11608 резултата
Реших да изпия хапчето. За да угодя. Не на себе си, а на другите. Чувствам се като Нео от „Матрицата“. Само дето не избирам цвят, а дали изобщо да погълна отровата в себе си.
Вече е минало. Мачът е свирен, както се изразява една моя позната. Натиснаха ме. Привлякоха ми вниманието. Тези, които ме оби ...
  117 
Първите слънчеви лъчи нежно галеха разцъфналите дръвчета и цветя, които разнасяха благоуханния си аромат из въздуха. Птиците всело чуруликаха. Пролетта развяла зеления си воал ,бе събудила природата за нов живот.
Тази сутрин Боян развълнуван и с усмивка погледна през прозореца към двора, където стар ...
  122 
Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ...
  89 
РАЗКАЗ 6 ТИ
„ ЛЕГЕНДА ЗА ЗАЩИТА НА ЛОВЕЧ“
По прашния път от Угърчин към Ловешката крепост се придвижеше малък конен отряд, начело на който яздеше едър мъж в бойни доспехи и с отличителните знаци на военачалник от българската войска. Конникът яздеше без шлем и обръсната му глава с дълъг кичур коса на ...
  102 
Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка,която е отхапала отровната ябълка,но не е умряла както е в приказката.
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.
Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам какво ми е подготвила с ...
  351 
Видях го как се обръща към мен и в следващия миг вече бях в ръцете му, прегръщаше ме, а устните му целуваха бузата ми, после другата и се спряха до ухото ми, шепнейки:
– Еличка, толкова, толкова се радвам да те видя!
Едва сдържах треперенето си и побързах да се отдръпна. Ръцете му задържаха моите, а ...
  215  25 
Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...
  138  14 
Приказка за предателя, или как се раждат новите имена
Живели си в сговор и разбирателство трима приятели, споделяли хубави моменти от живота си къде на маса, къде на кино, къде на футбол.
Но настъпили лоши времена за хубавите моменти. Виртуалът изместил реала.
Поради наложената извънредна ситуация и ...
  123  11 
В погледите им се четеше напрежение. Макар да гледаха телевизия и рядко да разменяха по някоя дума, скандалът се печеше. Иван въздъхна, караниците с жена му го стресираха ужасно.
– Ами… аз излизам – промърмори той.
Силвия го стрелна с кос поглед и се подсмихна криво.
– Да не се е насрала пак? – попи ...
  217 
Имало едно време един творец, който решил да сподели работите си в интернет. Отзивите поради някаква причина се разделили в две групи: обожание и омраза. Повече хора обожавали работите му, наистина, но се появили такива, които да го обвиняват, че е високомерен. Всъщност нямали критика за творчествот ...
  177 
I. АЗ И МОИТЕ
Аз я обичах като жена, обожавах като съпруга и ценях като майка. Но моля ви, какво ви говоря! Тя още ми е жена и винаги ще бъде майка на най-прекрасните деца на света. Деца, с които пак тя ме дари. С какво право дрънкам аз за нея в минало време?
Да, обичам я. Моята Мартина. И каквото и ...
  188  14 
ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ НУЖНИК НА БАЙ СТАВРИ
Денят на Бай Ставри от село Безбъдеще започна както обикновено. Изживелият времето си будилник издрънча измъчено, старецът отметна дебелия юрган и стана пъшкайки от скрибуцащото легло. Прозя се сладко и се почеса по главата: „Благодаря ти, Боже, че оживяхме и тая ...
  121  10 
Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай И ...
  189  21 
Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкот ...
  208  26 
На село. В стария гараж, където години наред негов горд обитател беше Москвич 504, се настани една улична котка. Беше началото на месец март 2020 година. Започна да носи парцали, картони... Видимо коремът ѝ беше наедрял. Майката изграждаше укритие за новите си рожби. Не я изгонихме. Без друго следва ...
  99 
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
  156  12 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  198  16 
Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци
Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!
Бяхме се ...
  48 
Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая. ...
  75 
Десет крачки.
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се ...
  63 
- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.
