2 725 резултата
Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
381
Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...
Беше сряда ...
475
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...
318
Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
523
2
Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...
356
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
438
6
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...
479
Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...
524
2
6
Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...
409
1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
783
Арлена
Човешкият геном съдържа всичката необходима информация относно това кога трябва да се роди някой, как ще изглежда, колко години ще живее, от какви болести ще страда и към кои ще притежава имунитет, какво ще харесва и мрази, какви таланти и способности ще развие и в какво ще го бива най-много. ...
Човешкият геном съдържа всичката необходима информация относно това кога трябва да се роди някой, как ще изглежда, колко години ще живее, от какви болести ще страда и към кои ще притежава имунитет, какво ще харесва и мрази, какви таланти и способности ще развие и в какво ще го бива най-много. ...
353
Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...
319
4
Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три ч ...
Е, трябваше. Имаха още три ч ...
339
3
14
На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
518
Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
430
2
6
Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
353
Бориен
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...
335
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
Казваше се ...
491
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
397
Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
374
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
465
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
426
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
296
2
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
555
ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
683
1
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
179
Нилара
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
414
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
626
1
3
Ив
–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Сев ...
–Мислех, че сте в Централата. Какво ви накара да дойдете тук?
Младият граф Егберт не си правеше труда да любезничи излишно. Както обикновено, мина директно на въпроса който го интересуваше. Четиримата вървяхме към лагера и по-специално към къщичката, в която се помещаваше командният център на Сев ...
370
Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...
507
5
...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...
523
1
5
ТРЕТА СЦЕНА
( Космичеси кораб на анунаките. На голям екран се вижда Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Сбогом, Синя планета...
ИНА: ( приплаквайки ) Ще ми липсва! Моите любими адамки, моите прекрасни градини! Ооо, какви са тези сияния по планетата!Не знаех за тях! Защо не си ми казал? Защо не си ми ги показ ...
( Космичеси кораб на анунаките. На голям екран се вижда Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Сбогом, Синя планета...
ИНА: ( приплаквайки ) Ще ми липсва! Моите любими адамки, моите прекрасни градини! Ооо, какви са тези сияния по планетата!Не знаех за тях! Защо не си ми казал? Защо не си ми ги показ ...
200
1
Елмир
"Хей, спяща красавице! Ставай, нуждая се от теб!"
Предполагам, не беше най-добрият начин за събуждане на млада дама, намираща се в деликатно положение, но в момента нямах друг избор. Налагаше се да бъда тих, направо безшумен ако исках начинанието ми да завърши успешно.
Арлена се размърда в лег ...
"Хей, спяща красавице! Ставай, нуждая се от теб!"
Предполагам, не беше най-добрият начин за събуждане на млада дама, намираща се в деликатно положение, но в момента нямах друг избор. Налагаше се да бъда тих, направо безшумен ако исках начинанието ми да завърши успешно.
Арлена се размърда в лег ...
409
Тя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Той се усмихна и отговори:
-Радвам се, напомня ми на момента, когат ...
574
1
Надежда Семьоновна безмълвно се настани на стола пред бюрото ми и ме изчака да седна срещу нея. Прибрах камата и колана вътре в едно от чекмеджетата на бюрото. Не знаех защо е дошла при мен тази отчаяна майка, но определено в момента предпочитах да съм навсякъде другаде, само не и тук. Тя, впрочем, ...
431
1
ВТОРА СЦЕНА
( Генералния щаб на анунаките на Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Откривам това извънредно събрание и давам думата на представителя на научните среди- Енлил!
ЕНЛИЛ: Драги съпланетяни, както предварително ви беше съобщено: Порталът се затваря и в най- добрия ред трябва да се евакуираме! Да отпъ ...
( Генералния щаб на анунаките на Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Откривам това извънредно събрание и давам думата на представителя на научните среди- Енлил!
ЕНЛИЛ: Драги съпланетяни, както предварително ви беше съобщено: Порталът се затваря и в най- добрия ред трябва да се евакуираме! Да отпъ ...
217
2
Действащи лица:
ЕН ЛУГАЛ - губернатор на Синята планета
ЕНЛИЛ - учен
ИНА - съпруга на Ен Лугал
ЕН АСАЛЛУХИ - генерал ...
ЕН ЛУГАЛ - губернатор на Синята планета
ЕНЛИЛ - учен
ИНА - съпруга на Ен Лугал
ЕН АСАЛЛУХИ - генерал ...
259
1
16
ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
229
2
Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
380
Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...
172
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
