2 719 резултата
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
  1224 
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
  871 
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
  943 
Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
  842 
Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...
  510 
8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...
  456 
5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...
  551 
Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...
  919 
Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...
  835 
1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
  462 
Новата ученичка беше ниска и слабичка, но класът със страх се вглеждаше в нея. Всички погледи бяха вперени в очите й – кръгли като на разярена сова, излъчващи вълни от гняв, разстилащи пелена от омраза към всичко и всички…
Но тя само леко се поклони неопределено към новите си съученици и тръгна поко ...
  372  13 
Като правило по-силната страна печели, дори когато пешката е достигнала предпоследния хоризонтал. Упоменатото съотношение на силите е изследвано от А.Шерон. Има, обаче, изключителни случаи, когато по-слабата страна разполага с път за спасение. Следната позиция:
Бели: Цд4, пешка х5;
Черни: Цх1, Оа5, ...
  460 
Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...
  685 
продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...
  773 
Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...
  1011 
Един от фундаменталните спасителни механизми в на вид безнадеждни шахматни позиции е т.нар. "вечен шах". Той възниква, когато царят на една от враждуващите страни не може да намери укритие от преследващия го с непресекващи шахове неприятел. Особено свиреп преследвач е дамата. Но примерът от следната ...
  652 
Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...
  1284 
Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
  763 
- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
  885  11 
Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...
  803 
Свечерява се. Сгъстяват се зад прозореца сенки тъмни. Студено е във вехтата изба – порутена и неотоплена. Мразовито е. Увива се Абленка в шал разпокъсан, от молци прояден, треперещи боси крачета върху дъсчен миндер качва, присвива ги и обгръща с премръзнали посинели ръчички. Завърта се колелото на ч ...
  690 
„Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, пос ...
  656  32 
Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...
  811 
Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...
  1980  10  17 
Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...
  678 
Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...
  387 
Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...
  844 
Чашите замръзнаха за миг във въздуха, после се чукнаха леко и от тях се отрониха няколко капки, които прогориха дупчици в дебелия дъбов плот. Пиячите не им обърнаха внимание – хубавата „Адска напитка“ беше нашарила всички маси. Кръчмарят Мефистофел скоро щеше скоро пак да сменя обстановката – нейде ...
  439  11 
Видният германски журналист Гюрген Грот беше твърдо решен да научи истината за странните събития, които се разиграваха напоследък в най-различни кътчета на планетата. А картинката се състоеше в следното. В транспортни средства, осъществяващи международни рейсове - самолети, автобуси, влакове, се кач ...
  964 
Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...
  691 
И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ...
  325 
Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...
  571 
- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...
  436 
Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не ...
  834  12 
Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...
  646 
Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...
  775 
Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...
  448 
2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...
  756 
Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...
  745 
Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна ...
  873 
Предложения
: ??:??