- Казах, с бебето! И не звъни на никой, познаваш ме! - Христина, трепереща като листо, облече набързо грейката на малкия, гушна го, обу мимоходом през антрето някакв ...
  189  15 
Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.
– Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?
– Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!
– Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали ...
  68 
***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
  306  17 
Виждаше го. Той беше там, пред нея, толкова истински и толкова безкрайно далечен. Имаше усещането, че ако се пресегне и ще го докосне, но нещо я спираше. Ръцете ѝ висяха безволеви около тялото и само пръстите ѝ леко потрепваха с почти невидим тремор. А сърцето ѝ… тупкаше, тупкаше, тупкаше… като улов ...
  175  16 
- Вярвате ли в живота след смъртта? – попита Северин.
Другото момче и по-малкото момиче се спогледаха, подсмихнаха се и Спиро отговори от името и на двамата:
- А бе, Севи, пак ли ще ни занимаваш с твоите простотии? От тия книги, дето ги четеш, съвсем ти се е размътил мозъкът! Ти да не би да си говор ...
  227 
Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с ...
  111 
Беше една безпощадно топла вечер. Толкова горещо, че навън всичко беше замръзнало. Нищо не се случваше. Дърветата не мърдаха, въздухът се беше изтеглил високо в небето, нямаше хора. Светът си почиваше.
Аз седях на терасата и гледах града отвисоко. Харесвам много гледката оттук, защото скицираше до с ...
  508 
В детството си Вера не получи демонстрация по физика на отношенията. Не беше виждала, чувала, докосвала, помирисвала и вкусвала частиците любов между мъжа и жената, които се блъскат и се подреждат и са при единия и при другия едновременно и танцът им не спира. Знаеше, че тоновете книги, които е изче ...
  98 
Ръцете на Елисавета са притихнали на волана, а главата ѝ сочи онова празно място между обувките, където вече трябваше да се е събрала поредната малка локва сълзи. Втечнилата се болка на пода на колата щеше да е признакът, че тя все още чувства нещо, макар и да не е сигурна какво. През последните чет ...
  62 
Редник Сергей Иванов изгледа с ужас ротния командир, който се надигна сковано от калта, извади пистолета си и го насочи към небето. Атака! Вражеските куршуми засвистяха. Иванов познаваше много добре и другите им звуци – звънтящия рикошет от метална повърхност, изтракването в камънаци и глухото тупва ...
  85 
Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
  139 
Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...
  343  19 
Сутринта стана от сън рано. Направи си кафе и излезе на терасата да изпуши една цигара. Валеше дъжд като из ведро или както казваха англичаните от небето валяха кучета и котки. Настроението ѝ беше скапано. Носеше със себе си химикал и тетрадка, в която всеки ден записваше по едно свое стихотворение. ...
  189  12 
Добре, деца, ще ви разкажа за него – за Поета. Който не можа да устои на ежедневието, ами се поддаде на изкушението да поеме по пътя на революцията.
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Бож ...
  191  25 
Изневярата е уморена до болка домакиня, която отказва да мие чиниите на негодник с наднормено тегло.
Като се замисля за изневярата, веднага се сещам за ревността и оправданията. Досега не съм срещал човек, който да е изневерил за кеф. Винаги има някакво извинение. Абсолютно всеки, с който съм говори ...
  147 
Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...
  93 
Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...
  69 
Изчезваха. Мъжете умираха в безкрайната война на север, а непознат вирус убиваше бебетата преди да се родят. Никой не помнеше кога започна да вали. Само няколкото останали старци бяха виждали слънцето. Разказите им за цветовете и светлосенките, миризмите, топлината, залезите, котките по покривите и ...
  84 
От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор ...
  81 
(всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото самите лица и събития)
Той, Тиквоний Август Велики (латински – Ticvonius, галски – Tikvun, иврит – Bah Tikva, санскрит – Batse, партски – Boco) бил народен трибун, цензор, тулуп, претор, консул, гьонсурат, тарикат, диктатор, им ...
  519  14  11 
Предложения
: ??:??