тук няма м ...
      770 
  • Площадка за изгубени мечти

    РоРо (Радостина) РоРо
    Проза » Разкази
    Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...   886 
  • За плагиатството

    svetlanal (Светлана Лажова) svetlanal
    Проза » Разкази
    Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма ...   1282  44 
  • Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!

    zlatiti_cheneva (Злати Ченева) zlatiti_cheneva
    Проза » Разкази
    Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
    (Посветено на Стоян Маринов)
    Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...
      1318 
  • СИРАЧЕТО

    m1l3t0 (Мила) m1l3t0
    Проза » Разкази
    Вървеше то само, босо с обутите крака и голо с чудни облекла. Блъскаха го празните улици, отрупани с хора. Съскаха го змиите, невидими за страха. То виждаше как светят големите прозорци сега, в чуждите къщи през нощта и не намираше пътека към дома. Вървеше то само, чуваше чуждата веселба и потъваше ...   734 
  • Достойни

    полет (Силвана) полет
    Проза » Разкази
    Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше межд ...   761 
  • един век

    okide (Катина Димитрова) okide
    Проза » Разкази
    "Кажи нещо, чадо, много си мълчалив нескааааааа."
    Така нареждаше старата баба Иванка, застанала над ковчега над детето си. А той мълчеше, дядо Кико, и устата му една такава разкривена, сякаш си беше отишъл с усмивка на нея, усмивка за целия презрян от него свят, защото може би е знаел, че най-накрая ...
      718 
  • Speaking Words Of Wisdom...

    HighHanged (Неда ) HighHanged
    Проза » Разкази
    ... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
    Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
    От време на време прелитаха по няк ...
      911  10 
  • Преглътни това

    Станислав (Станислав Пенев) Станислав
    Проза » Разкази
    - Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
    - Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
    - Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...
      909  10 
  • Давам ти бонус, разкарай ме

    vili_tr (Вили Мотовили) vili_tr
    Проза » Разкази
    Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...   1488 
  • Сама...

    My`OwN (Лили Петрова) My`OwN
    Проза » Разкази
    … Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...   860 
  • Как искам никога да не те е имало

    lady_rose (Единствена) lady_rose
    Проза » Разкази
    Как искам никога да не те е имало
    Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
    А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...
      1315 
  • Дъждът...

    lady_rose (Единствена) lady_rose
    Проза » Разкази
    Дъждът. . .
    Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...
      790 
  • Литературен герой

    presian_penchev (Пресиян Пенчев) presian_penchev
    Проза » Разкази
    Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...   1173 
  • *~*

    My`OwN (Лили Петрова) My`OwN
    Проза » Разкази
    Беше горещ летен ден. По светлосиньото небе не се мяркаха облачета, нямаше и помен от освежителния полъх на вятъра. Днес паркът на града беше най- посещаваното място. Огромните дървета правеха плътна сянка, a листата им сякаш държаха лъчите на слънцето надалеч. От цветята се носеше нежен аромат, кой ...   736 
  • След филма (разказите за Джесика)

    Ейндж (Гергана) Ейндж
    Проза » Разкази
    Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...   797 
  • Промяна в стаята - живот

    figaro (Мария Диловска) figaro
    Проза » Разкази
    Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...   900 
  • Яко попадение, пич!

    vili_tr (Вили Мотовили) vili_tr
    Проза » Разкази
    Лято е, страстите са се разгорещили, всеки, който е сам, търси своята нова половинка. Средата на юни е, краят на учебната година, всички очакват ваканцията. Някои не искат да идва, защото ги чакат изпити.
    Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
      979 
  • Химията на С.

    Ладида (Ема Венева) Ладида
    Проза » Разкази
    ХИМИЯТА НА C.
    И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
    Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
      928 
  • ...

    My`OwN (Лили Петрова) My`OwN
    Проза » Разкази
    Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
    Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
      772 
  • Кръстоносецът

    Charlie (Антон) Charlie
    Проза » Разкази
    Жълтият цвят на пустинята сякаш преливаше постепенно в засенченото от слънцето бледосиньо небе. Той продължаваше да върви. Щеше да върви още дълго, докато и последните сили го напуснат. Не съжаляваше за нищо. Беше живял дълъг и красив живот. Бе осигурил добра основа на своите синове и дъщери, за да ...   780 
  • Големият Тефтер

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Проза » Разкази
    Големият Тефтер
    Глухото бучене на самолетните двигатели беше прекъснато от съобщението на стюардесата по говорителите:
    - Уважаеми пътници, приближаваме летище София. Температурата в момента е осемнадесет градуса и вали силен дъжд. Моля, заемете местата си и затегнете коланите си!
    Мъжът на място 7А з ...
      1032 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.