4 171 резултата
Емилия и Анна
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...
865
1
Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...
673
7
Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...
786
2
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...
621
4
ужаси
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната комп ...
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната комп ...
681
6
Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...
684
ДВАНАДЕСЕТТЕ ЧУВАЛА С ГРОЗДЕ
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - ...
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - ...
524
1
1-ва част
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "страшното нещо" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи, беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувств ...
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "страшното нещо" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи, беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувств ...
558
Ограбен живот - продължението
Вулгарен роман - първа част
Събота, 28 май 2005 година. 19.30 часа.
- Емо, звъни се – провикна се Нора от кухнята.
- Ами отвори, де – тъкмо вадих чашите от секцията и ги подреждах на масата. ...
Вулгарен роман - първа част
Събота, 28 май 2005 година. 19.30 часа.
- Емо, звъни се – провикна се Нора от кухнята.
- Ами отвори, де – тъкмо вадих чашите от секцията и ги подреждах на масата. ...
1053
6
ДЕВЕТА ГЛАВА
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие ...
Три дена след съботната вечер, Клейтън се намираше на паркинга пред стадиона на „Великаните“. С лека умора в тялото си от тренировката, той реши, че щеше да има сили да постави препятствията пред Бруно, и то още тази вечер. Хрумна му да го покани, като за начало, в някой бар за по питие ...
528
1.
- Кристина, не ходи в кабинета на дядо си. Знаеш, че там е забранено. Ела тук, не плачи, малката, не можеш да влезеш. Дядо ти каза, че ще дойде при теб веднага след срещата. Ела, тук Кристина.
- Неее, искам при тях. Искам при тях. Защо никога не можем да влизаме там? Защо?
***
- Кристина? Кристин ...
- Кристина, не ходи в кабинета на дядо си. Знаеш, че там е забранено. Ела тук, не плачи, малката, не можеш да влезеш. Дядо ти каза, че ще дойде при теб веднага след срещата. Ела, тук Кристина.
- Неее, искам при тях. Искам при тях. Защо никога не можем да влизаме там? Защо?
***
- Кристина? Кристин ...
780
3
The daily activities became something I can’t run from even if I wanted to just for a moment. The feeling like everything is old was keeping the days, and weeks go by. After every night shift I found that there is no other better way to relax than a glass of beer, sometimes even two, make forget the ...
2013
Това е 1-ва глава от моята книга
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...
876
3
ОСМА ГЛАВА
Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в д ...
Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в д ...
531
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ТРЕТА ( НОВО НАЧАЛО )
На сутринта Джош се събуди свеж и готов за закуска. Беше в добро настроение от мига, в който Лейла прие да се срещне с него. Нямаше търпение за предстоящата вечер. Сънят трудно дойде при него през нощта от вълнение. Два часа бе мислил за миналото си с ...
На сутринта Джош се събуди свеж и готов за закуска. Беше в добро настроение от мига, в който Лейла прие да се срещне с него. Нямаше търпение за предстоящата вечер. Сънят трудно дойде при него през нощта от вълнение. Два часа бе мислил за миналото си с ...
624
СЕДМА ГЛАВА
Тайра беше успяла да намери време, за да изпрати на летището Джорджия и Крисчън. Бе й мъчно, че за кратък период нямаше да вижда най-добрата си приятелка. Знаеше, че компанията и дясната ръка на Джорджи в магазина щяха да й липсват. Беше време за Тайра да се научи да ръководи бутика сама ...
Тайра беше успяла да намери време, за да изпрати на летището Джорджия и Крисчън. Бе й мъчно, че за кратък период нямаше да вижда най-добрата си приятелка. Знаеше, че компанията и дясната ръка на Джорджи в магазина щяха да й липсват. Беше време за Тайра да се научи да ръководи бутика сама ...
439
ШЕСТА ГЛАВА
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...
534
ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...
514
4
"Да живееш зад маски"
Гл. 2
Изпратих SMS:
„Ще говорим довечера“
Щом влязох в стаята си (143) ...
Гл. 2
Изпратих SMS:
„Ще говорим довечера“
Щом влязох в стаята си (143) ...
695
2
ПЕТА ГЛАВА
Бруно пристигна точно на време, за да вземе Тайра от апартамента й и да отидат в неговото жилище за започване на работата му върху картината, която искаше да й направи.
Всъщност, това беше само един малък повод, за да може да прекара време с нея и да я опознае малко повече. Вече напълно р ...
Бруно пристигна точно на време, за да вземе Тайра от апартамента й и да отидат в неговото жилище за започване на работата му върху картината, която искаше да й направи.
Всъщност, това беше само един малък повод, за да може да прекара време с нея и да я опознае малко повече. Вече напълно р ...
