2 907 резултата
Грен , Лиза и главен командир Корнел влязоха заедно през високия вход на масивното, свещено дърво. Избраният боец веднага видя , че то бе кухо отвътре. Местните племена се бяха възползвали от това за да изградят в него сложна конструкция- почти като малък, независим град. Воинът погледна нагоре удив ...
  180 
--------------------------
Този път текстът не е редактиран, за съжаление! Все пак... приятно четене на всеки, проявил интерес!
--------------------------
Грен се изправи бавно от земята, все още с бележката в ръка и погледна ужасен към Лиза. Тя се беше втренчила в него с невярващ поглед и очите й в ...
  198 
Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-па ...
  214 
Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...
  173 
9. Нулев резултат
Сам се учудваше на ловкостта, с която успя да проследи набелязания обект. Сякаш цял живот бе живял в гората, а не сред бетона на цивилизацията.
Човекът му се стори лесен противник, а видът му потвърди мнението, че е в доста напреднала възраст, но все пак секирата в ръцете му, не бе ...
  173 
- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...
  148 
Рикен стоеше с лице, пълно с неразбиране и объркване, докато Грен четеше съзнанието му и го гледаше с пълна концентрация право в очите. На избрания воин му трябваха десет секунди, за да види, че момчето няма задни мисли, мотиви или тайни, които да крие, след което се обърна към своята любима и ѝ ким ...
  233 
– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...
  193 
7. Роден да убива
Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.
А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се кр ...
  210 
– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...
  209 
Грен и Лиза бяха седнали на земята в широката шатра на младия ловец Рикен и бавно се съвземаха от ефектите на мощната отвара-опиат. Избраният воин все още се чувстваше доста замаян, с отпуснати мускули и лек световъртеж. Голямата палатка от кожа и плат бе доста задимена и задушна и след миг магьосни ...
  235 
– Ей, ама какви сте ми сладури така! Направо ще ви изям! Цяла Вселена тях чака, а те ми се излежават! И на всичкото отгоре си устройват любовни сцени без мен!
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...
  211 
_______________________________________
Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:
-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-Bentinho Massaro ...
  225 
“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...
  188 
– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи!
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...
  190 
В кошмар, обвит от черен студ
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...
  268 
Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това л ...
  199 
– Мамо, а защо когато тате Анаил идва да си играе с нас, ти отиваш другаде?
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...
  199 
– Войната никога не е била правилният избор. Колко жертви още са ви нужни, за да го проумеете?
– Самаиле, как иначе да си върнем богинята? Нима Анаил ще ни я предаде доброволно?
– Х-м… Подценяваш ме, Михаиле. И още как ще ни я върне! Имам си козове, които той никога няма за притежава. Ще се стремим ...
  206 
– Какво ще нареди младият господар?
Анаил, вече се прозяваше от досада заради дългото си запознаване поотделно с всеки от водачите на гилдиите, кастите и расите, населяващи царството на Мрака. Неизменният първи министър Баал надълго и нашироко му разясни характерните им особености, с което още повеч ...
  184 
– Искам денонощна охрана. Пиле да не може да прехвръкне над двореца. Изтеглете частите, които Анаил разположи из световете, преди да ги е присвоил като своя лична армия. Не мога да рискувам да се окажем в неизгодно положение спрямо Тъмнината.
Аделина въздишаше нервно докато даваше нареждания на арха ...
  208 
– Предлагам да изключим времето за няколко часа, така че да гледаме на забавен каданс.– заговори Глад, примлясквайки шумно и с удоволствие, тъй като устата ѝ беше пълна с пуканки.
Война надигна препълнената си с бира халба и извика вдъхновено:
– За бъдещето на разрухата! За добрата стара семейна дра ...
  173 
– Ваше Величество, при цялото ми уважение…
– Говори, Михаил! Виждам, че имаш много какво да кажеш.
Аделина бе свикала архангелски съвет. На него щяха да се обсъдят най-добрите варианти за отглеждането и грижата за малките божествени наследници. Тъй като Сътворение и Хаос бяха богове в оставка, на тя ...
  162 
Случка в един бар през 2098г.
2098 г.
В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).
Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на миг ...
  282 
– Оги! Лъчо! Мама идва, бандити безподобни!
Гласът на Аделина се носеше като страшно прастаро проклятие из къщата, търсейки упорито своя приемник, който да отнесе гнева на изреклия го чародей и да се сдобие с “интересни” преживявания за цяла вечност. А също и да ги завещае като прескъпо наследство н ...
  232 
Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...
  231 
– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...
  222 
Откъс от ромаи-окултна фантастика
Всичко се случва в мига на единствено съществуващото безначално и безкрайно Нищо.В тоя миг,в който реално време и пространство няма.Като представи и понятия те са фантазия.Но затова пък съществуват безкрайно много успоредни реалности и Вселени във възходящ ред като ...
  192 
– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...
  255 
– Усещаш ли какво се случва? Мисля, че е време за залози кой ще надделее. Колко даваш ако Аделина им срине царството със земята?
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой бра ...
  273 
– Ще я убия! Ти ще я съживиш, за да я убия отново! И отново, и отново!
– Няма смисъл, Самаиле. Нищо не можем да сторим.
– Я ми припомни, Анаиле, кога двамата с теб се превърнахме в глупаци? Кажи ми, какво не сме направили заради нея? Дори аз преглътнах гордостта си в името на това да се почувства ця ...
  274 
Айзак се събуди от силните вибрации и тихото пищене на ръчния си компютър. Размърда се бавно в топлите завивки на огромното си, меко легло и усети нежната козина на Бласт- огромен раиран котарак, голям почти колкото див рис , негов домашен любимец и единствен приятел, в самотния живот на пазител. Жи ...
  242 
Мястото, на което трябваше да се срещнат беше стар крепостен замък, построен от фамилия Велен преди повече от петстотин години. След Първата Вселенска война, много от фамилиите, носещи кралска кръв избягаха от родните си планети в търсене на убежище за техните деца. Повечето от тях намериха смъртта ...
  236 
Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкату ...
  228 
Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...
  237 
– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...
  244 
– Толкова различни, причудливи и примамливи планети! И на всички тях, тайнството на живота процъфтява, следвайки собствени закони и порядки! Всеки свят е със самостоятелна от другите система от порядки и намеси ли се някой външен в нея, обикновено бива погубен.
Аделина и Анаил пътешествеха из Вселен ...
  275 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...
  184 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
  171 
– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
  249 
Предложения
: ??:??