4 174 резултата
ТРЕТА ЧАСТ
БУРГАС
- Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока.
- Ще видиш, когато пристигнем!
По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. ...
БУРГАС
- Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока.
- Ще видиш, когато пристигнем!
По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. ...
426
Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...
612
ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...
442
Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
948
Двама братя!
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...
446
ВТОРА ЧАСТ
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...
833
3
Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
905
1
Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...
680
> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
376
2
Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...
536
Изпитвали ли сте страх като деца, че торбалан се крие в тъмния гардероб? Сега си представете, че виждате как торбалан излиза от гардероба и сяда до вас на леглото. И сте сам сами двамата и никой не може да ви защити от него. В това се превърна живота ми. Това беше отдолу, а на повърхността, на повър ...
651
1
4
> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
417
Глава 1
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
1036
В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
840
4
Целия Януари та чак до средата на Февруари имаше сняг. По тази причина не можахме да направим нищо около мероприятието – Засаждане на клон. Малко след осми Март студът доста намалява. Земята се поотпусна. Седмица по-късно решихме с моя Христо да се отбием при бай Курти. Че най-накрая да се включа в ...
582
> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
452
1
∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...
456
2
- Любовта е въплътена в π (Пи) ли? – разсмивам се на глас, за кой ли път, от както се разговорихме по тази тема - Бай Курти ти направо ме разбиваш днес с твоите разсъждения. Я кажи! По какво пък може да си приличат една математическа константа с една романтична емоция или чувство?
- Ами помисли де!
...
- Ами помисли де!
...
1240
– Не мисля, че те краде така.
Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря пр ...
Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря пр ...
769
1
4
- Какво?
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...
- Дойде ми изведнъж на ум, че всъщност възможността аз по моя особен начин да контактувам и да си общувам с животните и растенията не е нищо друго освен грешка в кода на Проклятието. Която донякъде ме е спасила.
- И от какво?
- Как от какво? От най-лошото! Ако ги нямаше тези ми контакти с ж ...
547
32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
609
2
Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам ...
1753
2
1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...
887
1
1
БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
742
2
- Защо още не съм успял не ми каза. Но ми сподели, как съм щял да страдам от Проклятието, докато не открия кода му на заклинание… Или пък докато не открия достатъчен на брой парадокси в човешката интуиция – поспира за малко възрастния човек, заглежда се в топчето треперещо над чешмата и продължава с ...
1199
Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Д ...
989
3
6
( или не кратък трактат в десет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...
Живея си аз някъде там. В едно красиво, китно, средно голямо градче. То такива в България дал Господ. Почти цялото си време съм прекарал тук. Е! Има едно изключение ка ...
588
1
Глава 1
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
Болестта на душата или
защо реших да разкажа историята си
Климатикът в офиса на църквата работеше усилено, а навън зимата вече бе започнала да отпуска смразяващата си хватка. Топлината винаги ми е действала по-добре от студа не само защото гальовно попива в кожата, а оттам – и в страдащите м ...
1310
1
В съботата, определена от Генерала за събиране на групата в дома му, станах по-рано от обикновено, за да приключа с един проект, който ме озори до известна степен. Приключих навреме и след кратка подготовка седнах в колата и отпраших към града. Бях почти сигурен за причината на събирането и затова, ...
530
БЕЛИЯТ ОСТРОВ
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
Обичам живота. Обичам го толкова много! Понякога, затваряйки очите си, пред мен възникват онези малки на пръв поглед неща, които наистина ме правят щастлива. Вече пътувах към Белия остров , а мисълта ми беше съсредоточена единствено в това, дали съзнанието всъщност може да пътува чрез ...
633
1
III
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поред ...
През следващите седмици времето минаваше скучно и без вълнения, поне в личен план. На работа беше много натоварено и се налагаше Каси да остава след работно време. Скоро наближаваше годишният тийм билдинг и това беше може би единственото, което я мотивираше всяка вечер, докато залягаше над поред ...
845
II
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът ...
Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът ...
813
I
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...
"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."
Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.
Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я бива ...
857
2
Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
1705
1
3
60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
997
40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
782
1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...
985
2
За първата любов....
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...
672
Черният ангел….
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...
854
4
6.
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
645
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
