11608 резултата
Употребена.
25 минути, ама по график.
Някой ще му обясни ли на това момче... Смисълът на нагризаната ябълка?!
Кой ще ми даде чаша вода? От чешмата, студена. Да си пийна...
Не те ли беше срам, кажи ми... да му се отдадеш, без дори да те наплюе в замяна?! ...
  105 
Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...
  155 
Има нещо болнаво в мен. Нещо необяснимо. Нещо, което ме караше да припадам като малка и все още да изпитвам замайване. Не, не сериозни припадъци. Просто загуба на кръв. Навярно причина за падането, при което си счупих ръката на четиригодишна възраст. Навярно причина да не съм запалена кариеристка. М ...
  103 
Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...
  234 
Отново вали, не е спирало да вали вече трети ден. Ето ме и мен, по средата на улицата, без чадър, мокър до кости, тъкмо загубил работата си. Работа, която работех вече от тринадесет години. Ето ме, вървя по мократа улица и оставям капките да се стичат по вече ненужния ми костюм. Какво се случи ли? П ...
  140 
Из мемоарите на Един Скитник
Татко Скитник
05.05.2018
Капитана се събуди внезапно от необичайният звук който чу в съня си. Остана легнал, анализирайки естеството на дразнителя , който наруши съня му. Вече се успокояваше, натрупаната умора от маневрата и разправиите с подкупната контрола и сървейорит ...
  110 
Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...
  63 
Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...
  133 
Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...
  258 
I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...
  184 
1
В залата на кафенето се чуха слаби ръкопляскания. Толкова слаби, че Емилиян Красимиров, със своята изострена чувствителност, не можа да го понесе. Светлините, различни на цвят, едновременно го упояваха, но и го караха да усеща по по-странен начин действителността. Леко замаян, почти невиждайки как ...
  199 
Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...
  194 
НЕНУЖЕН
Йордан се понадигна от койката и погледна през издраскания финистрин към изгряващото слънце. Примижа от силната светлина и вдигна ръка в опит да засенчи очите си. Да, сега наистина го видя. Петър, капитанът на новия буксировчик на параходството „Кастор“ приближаваше по кея към изживелия врем ...
  155  10 
Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
  141 
Беше пролет. Птичките чуруликаха любовно. Той седна на скамейката. Не се чувстваше добре. Изглежда имаше температура. Маската го задушаваше. Махна я с яд. Вече не му трябваше. Гаден вирус. Сигурно го беше хванал, а уж беше млад и здрав. Прилоша му. Наведе се все едно ще повърне. Замъгленият му погле ...
  138 
Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
  104 
През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
  137  14 
-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
  221 
Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...
  93 
Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пъ ...
  69 
„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
  74 
- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...
  127 
РАЗПРОДАЖБА
В Националния дворец на културата в столицата цареше трескаво оживление. Беше навечерието на коледните и новогодишните празници и по традиция по това време на годината се организираше Международния панаир на книгата и Софийския литературен фестивал. Всички големи издателства бяха подреди ...
  174 
Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...
  153 
„Кафето трябва да бъде черно като нощта, силно като смъртта, горещо като греха и сладко като любовта”
Турска поговорка.
„ ... Така се появява kawah, за да възвеличи състоянието, в което отпраща кафето, защото то ободрява, въздига, предизвиква прилив на енергия и пориви. Кафето смекчава унинието и пр ...
  78 
Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...
  327  10 
Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...
  86 
> Пътят към ада е осеян с добри намерения.
Като дете на село с часове се блещех пред иконите на стената. Много ми бяха странни. Взирах се във всичките им завъртулки и орнаменти и четях тънките буквички в кюшетата. Как само ги бяха овапцали тия светци. Едни такива изписани, хем с тънки и дълги носове ...
  247  14 
Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се ше ...
  96 
2.
Анжела чувстваше странен гъдел от ръцете на Довил, докато той я притискаше плътно до себе си. Песента беше бавна и тъжна, а мекият, леко дрезгав глас на певицата изпълваше пиано-бара и засилваше еротичното усещане от танца. Тялото ѝ сякаш само откликваше на излъчването на тоя дяволски мъж, макар ...
  128  12 
> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...
  60 
Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...
  191  11 
РАЗКАЗ 7-МИ
ЗМЕЙ ГОРЯНИН - СКАЗАНИЕ ОТ ПЛАНИНАТА
Част 4
***
Не си спомняше, от колко време стоеше така с ръката на майка си в скута си. Кървавочервена, изгряващата луна се опитваше да пробие иззад планинските ридове. Боголюб стана с въздишка. Намери в развалините лопата и се зае да изкопае гроб в ка ...
  114  12 
Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...
  259  33 
Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...
  100 
Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.

Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
  123 
В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...
  113 
Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...
  88 
Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул. Чудех се какво ще с ...
  296  23 
По идея на генек (Георги Коновски). :)
Благодаря, Георги, за вдъхновението. Надявам се да се получи интересна история. Приятно четене на всички!
1.
Имаше нужда да се разсее от непрестанните си ангажименти. Ако преди едно хилядолетие някой му беше казал, че ще му писне да измисля мъчения и да наблюда ...
  189  14 
Предложения
: ??:??