11496 резултата
Откакто ме удари в главата музата, животът здраво ми се промени. Дали от минус към плюс или обратно, всеки сам да си го изтълкува. Преди какво беше! Работа и после пред телевизора: мачове, филми. На заведение с жената и приятели. Дежурната изневяра с поредната появила се в живота ми жена (слабост ми ...
  1265  27 
Стоя си вчера на спирката на автобус №73, горе до Нов Български университет. Стоя - вече (час - по една песен) 40 минути. Отсреща преди 15 минути тържествено минаха два, един след друг, в противоположната посока. Стоя и си казвам: Не, няма да се кача на маршрутка! Ей я №29!... Не! Няма! Ще дойде 73, ...
  1069 
Военният затвор беше построен върху останките на древна римска крепост. През римско време крепостта беше използвана за убежище от римските легиони. Дивите варвари прерязваха гърлото на всеки войник, който се осмеляваше да покаже носа си вън от крепостта. Няколко века по-късно турските пълчища заляха ...
  823 
Това е една реална и поучителна история, за това, че ако нещо се обърка, се обърква всичко. Беше 02.06.2007 година, приятелката ми имаше рожден ден, ставаше на 18. Както всички, които стават пълнолетни, така и тя спретна купон. Понеже освен, че сме много добри приятелки, сме и съученички, и съкварти ...
  1355 
Братовчедът на Юда или цената на предателството
Двете момчета седяха в тъмния край на парка и се оглеждаха. Не се виждаше жива душа в парка.
- Какво ще кажеш? - попита Дани своя приятел.
Момчето намести очилата си и разгърна внимателно листа.
- Ох, страхотна е! Кой я нарисува? ...
  1006 
Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въз ...
  595 
С жена ми дълги години не можехме да имаме деца. Какво ли не опитвахме, къде ли не ходихме. Не зная как се наричаше точно, но всеки път, малко след забременяването, организмът на жената отказваше да задържи плода. Почти се бяхме отчаяли. Но по едно време си казахме.
„Майната му! Насила няма да го мъ ...
  1366  35 
ПОНЯКОГА ДОРИ И ГЕРОИТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ИМ ПОДАДЕШ РЪКА!
И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше ...
  1336 
Партииният секретар затвори вратата и посочи стола до вратата.
- Седни! Имаме сериозен разговор да проведем!
Иван свали очилата си и почисти изпотените стъкла.
- Ъ... ъ... ъ... - запелтечи се той. - За какво да си говорим, др. партиен секретар?
- Ти... - той се спря за секунда, за да изучи лицето му ...
  1208 
Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гл ...
  662 
...
...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...
  642 
Сънувам милиони сънища... Но като този за първи път... Той беше различен... Той беше цветен... Около мен чувах само писъци и шумът на падащи сълзи... И не само това. Всичко гореше, а хората се бяха превърнали в плачещи марионетки... Всичко беше започнало ощe преди моя сън... Някъде там, в главата ми ...
  954 
Днес ме определиха, като не добър човек. То аз действително обидих този, който ме определи. Но ако не бях обидила него, щях много жестоко да обидя себе си. Можеше да ме нарече инфантилна, тъпа овца, идиотка, но той е културен - не е някой простак и затова ми написа, че не съм добър човек. Сигурно вс ...
  870 
Дъждът се сипеше на отчайващи талази. Сякаш цял порой се изливаше от небето. И то беше едно такова сиво и мрачно, сякаш скърбящо за всичките полумъртви, изнурени от вечни битки за душите си жалки подобия на човешки създания. И светът беше един такъв мръсен и унищожителен, сякаш желаеше да погълне и ...
  610 
В свистенето на есенния вятър
Има нещо уникално в есенния вятър. Загадъчно тъжен и мъдър, сякаш се опитва да каже толкова много неща на всеки, който има смелостта да го чуе. Заслушах се. Говореше ми, но все още езикът му бе непознат за мен.
* * *
Идеята да напиша нещо за любовта се въртеше в главата ...
  642 
(По мотиви от разказ на Светлана Лажова "Свекърчо")
Седим си с дъщеря ми в кухнята и баба й минава покрай нас да си вземе нещо от хладилника. Обговорваме две-три думи, ама мило, кротко.
- Мамо, лошо! - казва дъщеря ми като излезе баба й. - Когато с баба сте в добри отношения нямам полза!
- Какво? - ...
  778 
На всички, които търсят този път!