482
4
Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...
756
1
Ужасът в Дъруент
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...
599
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фе ...
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фе ...
458
"Да живееш зад маски"
Гл.1
Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!
Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!
Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз! ...
Гл.1
Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!
Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!
Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз! ...
932
5
АНАНИ-БАНАНИ ООД
Озверялата, огладняла и опърпана тълпа в миг се юрна към портите. Стотици сандали, ботуши и боси крака затропаха по новата каменна настилка на главната улица. Римските войници, които пазеха градската порта захвърлиха щитовете си, подпряха копията и бърже догониха тълпата.
Градският ...
Озверялата, огладняла и опърпана тълпа в миг се юрна към портите. Стотици сандали, ботуши и боси крака затропаха по новата каменна настилка на главната улица. Римските войници, които пазеха градската порта захвърлиха щитовете си, подпряха копията и бърже догониха тълпата.
Градският ...
582
Ужасът в Дъруент
1-ви октомври
Факултетът по математика в Дъруент има два входа – пред задния, използван само за спешни случаи, се бе образувал килим от първите пожълтели листа и изсъхнали клони, съборени от летните бури, тъй като никой не си правеше труда да го почиства наоколо. Изразът „Спешен слу ...
1-ви октомври
Факултетът по математика в Дъруент има два входа – пред задния, използван само за спешни случаи, се бе образувал килим от първите пожълтели листа и изсъхнали клони, съборени от летните бури, тъй като никой не си правеше труда да го почиства наоколо. Изразът „Спешен слу ...
754
1
ТРЕТА ГЛАВА
Тайра отвори очи от дълбокия си сън, който бе прекъснат от звънящия й клетъчен телефон. С бавно движение на ръката си, тя го взе от нощното си шкафче до леглото й. На екрана се изписваше името на приятелката й. Тайра натисна върху дисплея си зелената слушалка.
– Ало! – Казва тя кратко и ...
Тайра отвори очи от дълбокия си сън, който бе прекъснат от звънящия й клетъчен телефон. С бавно движение на ръката си, тя го взе от нощното си шкафче до леглото й. На екрана се изписваше името на приятелката й. Тайра натисна върху дисплея си зелената слушалка.
– Ало! – Казва тя кратко и ...
647
1
ВТОРА ГЛАВА
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...
Тайра очакваше Джорджия след десет минути да пристигне и двете да тръгнат за партито. Чувстваше доста добре, че тази вечер нямаше да се натоварва с работа. Една вечер на забавление ще я отпуснеше от стреса.
Облеклото, с което избра да се облече беше доста свободно и удобно за повод като ...
512
1
ПЪРВА ГЛАВА
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...
Тайра Лоукър си проправяше път в гъстата тълпа по улиците на Ню Йорк. Оставаха й пет минути, за да не закъснее да отвори бутикът си за дрехи. Защо никога не й достигаше сутрешното време вкъщи да се приготви за работа? Вече не можеше да преброи, колко пъти вместо тя да отвори го правеше н ...
552
Беше застанал пред огледалото.
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...
Отсреща го гледаше тясно скулесто лице, прав нос, тънки вежди, извити над големи отворени сиви очи със зеленикави пламъчета. Бледа кожа в контраст с тъмна мека коса, дълга почти до раменете. Лице на двайсетгодишно момче, взиращо се в овално огледало с дървена резбована ...
553
Глава тринадесета
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на ...
Шести полицейски участък беше окупиран от партизаните. Тук беше щабът им. От тук те командваха не само Столицата, но и по-голямата част на страната. В малкото дворче пред старата червена сграда на участъка беше пълно с въоръжени мъже. Сред тях се мяркаха и няколко жени. От време на ...
535
1
1
Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана ...
576
1
Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момч ...
613
-Бунтовниците нямат никакъв шанс, нали знаеш? В момента ги изтласкват от двореца, а генералите ми ще потушат този нелеп метеж!
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
684
Виктор се въртеше в просъница в тясната кушетка. В стаята беше тъмно, едва различаваше очертанията на предметите, щорите на остъклените стени бяха спуснати, едва-едва проникваше безцветна светлина от неоновите лампи в коридора. Имаше часовник на стената-във всяка болнична стая има часовник. Този тук ...
547
1
-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
676
Да, истинска червенокоса...Слезе от масата-невероятно гъвкаво тяло, едва ли не съвършено. Почти гола, но не съвсем. Няколко копринени шала галеха широките й бедра, увиваха се около тях, докато пристъпваше към него, подканваха да ги свали, за да прокара собствените си треперещи длани по тази толкова ...
701
„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...
538
Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...
601
Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...
Стаята за разпит ...
625
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
