4 170 резултата
Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...
594
1
Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...
553
-Имаме предварително заключение от патолога.
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...
652
1
Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпв ...
629
-Госпожо Конъли, трябва да говорим със сина ви. Незабавно.
Следователят беше среден на ръст със сако и риза, провесил служебната си карта на врата. Зад гърба му стояха двама униформени. Единият бе дребен, понатежал тъмнокож мъж с малки очи. Униформата винаги ги прави да изглеждат по-внушителни, отко ...
Следователят беше среден на ръст със сако и риза, провесил служебната си карта на врата. Зад гърба му стояха двама униформени. Единият бе дребен, понатежал тъмнокож мъж с малки очи. Униформата винаги ги прави да изглеждат по-внушителни, отко ...
795
Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...
626
-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...
Нямаше отговор. Не ...
710
Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...
519
искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...
650
Глава десета
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...
597
Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...
638
1
Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...
568
-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...
806
2
От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...
787
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...
851
6
Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроени ...
715
104.
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от все ...
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от все ...
580
Преди да започна, трябва да ви кажa, че това е книга и ще качвам поотделно различните глави! На сайта ми също я има!
17 години по-рано
Двамата братя вървяха бавно към летището. Те мъкнеха багажа си. Усещаше се напрегнатост между двамата, въпреки че мълчаха и дори не се споглеждаха. Най-после те се с ...
17 години по-рано
Двамата братя вървяха бавно към летището. Те мъкнеха багажа си. Усещаше се напрегнатост между двамата, въпреки че мълчаха и дори не се споглеждаха. Най-после те се с ...
332
1
Афродита почти не обърна внимание на изумлението на Лина. Само ѝ хвърли един поглед и продължи грациозно да крачи към Макс. Той беше стъписан. Към него идваше богинята на любовта и красотата, самата прелест и елегантност. Той беше безмълвен. И остана безмълвен след като тя съвсем спокойно мина през ...
554
1
ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...
1718
5
Под плътните, преплетени корони на дърветата се здрачаваше, независимо че слънцето все още не беше залязло и Ева беше започнала да се страхува, че са объркали пътя, но спокойствието на Александър ù вдъхваше увереност. Той винаги знаеше какво прави и ако се случеше да допусне грешка, винаги успяваше ...
1076
20
ШЕСТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана пусна душа с пълна сила и притвори очи под него. Не помнеше да е правила това преди. Бойлерът не беше малък, 80 литра , но като минеше Марето през банята, за тях с Илия оставаше вода колкото да си хвърлят набързо по един хладък душ. Марето замина, след това-Илия, но навикът ...
I
Ивана
Ивана пусна душа с пълна сила и притвори очи под него. Не помнеше да е правила това преди. Бойлерът не беше малък, 80 литра , но като минеше Марето през банята, за тях с Илия оставаше вода колкото да си хвърлят набързо по един хладък душ. Марето замина, след това-Илия, но навикът ...
912
2
601
2
Нещо се случваше с Кракена. Сякаш някой го бутна или се блъсна в него. Лина и Макс се намериха повалени. Преди да успеят да се изправят втори трус ги запрати извън равновесие, но този път ги изстреля нагоре към кръглата уста на съществото. Тя се отвори и скоро мощна струя вода напълни тялото на Крак ...
650
1
На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...
630
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ВТОРА ( ИСТИНАТА)
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...
950
2
Пета част
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...
627
3
Лина усещаше силата на морския звяр. Неземните му писъци отекваха в ушите ѝ, караха я да се разтреперва. Замахът на пипалата му я правеше още по-безпомощна. И имаше чувството, че то се е появило от дълбините само и единствено заради нея. Тя може би беше обяда му.
С неописуема скорост към Лина се стр ...
С неописуема скорост към Лина се стр ...
840
3
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ПЪРВА ( СРЕЩАТА )
Джош Кембъл си проправяше път с колата си под наем през така познатите му до болка улички на градчето Ривърхил. Беше отново обратно в Тексас, заради сватбата на сестра му – Лиса. Прие поканата положително, защото му даваше шанс да се отдели от адвокатскат ...
Джош Кембъл си проправяше път с колата си под наем през така познатите му до болка улички на градчето Ривърхил. Беше отново обратно в Тексас, заради сватбата на сестра му – Лиса. Прие поканата положително, защото му даваше шанс да се отдели от адвокатскат ...
705
7
Лина остана сама в гората. Сякаш след като Пан си отиде всички птички, пеперуди и скакалци си отидоха с него. Настъпи пълна тишина. Вятърът спря да подухва приятно и прохладно. Дърветата спряха да се поклащат. Лина имаше чувството, че дори и рекичката спря да тече. Стана зловещо тихо. Смразяващи тръ ...