Нека го намерят и бъдат щастливи!
Къде е слънцето? Кой скри светлината? Някак страшничко бе станало наоколо. Мрак обгръщаше всичко. Мрак затули очите и. Когато се случи това, тя бе на седем години, едно невръстно дете с хиляди мечти, живеещо във вълшебни светове. Се ...
  875 
Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
Очаквам.
Седим на брега на мълчанието. ...
  1075 
Здравей, ангел мой. Днес ти пиша, за да ти благодаря. За да кажа искрено, че те обичам. За да ти споделя колко благодарна съм за всичко, което се случва.
Ти се появи в живота ми ненадейно. Не очаквах нищо от теб. Дори не вярвах в теб. Влюбих се в теб истински, най-истински... така, както не се бях в ...
  1873 
ДЕЖА ВЮ
Когато за пръв път ми се случи дежа вю, въобще не се замислих, че ми се случва нещо особено. Помислих си: това е обикновено съвпадение, случват се такива неща, и забравих за това. Не след дълго, обаче, случаите зачестиха, случваха се дребни на пръв поглед неща, но аз знаех, че вече съм ги ви ...
  1005 
… Малката й ръчичка потръпна върху белия чаршаф. Очичките й се отвориха и тя се огледа несигурно. Не видя никой около себе си - болничната стая изглеждаше празна. Ния се стресна и извика: ”Мамо!”, но думите й прозвучаха като шепот. Отново се огледа. Чак тогава видя жената . Момиченцето позна червени ...
  710 
Понякога ни се случват кофти случки... малки, големи... те ни карат да се чувстваме ужасно, да се чувстваме адски самотни и плахи...
Понякога не спим заради тях и плачем цяла нощ.
Казваме си, че така е писано, че нищо не можем да направим, освен да плачем и да се измъчваме.
Казваме си, че тук няма м ...
  798 
Спокойствието на мрачното фоайе го привличаше неудържимо. Там в сумрака, на края на работния ден, Петър намираше така желаното уединение. Обикновено сядаше на мекия диван, кръстосал крака, зяпащ безцелно през прозореца. Всички тези хора, забързани, намусените им лица, нервните им погледи изплуваха п ...
  922 
Много е гадно да се плагиатства, ама много! И не мога да ги разбера тия хора защо го правят като рано или късно истината излиза наяве. Вие вече сигурно сте разбрали, че като почвах работа навремето и ми искаха да си напиша автобиография, аз взех, че си написах почти целия живот, защото всъщност няма ...
  1312  44 
Колко трудно е да кажеш "Обичам те!"?!
(Посветено на Стоян Маринов)
Беше 11 октомври 2007г. За първи път се прибрах у дома след като съм с него. Но той не знаеше за пристигането ми. Бяхме заедно приблизително от 3 месеца. Реших да го изненадам като отида на работното му място, без да очаква появата ...
  1361 
Вървеше то само, босо с обутите крака и голо с чудни облекла. Блъскаха го празните улици, отрупани с хора. Съскаха го змиите, невидими за страха. То виждаше как светят големите прозорци сега, в чуждите къщи през нощта и не намираше пътека към дома. Вървеше то само, чуваше чуждата веселба и потъваше ...
  755 
Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше межд ...
  791 
"Кажи нещо, чадо, много си мълчалив нескааааааа."
Така нареждаше старата баба Иванка, застанала над ковчега над детето си. А той мълчеше, дядо Кико, и устата му една такава разкривена, сякаш си беше отишъл с усмивка на нея, усмивка за целия презрян от него свят, защото може би е знаел, че най-накрая ...
  738 
... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
  979  10 
- Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...
  944  10 
Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...
  1525 
… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...
  903 
Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...
  1335 
Дъждът. . .
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...
  808 
Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...
  1245 
*~*
Беше горещ летен ден. По светлосиньото небе не се мяркаха облачета, нямаше и помен от освежителния полъх на вятъра. Днес паркът на града беше най- посещаваното място. Огромните дървета правеха плътна сянка, a листата им сякаш държаха лъчите на слънцето надалеч. От цветята се носеше нежен аромат, кой ...
  760 
Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...
  829 
Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...
  926 
Лято е, страстите са се разгорещили, всеки, който е сам, търси своята нова половинка. Средата на юни е, краят на учебната година, всички очакват ваканцията. Някои не искат да идва, защото ги чакат изпити.
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
  1002 
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
  946 
Предложения
: ??:??