14 344 резултата
Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...
4633
14
У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...
591
2
Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...
1049
12
ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...
996
3
Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...
1567
4
Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...
1599
16
Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...
870
15
1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...
810
14
Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
560
1
СВАТБА НА ПОГРЕБЕНИЕ
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...
974
8
Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...
667
2
- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...
676
1
Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...
1612
11
Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...
- Приказка ...
1434
1
47
Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...
1133
18
Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...
1168
13
- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...
487
Последна част
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...
Седяхме на масата в хола и вечеряхме.
- Къде е Юлето? Пак ли е в болницата? – мама се сети, че, освен жена, е и майка.
Симеон отпи нервно от виното и въздъхна.
- Къде е? – мама наистина се притесни. ...
856
10
Втора част - предпоследна
- Тъкмо подходящ момент, запознайте се.
- Симеон, много ми е приятно. Хайде, любов моя, вече нямам търпение.
Дори не чу името ми. Прегърна нежно Юлето и я целуна.
- Божествена си, съкровище! ...
- Тъкмо подходящ момент, запознайте се.
- Симеон, много ми е приятно. Хайде, любов моя, вече нямам търпение.
Дори не чу името ми. Прегърна нежно Юлето и я целуна.
- Божествена си, съкровище! ...
1394
6
- Хубаво де - каза Сянка, след като излезе от вира, където го бе запратил Скиталецът. - И без това ми беше горещо.
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
- Прфф - Гар Ван изплю няколкото тревички, които беше захапала принудително при приземяването си. - Мисля, че е време да преразгледаме стратегията си.
- Ахам - съгласи се с нея сянката, ...
484
2
Вчера беше Петък 13-ти. Изпитът по литература на Таня.
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
Най-напред звънна будилникът на джиесема в 6 без 20. Първа ставам аз. Будя кандидат-студентката.
- Още малко! – протяга се тя.
В 6 вече е станала. Кафето е готово. Малко шоколад за закуска. Пускаме телевизора на музикална програма.
6 и 10. Таня ...
805
5
Толкова исках да те докосна... Ако знаеш как протягах премръзнали длани към лицето ти и колко пъти имах усещането, че долавям дъха ти, от което ми ставаше по-топло и уютно. Поне в момента. После заблудата изплуваше победоносно и изтикваше далече встрани моите грешни видения. За да остана отново сама ...
649
2
- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...
1314
11
- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...
535
Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...
700
1
Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...
А зима ...
492
1
И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...
3178
27
Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
1068
29
Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
758
1
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
1102
1
Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...
558
Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...
783
17
(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...
2038
2
Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...
727
Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...
1085
15
Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...
910
17
Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...
1003
16
Беше сутрин - пропита в прохлада. Във въздуха се носеше ухание на дъжд. Обвита в мека топлина стоях и очаквах прилива. Небето се разля! Обсипа своята земя. Чувах капки да падат, като поройна вълна! Те обсипаха тревата, полята, листата на дърветата! Дървени корита започнаха да изливат водата си, все ...
1080
Втора част
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...
1276
19
ОРАНЖЕВИЯТ ЧАДЪР
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...
620
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