758
1
Г-н Следовател, обяснете ми, моля Ви, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отн ...
728
2
96.
Е... това беше вече гръм от ясно небе.
Или наистина имаше флеш роял, или блъфираше, за да го уплаши и да се откаже.
Трябваше да извика пак на помощ, чрез Силата сканиращият лъч на Ясно съзнанието си и да го отправи към щита с който Дарт Вейдър беше завоалирал своите карти, за да ги “види”.
И той ...
Е... това беше вече гръм от ясно небе.
Или наистина имаше флеш роял, или блъфираше, за да го уплаши и да се откаже.
Трябваше да извика пак на помощ, чрез Силата сканиращият лъч на Ясно съзнанието си и да го отправи към щита с който Дарт Вейдър беше завоалирал своите карти, за да ги “види”.
И той ...
595
1
,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - 17-та, последна част
Усещах нежно докосване по ръката, по лицето. Някой много внимателно си прокарваше треперещите пръсти през косата ми. ,,Къде съм? Какво се е случило?,, исках да попитам аз, но тялото не ме слушаше. От устата ми не излизаше никакъв звук. Опита ...
Усещах нежно докосване по ръката, по лицето. Някой много внимателно си прокарваше треперещите пръсти през косата ми. ,,Къде съм? Какво се е случило?,, исках да попитам аз, но тялото не ме слушаше. От устата ми не излизаше никакъв звук. Опита ...
1076
18
ПЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, д ...
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, д ...
828
4
,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 16-та част
С подобни мисли в главата отново задрямах на дивана в стаята. Определено напрежението от предишната вечер ми се беше отразило и почувствах силна умора. Не знам колко съм спал, но се събудих от шум на отваряща се врата. Джилянов се прибираше. Когато вле ...
С подобни мисли в главата отново задрямах на дивана в стаята. Определено напрежението от предишната вечер ми се беше отразило и почувствах силна умора. Не знам колко съм спал, но се събудих от шум на отваряща се врата. Джилянов се прибираше. Когато вле ...
784
8
,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 15-та част
Когато спряхме до колата на Шопа, през една пресечка от блока на Дебелия, часовникът на телефона ми показваше двайсет и един часа. Той ни обясни точно кой подред е входът и от коя страна се намира апартаментът, в който искахме да проникнем. Прехвърлихм ...
Когато спряхме до колата на Шопа, през една пресечка от блока на Дебелия, часовникът на телефона ми показваше двайсет и един часа. Той ни обясни точно кой подред е входът и от коя страна се намира апартаментът, в който искахме да проникнем. Прехвърлихм ...
838
5
III
Дона
Обедното слънце, което от сутринта се бореше с с многоглавата оловносива облачна ламя, най-сетне успя да отсече една от по-малките ѝ глави, промуши през дупката светлинния си меч и го подпря на река Тахо, за да си поеме дъх и да се усмихне. Гледката беше толкова красива, че Дона измъкна изм ...
Дона
Обедното слънце, което от сутринта се бореше с с многоглавата оловносива облачна ламя, най-сетне успя да отсече една от по-малките ѝ глави, промуши през дупката светлинния си меч и го подпря на река Тахо, за да си поеме дъх и да се усмихне. Гледката беше толкова красива, че Дона измъкна изм ...
609
4
,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 14 част
Започнахме да мислим по какъв начин ще стане това. Шопа и Джилянов бяха на различни мнения. Шопа предлагаше да го дръпнем от улицата с опрян в главата пистолет, а Джилянов предлагаше да действаме с кадифени ръкавици. Искаше да го причакаме някъде, най – д ...
Започнахме да мислим по какъв начин ще стане това. Шопа и Джилянов бяха на различни мнения. Шопа предлагаше да го дръпнем от улицата с опрян в главата пистолет, а Джилянов предлагаше да действаме с кадифени ръкавици. Искаше да го причакаме някъде, най – д ...
842
6
,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 13-та част
Гледах втренчено през предното стъкло без да виждам нищо. Мислите се блъскаха хаотично в главата ми, сякаш искаха да разбият черепа ми и да полетят в нощта. ,,Господи… убийство… аз… Боже мой,,. Още не можех да асимилирам какво се е случило. Отворих ряз ...
Гледах втренчено през предното стъкло без да виждам нищо. Мислите се блъскаха хаотично в главата ми, сякаш искаха да разбият черепа ми и да полетят в нощта. ,,Господи… убийство… аз… Боже мой,,. Още не можех да асимилирам какво се е случило. Отворих ряз ...
888
8
Под игото, римейкът
... Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Съ ...
... Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Съ ...
683
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
