11367 резултата
Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакв ...
  116 
Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...
  127  18 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  129 
Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...
  64 
Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и ...
  126  14 
Беше дошла Демокрацията и младежите започнаха да си оставят бради без някой да им прави забележка. Двамата сина на баба Дона седяха пред къщи и разглеждаха в някакъв вестник снимките на известни мъже. Обсъждаха себе си и това на кого какъв тип брада би приличала най-много.
Майка им ги слуша, слуша, ...
  55 
Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...
  156  22 
Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...
  62 
Много ми е неприятно, когато съм свидетел на това как двама мъже си ги ... Единственото по-неприятно нещо от това е единият от тях да съм аз. Публично се заклевам, че винаги отстъпвам в подобни дуели. Най-тъжно ми е било да гледам отстрани как някой мъж се опитва да спечели точка пред някоя жена с н ...
  59 
Сега, драги ми приятелю , ще ти разкажа моята история на живота . Още когато се появих на това място пълно с болка , лицемерие и омраза наречено Земята , моите родители бяха щастливи и мечтаеха да съм високопоставена личност и успял в живота мъж , който всички които около него да го харесват . Като ...
  57 
Беше една студена ноемврийска нощ , всички се бяха скрили в малките си къщурки и си разказваха смешки , докато ядоха и пиеха и са сгряваха с камините си и с усмивките и по лицата , но не и Тъжния човек . Тъжния човек нямаше име , той беше просто един прост човечец , както останалите , но винаги се к ...
  55 
„Принудата сама по себе си носи наслада само в секса, в другите аспекти на живота е помия, безумно зло, което обгръща тялото като тиня...“
…Тази мисъл на една моя позната ми се въртеше в главата, докато самият аз се въртях около света. Да, бях пиян. Напоследък ми се случва по-често. Прокълнато уиски ...
  87 
- Много си красива – повдигнах глава учудено и даже леко стреснато.
Насреща ми, подпрян на бара, стоеше млад мъж, около тридесетина годишен, нахлупил бейзболна шапка почти до очите си. Гледаше ме изпод козирката ѝ с нескрит интерес, някак натрапчиво и леко остро.
- Благодаря. На какво дължа този ком ...
  175  25 
Петък.
Летя. Като птица. В кафез. В самолет съм. Магдалена държи ръката ми. Минаваме през турболенция. Лека. Тя се привежда към мен. Шепти в ухото ми. Разбирам, че не се страхува от смъртта щом ще умре с мен. Разсъждавам дали ако започнем да падаме ще усетя удара със земята. Или ще загубя съзнание в ...
  111 
При игра на "Народна топка", един от третокласниците се подхлъзна. Загуби равновесие и падна върху стоящата в близост възпитателка. Докато се изправяше тридесет и шест годишната жена усети някакво хрущене в коляното на десния си крак, но не му обърна внимание. Огледа уплашеното момченце от всички ст ...
  212  23 
Един младеж продавал музикални плочи на улицата и всеки ден се запознавал с различни хора. Един ден при него дошла една девойка, която търсела музика от търговец. Младежът като чул желанието ѝ първоначално се ядосал, защото решил че тя му се подиграва, но след това размислил и решил да продаде все п ...
  42 
Денят незабелязано е свалил светлите си дрехи. Преоблякъл се е в мрак. Пропуснал съм голотата му.
Нещо ме събуди. Буди ме вандалски акт. Подбудите са хулигански. Лампата над мен светва като прожектор в нацистки концлагер. Някой ми го причинява. Нещо. Човешко същество с нечовешки намерения. Извършва ...
  70 
Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. ...
  40 
Усмивката ѝ беше ослепителна като цъфнала роза през май. Очите ѝ като два зелени нефрита. Косите ѝ като гарванови пера. По-хубава от нея нямаше в цяло село. Когато говореше мед ѝ капеше от устата, все смешни неща разказваше и всички се заливаха от смях. Беше с добро сърце. Само едно не ѝ беше хубаво ...
  68 
Ранната утрин беше мъглива, вълните бяха малко по-буйни от обикновено, спускаха се по брега малко по-забързано, а в небето, което се сливаше с водата се носеха чайки.
Елисавета наблюдаваше тази гледка и не вярваше на очите си, че всичко това е реално. Това беше движеща се картина, реална я правиха к ...
  127 
През 1996-та година бялата къща с табелка – образцов дом, беше най-забележителната и хубава къща в целия квартал. Разгъната на три етажа – с шест огромни тераси накичени със саксии, с пъстри петунии и двор, също толкова спретнат и богат на екзотични храсти, дървета и цветя, някои от които виждах за ...
  229  24 
Къщата е хубава. Има голям двор и жива ограда, която я пази. Стражи от високи дървета, обгърнати с гъста и дребна растителност. Охрана. Бдят над нея и всичко в утробата ù. Наблюдавам ги през огромната стъклена стена на хола. Гледам през нея като през цветен телевизор. Как се боричкат помежду си нощт ...
