2 724 резултата
Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да ...
217
Рамая и Елизабет имаха време да се видят на спокойствие отново чак на обяд. Както всеки друг път, Лизи взе две порции – една за себе си и една за Сам – и заедно с далширата тръгна към градината, където се бяха разбрали да го чакат по-късно. Седнаха на една от пейките под сянката на гъсто засадените ...
209
Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...
230
Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
348
4
най-после с редакция от deni145
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...
Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на ...
304
1
9
Сам отвори очи и видя сивия таван на стаята си. След това вдиша дълбоко и притвори очи. Беше си мечтал за това. Да се събуди и Елизабет да спи в ръцете му. Тялото й да е плътно до неговото и нищо да не пречи на топлината й да достига до него. Да огрява кътчета от същността му, които само тя бе видял ...
312
> Слънцето се поклони на най-висшия от деветте свята – крепоста Асгард и бавно потъна зад хоризонта като остави след себе си прелестно розови небеса. Тор се отдръпна от двукрилия прозорец на личните си покои и сумрака на залата приласка погледа му. Той обичаше повече от залеза хладната неприветливос ...
371
1
6
Това не е необходима за четене част от историята. Няма да изпуснете някоя сюжетна линия, ако такива неща не са по ваш вкус. Двамата просто искаха да се обичат :)
Ръката му потрепна нетърпеливо върху края на ризата, но Сам си наложи да не бърза, дори и всичко в него крещеше да я разкъса. Вместо това ...
Ръката му потрепна нетърпеливо върху края на ризата, но Сам си наложи да не бърза, дори и всичко в него крещеше да я разкъса. Вместо това ...
275
ЕМАНУЕЛА
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...
716
Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и градът Толхаус, трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Войнът се подготвяше психичес ...
262
2
8
Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...
262
Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин за надпреварата и тяхната среднощна битка, мъжа беше осъзнал много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той за да спечели. Грен вече знаеше ...
329
1
6
Това изобщо не му прозвуча добре и този път само можеше да се зарадва, че Лизи не е навътре в нещата и едва ли тези думи звучаха толкова страшно в нейната глава, колкото ужасяващо кънтяха в неговата. Това, а и знанието, че няма как да избягаш от разговор с жена, която е казала нещо такова, го накара ...
102
Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резет ...
352
30
Няколко часа по-късно вече бяха легнали в новото легло. Лизи се беше сгушила в него и сега главата й почиваше на гърдите му. Сам не искаше нищо повече от това просто да седи и да я наблюдава как спи. Можеше да прекара живота си така и нямаше да му омръзне. Тази вечер отпуснатите черти на лицето й и ...
244
На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...
176
2
Бяха изминали два дни откакто Грен се беше събудил след нощта, в която бе изпил отварата и отново бе срещнал Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Двата дни бяха преминали неусетно в компанията на грижовната Тамид ...
443
9
Дори и Сам да не го убиеше, това нямаше да остане без последствия. Някои откачаха, други изпадаха в толкова дълбок ступор, че спираха да общуват с околните и дори да се хранят. Трети започваха да чуват и виждат неща, които наистина не съществуваха. Никой не можеше да загуби парче от душата си и да о ...
200
Грен лежеше немощен на удобното, топло легло и с Тамида се гледаха в тишината прекъсвана само от чуроликането на малката птичка на прозореца, докато баща й се качваше по стълбите. Приятелката му, която явно бе и една от лечителките в селото му беше казала набързо да избягва да говори защото отварата ...
261
4
Грен беше седнал на скамейката в тясната си килията. Таласъмът в ъгъла потръпваше и прохъркваше от време на време, все още в безсъзнание след срещата на главата му с каменната стена. На масата в ъгъла отвън Брънт, капитана на селската стража, мълчаливо четеше някаква стара книга в подвързия с винено ...
247
3
Накрая светът постигна демократичния връх на цивилизацията – абсо.лютната откритост и честност.
Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.
Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщ ...
Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.
Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщ ...
201
1
9
От начало той се опита да възроди щастливия живот на това селище, сложи огромен надпис ‘Fun_Park’, пусна реклами в местния вестник, поизчисти и ... зачака посетители. Чака нетърпеливо до третия ден, когато две пъпчиви и прашасали хлапета не потропаха на входната будка и поискаха розови близалки и за ...
199
2
3
Хората които знаеха за подземната инфраструктура на Мястото се брояха на пръстите на едната ръка и изобщо нямаха никакво намерение да споделят с някой за това. Множество тунели и пещери се пресичаха под него, като се събираха на места в различни по големина помещения и имаха изходи във всяка една от ...
213
Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...
323
9
Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи п ...
428
8
И малкият, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...
247
Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Ви ...
348
8
Грен седеше до Толбърн в каруцата, която подрусваше от време на време от неравностите по пътя по който се движиха. Якса впрегнат в нея подтичваше неуморно напред и без особено усилие теглеше каруцата на двамата мъже. Бяха минали през селото, под многобройните погледи на неговите странни обитатели, б ...
246
2
Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря си през рамото и махаше на стражите по кулите.
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
249
4
Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
305
1
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...
315
8
Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой, едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг, красивата и ...
463
1
3
Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...
296
Слънчевград, Мадара
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...
235
Елизабет реагира инстинктивно. Отскубна се от ръката на Сам, заобиколи го и изрита пияницата с разярен вик, преди той да е успял да извади ножа, за да го забие още веднъж. Мъжът се строполи на земята.
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене по ...
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене по ...
186
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
281
1
2
Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...
176
Следващата сутрин мина съвсем обичайно. Молитвите, закуската, упражненията – всичко вървеше по графика си и всички го следваха с редовната липса на ентусиазъм на хора, които са принудени да пеят със ставането, а след това да разучават молитви. На Елизабет точно днес всичко това й се струваше направо ...
249
Лизи кимна, но после изведнъж сведе глава и макар все още да бе облегната на вратата, от отпуснатата й поза не остана й следа. Раменете й се бяха сковали, а пръстите й несъзнателно се бяха вкопчили в дланта му. Тогава внезапно се изправи, пое си дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи от върха на няко ...
153
Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...
138
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
