11608 резултата
Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...
  113 
Неделя е денят, в който хората обикновено си си почиват. Някои избират да прекарат времето със семейството си навън, да се разхождат, да пият по кафе с приятели. А други предпочитат да си останат вкъщи, за да почистят дома си, а след това блажено да легнат на дивана с книга в ръка. Но тази неделя бе ...
  75 
Гледах я как си отива.
Не плачеше. Тя не го правеше никога. Просто подсмърчаше. И сега така я виждах – как държи с лявата си ръка кърпичката и я пъха в носа си. Готин навик.
Прозорецът беше мръсен. А исках да видя всеки детайл. Това беше раздяла. Може пък да е последната. Изтрих с опакото на ръката ...
  114 
Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-к ...
  132 
Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при ...
  249  30 
Времето беше начумерено, валеше ситен дъжд, а светът суетно се оглеждаше в локвите на булеварда. Изгасих цигарата, и дръпнах щорите, защото в пейзажа, който неталантливият ми прозорец рисуваше, нямаше нищо запомнящо се, а и бледата светлина, която плахо огряваше ъглите на стаята, дразнеше махмурлука ...
  525 
Нощта беше прохладна. Лек вятър поклащаше клоните на дърветата и донасяше блаженство след горещия летен ден. Дора Костова си легна още преди десет часа. Няколко вечери не можеше да се наспи, заради високите температури. Все се чувстваше уморена, нищо не ѝ се вършеше и искаше само да се наспи. Опитва ...
  56 
Станка тичаше с разкопчано манто върху слабичките си рамене, без да усеща мартенския студ в онази военновременна хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Прекоси подредения двор пред кирпичената къща и нахлу рошава и задъхана в топлата всекидневна, където родителите ѝ започваха обяда си.
– Май ...
  159 
Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...
  99 
Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...
  56 
Стоеше притаена в тъмния ъгъл на сградата, близо до мъждивото петно светлина от уличната лампа, стиснала дълъг тънък нож. Пухкавите снежни късчета танцуваха своя танц, като изящни балерини, а после безславно потъваха в лепкавата черна кал. Точно както тя потъна в бездната на мрака, съкрушена от него ...
  73 
Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...
  58 
Беше едва девет часа, когато Дора Костова излезе от дома си. Беше си облякла тънка лятна рокля на цветя, косите ѝ бяха сресани, а върху устните си имаше червено червило. Заключи вратата на къщата и тръгна към автобусната спирка. В дамската си чанта носеше рекламната брошура на един супермаркет, коят ...
  63 
Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...
  64 
След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...
  56 
Вера Каролева беше жена с принципи. Тя имаше свой собствен поглед над света и твърдеше, че новите поколения не вървят в добра посока. Нейните убеждения често се разминаваха с времето, в което живееше. Например, от малка обичаше да чете класическа английска литература и според нея един порядъчен чове ...
  70 
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
  97 
Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...
  58 
Целият ден мина за Дора Костова в чистене. Беше станала още с изгрева на слънцето, за да може да си изпие на две-три глътки кафето. После се захвана с бърсане на прах, пускане на прахосмукачка, миене на пода, миене на прозорците, забърса шкафовете в кухнята, изчисти банята, проветри и смени чаршафит ...
  86 
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
  163  13 
Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...
  104 
По многоточието се плъзгам, там където звуците говорят без думи
> С най-дълбока и искрена благодарност на добър мой приятел за вдъхновението.
Те седяха един до друг тогава, на малкото диванче, в ъгловото сепаре на красивата градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и много ...
  208  16 
Тази сутрин кварталът осъмна с тъжна новина. Агата Иванова беше починала. Тя беше полякиня, омъжила се за българин преди шейсет години. От тогава, тя живееше през три пресечки от дома на Дора Костова. Агата беше на почти деветдесет години. Никой не вярваше, че ще доживее толкова много. Все пак страд ...
  82 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  85 
" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...
  64 
Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...
  145  10 
Алики тичаше по крайбрежната улица всяка събота сутрин.
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
  112  12 
Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...
  233  14 
Пролетта си отиваше неусетно. Дните ставаха непоносимо горещи. Слънцето печеше жарко още от сутринта. В часовете между дванадесет и три следобед по улиците на квартала беше тихо и спокойно. Дори птиците се прибираха на сянка под някоя стряха и очакваха да дойде прохладния вятър, който да донесе глът ...
  83 
Расим тъкмо беше седнал на двора под ябълката и си мислеше как след 4 – 5 дена ще може да се върне на саята, когато го чу да вика.
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...
  155 
Нора Радулова беше жена, чиято безупречна репутация беше всеизвестна в квартала. Всички знаеха името ѝ тук, защото имаше тридесет годишен стаж като учителка по математика и повечето от младите хора наоколо бяха нейни бивши ученици. Почти всички нейни съседи изпитваха респект към дамата и никога не с ...
  72 
Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...
  110 
Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...
  205 
Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...
  96 
Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...
  97 
Щастието няма материя, няма тежест, нито консистенция.
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...
  768 
И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...
  132 
Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...
  395  37 
Беше топъл ден в края на пролетта. Още от ранните часове слънцето се усмихваше жарко и предвещаваше високи температури. Хората се бяха разтичали за работните си места и не обръщаха внимание на зелените дървета, гордо разперили короните си, веселите прелетни птици, които бяха пристигнали след дълго п ...
  106 
Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...
  62 
Предложения
: ??:??