  108 
Държа го в ръцете си. И докато вървя, го поглеждам. Уж не стискам много, ала ми се струва, че на всеки пет минути увяхва все повече. А до там има още поне тридесет минути. Поне.
Забързвам.
Това цвете не го знам какво е. Изкопах го от градината на баба. Тя, когато вече не можеше да ходи, все ме питаш ...
  142  16 
Текстът касае единствено мен. И подобни на персоната ми. Правя го публичен, защото някой може да се припознае. Ако реши, може да ми прави компания. Трудно го дописах. Не ми остава време напоследък. Заради една опера...
Отидох при реката. С цялото ми семейство. Направихме си пикник на брега. Времето ...
  262  11 
- Ще те заведа при моя зъболекар. Много е добър! Не се се притеснявай, Нежност моя! Добре, чао! Утре ще ти се обадя!
- Не ме интересува, с кого говориш, но странно ми звучиш.
- С директорката. Пуска ме в отпуск, когато си поискам.
- Лесбийско е някак си.
- Нищо не разбираш! Трябва да си внимателен с ...
  155 
Срещаха се толкова рядко, че всеки път сякаш беше първи. Още докато слизаше, по стълбичката на автобуса го видя да стои отстрани, облегнат на една колона и да гледа съсредоточено в нейната посока. Духаше силен, дори бурен западен вятър и въртеше вихрушки от прахоляк, кафяви, останали от есента листа ...
  106 
Шести март, петък. Пътувам към вкъщи. Връщам се от работа - слязла съм от виенското колело, но още продължава да ми се вие свят. По пътя мислено, готвя, събирам прането от простора, сортирам бяло, тъмно, цветно, успявам да намаля преди да светне първи зелен светофар, следователно трябва и втория да ...
  183  20 
Срещнах го, когато всичко в иначе спокойния ми живот се бе преобърнало с главата надолу и се клатех на ръба ... Леко прегърбен под тежестта на белите си коси, буташе старо колело с ръждив звънец - вероятно същото, върху което бе возил ученическата си любов ... Единият крачол на хипарския му панталон ...
  98 
В долината шетаха няколко служители на Държавното ловно стопанство, но когато някой питаше за горския, местните сочеха един. Достойният, към когото само най-близките му се обръщаха по име, бе широкоплещ шкембелия с набита снага и корави ръце. Червенобузестото му лице криеше широка усмивка, която изс ...
  104 
Краят на работния петъчен ден най-накрая настъпи, когато Александра се прибра уморена от офиса и захвърли чантите и дрехите си още от вратата. Обувките първи полетяха с прекрачването на входния праг, последвани от небрежно преметнато на закачалката кожено яке. Алекс влетя с гръм и трясък в спалнята ...
  67 
Майката на един мой приятел работеше в едно служебно заведение. Обслужваше разни хора като обстановката в барчето бе нервна, но в никакъв случай не можеше да повлияе колкото си мислеше лелчето на нервната и система. Важно бе да спомене, че майката на моя приятел или лелчето се мислеше за един от най ...
  116 
Като дете посещавах ателие, в което художник даваше безплатни уроци на кандидат студенти, покрай които бях като изтърсак. Освен композициите за рисуване, имаше и жив модел. Беловлас старец, изумително приличащ на Леонардо да Винчи. Независимо от това дали го рисувахме, той прекарваше времето с нас, ...
  208  18 
С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър премина по мен и посипа цветчета. И искане заваля. Бял цвят. И аромат прелестен.
Остър глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана от обаяние. И св ...
  112  12 
2020/ March03
И сега накъде?
Случвало се е на всеки. Вървиш през гората, стигаш до място с кръстосани пътеки и веднага изниква въпросът: Сега накъде? Чешаш се там, където не те сърби, гледаш посоките на срещналите се пътеки и накрая избираш една от тях, но тръгваш по другата. Е, поне с мен е така. И ...
  121 
Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...
  147  13 
Обичах да рисувам коне и голи женски тела. Правех го като дете, после и в армията. Студентските ми години не бяха продуктивни, като изключим рисунките с цветни химикали по телата на колежките ми, които не смееха да се татуират, но вършеха с мен къде по-смели неща ... Страстта ми се върна, когато зап ...
  220  13 
Крачех по нажежените тротоари на юлска Варна, зомбиран от жегата и високата влажност. Ризата лепнеше по гърба ми и на първата сянка поспрях да поема дъх. Ветрецът ме поохлади и пред очите ми просветна, точно за да видя странна гледка: Насреща ми се движеше мъж, облечен крайно неадекватно за горещия ...
  519  22 
Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телеви ...
  149  10 
В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ще паднат по раменете ми. Тъмни. Ще ме видиш до теб. Беззащитна. И не из ...
  94  17 
Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирах ...
  117 
Предложения
: ??:??