14 346 резултата
- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...
533
1
Това се случи на хора, които познавах. Те бяха мои приятели, затова реших да разкажа историята им като приказка, в която липсва щастливият край.
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
Имало едно време момиче. Малко, красиво, умно. На 12 години животът ù се преобърнал. В класа ù имало момче, което изглеждало съвсем обикновено до деня, в к ...
1381
2
ОЧАКВАНЕ
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
- Апостоле, тук ли си? - викна някой от пътната врата.
Плътна като гласа на човека, който викаше, вратата не позволяваше да види кой е. Отдавна никой не беше го търсил, затова пъргаво скочи да го посрещне. Остро изскърцаха отдавна несмазваните панти, наби се силно скърцането им в мозъка, за ...
694
ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...
2161
24
- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...
655
1
Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...
921
4
На Ива.
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
Никога не съм те познавал, а и никога няма да те познавам, но вярвам, че душата ти вече е щастлива!
Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лет ...
743
2
ДЕНЯТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН ЕГОИСТ
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
(И НЕГОВИЯ ШуТ)
Чувстваш ли се понякога самотен в този огромен апартамент? Липсват ли ти... мирисът на непознат аромат, който изпълва спалнята, кучешки лай и детски плач, нечий телефон звъни, грешките ти излизат като стъклен звън от нечия уста? Пиеш уиски, само камината ...
1277
2
Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата ...
495
МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива ...
630
1
РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...
617
1
(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърд ...
791
13
НОСТАЛГИЯ
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...
Не беше се замислял върху тази дума. „Хайде сега, мъж в заника на живота, да се оставя на някаква си носталгия по преживяното да трови дните ми" - рече си той. Но тази дума упорито се настани в съзнанието му. Методи я бе вдишал с въздуха на спомените, още като се завърна в бащиния дом. Дой ...
877
1
Каляска за милейди - край
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...
Таня се държеше странно от рождения си ден насам. Уж все така си се смееха заедно на обичайните дребни шеги, придаващи вкус на ежедневието, но не беше както преди... Диана я изучаваше с поглед, когато си мислеше, че не я вижда, а когато си говореха, все гледаше встрани. Не ...
1025
9
Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
714
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени. Но устремени нагоре. И когато му оставаха последните ...
620
7
Много битки е преживяло човечеството в своята многохилядна кървава история. Някои велики, други позорни. Някои с много жертви, други проведени без да се пролее нито една капка кръв. Някои, за които споменът се е предавал през много поколения и други, които са били забравени отдавна. Много велики вои ...
567
ЕДИН ДЕКАР НЕБЕ
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
Дядо Христо Войчев беше седнал на дебелия пън в двора и, захлупил лице в ръце, плачеше. Наблюдавах го отдалече. Приближих го, изчаках да вдигне очи към мен и тогава попитах:
- Защо плачеш, дядо Христо? Какво се е случило?
Старият човек ме погледна тъжно с дълбоките си сиви разплакани ...
817
5
ПОД ЧЕРЕШАТА
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
Тази година черешата на бай Васил роди както никой друг път. Плодовете овесиха клоните й към земята - да ти е драго да гледаш. Но косовете на шумни ята започнаха да налитат на дървото. „Няма да ги остави тази напаст да доузреят. Ще трябва да ги бера въззелени, макар че е хубаво да понал ...
603
1
Каляска за милейди
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...
1005
7
РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обилната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...
759
1
Вълчо и Димо бяха търговци с дългогодишна практика, но за сметка на това не се радваха на много добър живот. Продаваха най-различни неща като книги, детски играчки, парфюми, дрехи и прочие. И двамата бяха ергени и предвид това, че сумата от възрастта им правеше осемдесет и три, изглеждаше, че те ням ...
1066
2
Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...
818
12
Имаше един човек, който беше много праведен. Той се опитваше да живее според свои си закони, но спазваше стриктно принципите си и се беше опитал да изгради една действаща система от правила. Той беше роб на правдата и справедливостта и искаше да накара всички други хора по света да живеят като него. ...
747
КАФЕНЕ (ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БАРМАНА) – закачка към текстовете на Рима
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...
Късно вечерта. Толкова късно, че дори няма смисъл да поглеждаш часовника. Той като че ли е спрял. Времето показва само ленивата смяна на файловете в playlist-а. Специалният playlist, който съм съставил за самия себе си. Парчетата са ...
1007
5
ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
Хубавият пролетен ден примамваше навън, но скулпторът имаше нужда да остане насаме със себе си в ателието, с работата си, с мислите си. Пръстите му нетърпеливо и сръчно мачкаха глината. От безформената маса на натрупаната глина бавно се оформяше лицето на момиче. Глината оживяваш ...
797
2
Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...
1984
2
21
И създаде Бог чрез духове, създаде човешки тела - мъжко и женско - тук, на Земята.
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...
И бяха материя, тъй като от нея бяха създадени.
И по волята на Бога вселиха се първите два духа в тях, оживиха ги и бяха наречени Адам и Ева.
И, по подобие на своя Създател, съвършени творци бяха и с мисъл творяха кат ...
2714
3
НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазовете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...
911
2
Проправяйки си път през един шипков храст, който за малко да остави драскотини по ръцете ми от грубата си ласка, пред очите ми се разкри удивителната гледка. Напълниха се с наситено маслено зелено, повърхността на езерото беше като огледало за множеството от дървета, които го обграждаха и бяха извит ...
694
12
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...
1235
4
Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...
822
Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...
639
1
Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...
881
2
ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
796
1
Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...
1322
10
---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...
721
Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...
1094
1
Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
492
КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...
595
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
